1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

Una donna, moglie di un discepolo dei profeti, gridò a Eliseo, dicendo: «Il tuo servo, mio marito, è morto, e tu sai che il tuo servo temeva l'Eterno; ora il creditore è venuto a prendersi i miei due figli per farli suoi schiavi».

2 Е лисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

Eliseo le disse: «Che cosa devo fare per te? Dimmi, che cosa hai in casa?» Ella rispose: «La tua serva in casa non ha altro che un vasetto d'olio».

3 Е лисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

Allora egli disse: «Va' e chiedi in prestito a tutti i tuoi vicini dei vasi vuoti, e non chiederne pochi.

4 П осле влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

Quando sei rientrata, chiudi la porta dietro di te e dei tuoi figli, poi versa l'olio in tutti quei vasi mettendoli da parte man mano che saranno pieni».

5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

Ella dunque si allontanò da lui e chiuse la porta dietro di sé e dei suoi figli; questi le portavano i vasi ed ella vi versava l'olio.

6 С лед като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

Quando i vasi furono pieni, ella disse a suo figlio: «Portami ancora un vaso». Ma egli le rispose: «Non ci sono piú vasi». E l'olio si fermò.

7 Т огава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

Allora essa andò a riferire la cosa all'uomo di DIO, che le disse: «Va' a vendere l'olio e paga il tuo debito; con quel che resta vivrete tu e i tuoi figli».

8 Е дин ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

Or avvenne che un giorno Eliseo andò a Shunem, dove abitava una donna facoltosa, e questa lo costrinse a prendere un po' di cibo. Cosí, tutte le volte che passava di là, si recava a mangiare da lei.

9 П осле жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

Ella disse a suo marito: «Ecco, io sono certa che colui che passa sempre da noi è un santo uomo di DIO.

10 Д а направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

Ti prego, facciamo una piccola stanza in muratura al piano di sopra e mettiamoci per lui un letto, un tavolo, una sedia e un candeliere, cosí quando verrà da noi, vi si potrà ritirare».

11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

Un giorno che Eliseo passava di là, si ritirò nella stanza di sopra e vi si coricò.

12 к аза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

Poi disse a Ghehazi, suo servo: «Chiama questa Shunamita». Egli la chiamò ed ella si presentò davanti a lui.

13 Е лисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

Eliseo disse quindi al suo servo: «Or dille cosí: "Ecco, tu hai avuto per noi tutta questa premura; cosa posso fare per te? Vuoi che dica qualcosa a nome tuo al re o al capo dell'esercito?"». Ella rispose:

14 Т огава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

«Io vivo in mezzo al mio popolo». Allora Eliseo disse: «Cosa posso dunque fare per lei?». Ghehazi rispose: «A dire il vero, lei non ha figli e suo marito è vecchio».

15 П ророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

Eliseo gli disse: «Chiamala!». Egli la chiamò, ed ella si fermò sulla porta.

16 Е лисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Allora Eliseo le disse: «In questa stagione, l'anno prossimo, tu abbraccerai un figlio». Ella rispose: «No, mio signore; o uomo di DIO, non ingannare la tua serva!».

17 Н о жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

La donna concepí e partorí un figlio, l'anno seguente in quella stessa stagione, come Eliseo le aveva detto.

18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

Ora il bambino crebbe; un giorno che era andato da suo padre con i mietitori,

19 Т о каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

disse a suo padre: «La mia testa, la mia testa!». Il padre ordinò al suo servo: «Portalo da sua madre!».

20 Т ой го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

Questi lo prese e lo portò da sua madre. Il fanciullo rimase sulle ginocchia di lei fino a mezzogiorno, poi morí.

21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

Allora ella salí, lo adagiò sul letto dell'uomo di DIO, chiuse la porta dietro di lui ed uscí.

22 Т огава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

Poi chiamò suo marito e gli disse: «Ti prego, mandami uno dei servi e un'asina; corro dall'uomo di DIO e torno».

23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

Egli le domandò: «Perché vuoi andare da lui proprio oggi? Non è il novilunio e neppure sabato». Ella rispose: «Andrà tutto bene!».

24 Т огава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

Poi fece sellare l'asina e ordinò al suo servo: «Conducimi e va' avanti, non rallentare il passo per me, a meno che te lo ordini».

