1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

«Al maestro del coro. Poema dei figli di kore.» O DIO, abbiamo udito con le nostre orecchie i nostri padri ci hanno raccontato a l'opera che tu hai compiuta ai loro giorni, nei tempi antichi.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tu per stabilirli con la tua mano hai spodestato le nazioni, hai sradicato dei popoli per far posto a loro.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

Infatti non fu con la loro spada che conquistarono il paese, né fu il loro braccio che li salvò, ma fu la tua destra, il tuo braccio e la luce del tuo volto, perché li gradivi.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

Sei tu il mio re, o DIO, che decidi le vittorie per Giacobbe.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Per mezzo di te abbatteremo i nostri nemici; nel tuo nome calpesteremo coloro che si levano contro di noi.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

Poiché non confido nel mio arco, e non sarà la mia spada a salvarmi.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Ma sei tu che ci salvi dai nostri nemici e che copri di vergogna coloro che ci odiano.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

Noi ci glorieremo in DIO ogni giorno, e celebreremo il tuo nome per sempre. (Sela)

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

Ma tu ci hai scacciati e ci hai coperti di vergogna, e non esci piú coi nostri eserciti

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

Tu ci hai fatto voltare le spalle davanti al nemico, e quelli che ci odiano ci hanno depredato.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

Tu ci hai dati via come pecore da macello, e ci hai dispersi fra le nazioni.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

Tu hai venduto il tuo popolo per niente, e non hai fatto alcun guadagno sulla loro vendita.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

Tu ci hai resi la vergogna dei nostri vicini, la beffa e lo scherno di chi ci sta intorno.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

Tu ci hai resi lo zimbello delle nazioni; nei nostri confronti i popoli scuotono il capo.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

La mia infamia mi sta sempre davanti, e la mia faccia è coperta di vergogna,

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

a motivo di chi m'insulta ed oltraggia, a causa del nemico e di chi vuole vendetta.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

Tutto questo ci è venuto addosso, ma noi non ti abbiamo dimenticato e non abbiamo tradito il tuo patto.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

Il nostro cuore non si è rivolto indietro, e i nostri passi non si sono allontanati dalla tua via;

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

ma tu ci hai frantumati, cacciandoci in luoghi di sciacalli e ci hai coperto dell'ombra di morte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

Se noi avessimo dimenticato il nome del nostro DIO e avessimo teso le mani verso un dio straniero,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

non l'avrebbe DIO scoperto? Egli infatti conosce i segreti del cuore.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

Sí, per causa tua noi siamo messi a morte ogni giorno, e siamo considerati come pecore da macello.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

Risvegliati! Perché dormi, o Signore? Destati, non respingerci per sempre.

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

Perché nascondi la tua faccia, e dimentichi la nostra afflizione e la nostra oppressione?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

Poiché le nostre anime sono state abbassate fino nella polvere, e il nostro corpo è incollato a terra.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Levati in nostro aiuto e salvaci per amore della tua benignità.