1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен, а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Горе тебе, разоритель, который не был разоряем! Горе тебе, предатель, которого не предавали! Когда ты перестанешь разорять, будешь сам разорен; когда ты перестанешь предавать, сам будешь предан.

2 Г осподи, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка сутрин и избавление за нас в усилно време.

Господи, помилуй нас; мы надеемся на Тебя. Будь нашей силой каждое утро, спасением нашим во время беды.

3 О т шума на метежа племената побегнаха; от Твоето издигане народите се разпръснаха.

От громоподобного голоса Твоего убегают народы; когда Ты поднимаешься, разбегаются племена.

4 И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

Добычу их соберут, как собирает саранча; набросятся на нее, подобно стае саранчи.

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава нависоко; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Превознесен Господь, обитающий на высоте; Он наполнит Сион правосудием и праведностью.

6 А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти; Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Он будет прочным основанием твоих времен, в изобилии даст спасение, мудрость и знание; страх Господень – сокровище Сиона.

7 Е то, юнаците им викат навън; посланиците на мира плачат горчиво.

Вот, их храбрецы кричат на улицах; посланники мира горько плачут.

8 П ътищата запустяха; няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, не смята човека за нищо.

Опустели пути, исчезли с дорог путешественники. Договор нарушен, свидетели отвергнуты, людей ни во что не ставят.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха.

Земля скорбит и истощается, Ливан опозорен и сохнет; Шарон уподобился иорданской долине, роняют листья Башан и Кармил.

10 С ега ще стана, казва Господ; сега ще се възвися, сега ще се възвелича.

– Теперь Я встану, – говорит Господь, – теперь поднимусь буду превознесен.

11 С лама ще заченете и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви изгори.

Вы, ассирийцы, зачали мякину и родите солому; дыхание ваше – огонь, пожирающий вас.

12 И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

Народы перегорят, словно известь; словно срубленный терновник, преданы будут огню.

13 С лушайте, вие, далечни, какво съм сторил; и вие, близки, признайте силата Ми.

Слушайте, дальние, о том, что Я совершил, и вы, кто близко, признайте Мое могущество!

14 Г решните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

Испугались грешники на Сионе, охватил безбожников трепет: «Кто из нас может жить при пожирающем огне? Кто из нас может жить при вечном пламени?»

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилията, който отърсва ръцете си от приемане на дарове, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който закрива очите си, за да не види злото,

Тот, кто ходит в праведности и говорит правду, отвергает получение прибыли от притеснения и удерживает руку от взяток, затыкает уши при сговоре об убийстве и закрывает глаза, чтобы не видеть замышляющих зло –

16 т ой ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва. Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия

такой человек будет жить на высотах, убежищем ему будет горная крепость. Хлеб ему будет дан, и вода у него не иссякнет».

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя.

Глаза твои увидят Царя в Его красоте, увидят землю, простершуюся вдаль.

18 С ърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите?

В мыслях ты будешь дивиться о прежнем страхе, что ассирийцы наводили на тебя: «Где тот, кто вел счет? Где тот, кто взвешивал дань? Где тот, кто считал башни?»

19 Н яма вече да видиш свирепия народ - народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш.

Ты больше не увидишь этот наглый народ, народ с невнятной речью, со странным, непонятным языком.

20 П огледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му - скъсано.

Взгляни на Сион, город праздников наших, обрати свой взор на Иерусалим. Ты увидишь тихое жилище, шатер, что не будет сдвинут; колья его не будут вынуты, и ни одна из веревок его не лопнет.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб.

Там Господь во славе будет для нас местом широких рек и потоков, по которым ни одна вражеская галера не подплывет, не пройдет ни один величавый корабль.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси.

Господь – наш судья, Господь – наш законодатель, Господь – наш Царь; Он нас спасет.

23 В ъжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката.

Хотя ослабли веревки твоей оснастки, так что не держат мачты и не натягиваются паруса, все же обильная добыча будет разделена, и даже хромой пойдет за наживой.

24 И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.

Никто из живущих на Сионе не скажет: «Я болен»; грехи обитающих там будут прощены.