25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

Cosí ella partí e si recò dall'uomo di DIO, sul monte Karmel. Non appena l'uomo di DIO la vide da lontano, disse a Ghehazi, suo servo: «Ecco la Shunamita!

26 С ега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Ti prego, corri ad incontrarla e dille: "Stai bene? Sta bene tuo marito? E il fanciullo sta bene?"». Ella rispose: «Stanno bene».

27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

Quando giunse dall'uomo di DIO sul monte, gli abbracciò i piedi. Ghehazi si avvicinò per allontanarla, ma l'uomo di DIO disse: «Lasciala stare, perché la sua anima è amareggiata, e l'Eterno me l'ha nascosto e non me l'ha rivelato».

28 Т я попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

Ella disse: «Avevo forse chiesto al mio signore un figlio? Non ti avevo forse detto: "Non m'ingannare"?».

29 Т огава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Allora Eliseo disse a Ghehazi: «Cingiti i lombi, prendi in mano il mio bastone e parti. Se incontri qualcuno, non salutarlo"; e se qualcuno ti saluta non rispondergli; poserai il mio bastone sulla faccia del fanciullo».

30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

La madre del fanciullo disse a Eliseo «Com'è vero che l'Eterno vive e che tu pure vivi, io non ti lascerò». Cosí Eliseo si levo e la seguí.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

Or Ghehazi li aveva preceduti e aveva posto il bastone sulla faccia del fanciullo, ma non ci fu né voce né risposta. Perciò egli tornò incontro ad Eliseo e gli riferí la cosa, dicendo: «Il fanciullo non si è svegliato».

32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

Quando Eliseo entrò in casa, vide il fanciullo morto e sdraiato sul suo letto.

33 П ророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

Egli allora entrò, chiuse la porta dietro loro due e pregò l'Eterno.

34 Т огава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

Poi salí sul letto e si coricò sul fanciullo; pose la propria bocca sulla sua bocca, i propri occhi sui suoi occhi, le proprie mani sulle sue mani; si distese sopra di lui e la carne del fanciullo si riscaldò.

35 П осле Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

Quindi Eliseo si tirò indietro e andò qua e là per la casa; poi salí di nuovo e si distese sopra il fanciullo; il fanciullo starnutí sette volte ed aperse gli occhi.

36 Е лисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

Allora egli chiamò Ghehazi e gli disse: «Chiama questa Shunamita». Egli la chiamò quando ella giunse da Eliseo, questi le disse: «Prendi tuo figlio».

37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

Cosí ella entrò e gli si gettò ai piedi, prostrandosi fino a terra; poi prese suo figlio ed uscí.

38 Е лисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

Poi Eliseo tornò a Ghilgal; or c'era carestia nel paese. Mentre i discepoli dei profeti erano seduti davanti a lui, egli disse al suo servo: «Metti sul, fuoco la pentola grande e fa' cuocere una minestra per i discepoli dei profeti».

39 З атова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

Uno di essi, che era uscito nei campi per cogliere delle erbe, trovò una pianta rampicante selvatica, da cui raccolse delle coloquintidi, e ne riempí la veste; quindi ritornò e le tagliò a pezzi nella pentola della minestra, benché non sapessero che cosa fossero.

40 П осле сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

Poi versarono la minestra agli uomini perché mangiassero; come essi l'assaggiarono, esclamarono: «C'è la morte nella pentola, o uomo di DIO», e non ne poterono mangiare.

41 А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

Eliseo allora ordinò: «Portatemi della farina!». La gettò nella pentola, poi disse: «Versatene alla gente perché ne mangi». E non c'era piú nulla di cattivo nella pentola.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

Giunse poi un uomo da Baal-Shalisha, che portò all'uomo di DIO del pane delle primizie: venti pani d'orzo e alcune spighe di frumento nel loro guscio. Eliseo disse: «Dallo alla gente perché ne mangi».

43 А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

Ma il suo servo rispose: «Come posso mettere questo davanti a cento persone?». Eliseo ordinò nuovamente: «Dallo alla gente perché ne mangi, poiché cosí dice l'Eterno: "Mangeranno e ne avanzerà"».

44 Т огава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.

Cosí egli lo pose davanti alla gente, che mangiò e ne avanzò, secondo la parola dell'Eterno.