1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен, а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Guai a te che devasti anche se non sei stato devastato, che agisci perfidamente anche se non ti è stata usata perfidia! Quando avrai finito di devastare, sarai devastato, quando avrai finito di agire perfidamente, ti sarà usata perfidia.

2 Г осподи, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка сутрин и избавление за нас в усилно време.

O Eterno, abbi pietà di noi che speriamo in te. Sii il nostro braccio ogni mattina e la nostra salvezza, in tempo di avversità.

3 О т шума на метежа племената побегнаха; от Твоето издигане народите се разпръснаха.

Al rumore di una moltitudine fuggono i popoli, quando ti levi le nazioni si disperdono.

4 И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

Il vostro bottino sarà raccolto come si radunano i bruchi; come si precipitano le locuste così si precipiteranno su di esso.

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава нависоко; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

L'Eterno è esaltato perché abita in alto; egli riempie Sion di equità e di giustizia,

6 А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти; Страхът от Господа е Неговото съкровище.

e sarà la sicurezza dei tuoi giorni, la forza della salvezza, sapienza e conoscenza; il timore dell'Eterno sarà il suo tesoro.

7 Е то, юнаците им викат навън; посланиците на мира плачат горчиво.

Ecco, i loro eroi gridano di fuori, i messaggeri di pace piangono amaramente.

8 П ътищата запустяха; няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, не смята човека за нищо.

Le strade sono deserte, non c'è piú alcun passante sulla strada. Egli ha rotto il patto, disprezza le città, non ha riguardo per alcun uomo.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха.

Il paese è nel lutto e langue; il Libano è pieno di vergogna e svigorito; Sharon è come un deserto, Bashan e Karmel sono scossi violentemente.

10 С ега ще стана, казва Господ; сега ще се възвися, сега ще се възвелича.

Ora mi leverò», dice l'Eterno, «ora sarò esaltato, ora mi innalzerò.

11 С лама ще заченете и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви изгори.

Voi avete concepito pula, partorirete stoppia; il vostro fiato sarà un fuoco che vi divorerà.

12 И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

I popoli saranno come fornaci da calce, come rovi tagliati saranno bruciati nel fuoco.

13 С лушайте, вие, далечни, какво съм сторил; и вие, близки, признайте силата Ми.

O voi che siete lontani, udite ciò che ho fatto; e voi che siete vicini, riconoscete la mia potenza».

14 Г решните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

In Sion i peccatori sono presi da spavento, un tremore si è impadronito degli empi: «Chi di noi potrà dimorare con il fuoco divorante? Chi di noi potrà dimorare con le fiamme eterne?».

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилията, който отърсва ръцете си от приемане на дарове, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който закрива очите си, за да не види злото,

Colui che cammina giustamente e parla rettamente, colui che disprezza i guadagni distorti, che scuote le mani per non accettare regali, che si tura gli orecchi per non udire parlare di sangue e chiude gli occhi per non vedere il male,

16 т ой ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва. Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия

costui dimorerà in luoghi elevati, le rocche fortificate saranno il suo rifugio; il suo pane gli sarà dato, la sua acqua gli sarà assicurata.

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя.

I tuoi occhi contempleranno il re nella sua bellezza, vedranno un paese molto lontano.

18 С ърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите?

Il tuo cuore mediterà sui terrori passati: «Dov'è lo scriba? Dov'è colui che pesa? Dov'è colui che conta le torri?».

19 Н яма вече да видиш свирепия народ - народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш.

Tu non vedrai piú quel popolo feroce, quel popolo dal linguaggio oscuro e incomprensibile, che balbetta una lingua che nessuno capisce.

20 П огледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му - скъсано.

Contempla Sion, la città delle nostre solennità! I tuoi occhi vedranno Gerusalemme, dimora tranquilla, tenda che non sarà piú rimossa, i suoi piuoli non saranno piú divelti e nessuna delle sue funi sarà strappata.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб.

Ma là l'Eterno nel suo splendore sarà per noi un luogo di fiumi e larghi corsi d'acqua, dove non giunge alcuna nave a remi e dove non passa alcun potente naviglio.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси.

Poiché l'Eterno è il nostro giudice, l'Eterno è il nostro legislatore, l'Eterno è il nostro re; egli ci salverà.

23 В ъжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката.

Le tue corde sono allentate, non tengono saldamente l'albero e non spiegano piú le vele. Allora si spartirà la preda di un ricco bottino; gli zoppi stessi prenderanno parte al saccheggio.

24 И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.

Nessun abitante dirà: «Io sono malato». Il popolo che vi abita otterrà il perdono della sua iniquità.