1 С лед това Езекия прати хора по целия Израел и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог.

Poi Ezechia inviò messaggeri a tutto Israele e a Giuda e scrisse pure lettere a Efraim e a Manasse, perché venissero alla casa dell'Eterno a Gerusalemme, per celebrare la Pasqua in onore dell'Eterno, il DIO d'Israele.

2 З ащото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.

Il re, i suoi capi e tutta l'assemblea in Gerusalemme decisero di celebrare la Pasqua nel secondo mese;

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.

infatti non avevano potuto celebrarla nel tempo stabilito, perché i sacerdoti non si erano santificati in numero sufficiente e il popolo non si era radunato in Gerusalemme.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

La cosa piacque al re e a tutta l'assemblea.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израел от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

Stabilirono cosí di proclamare un bando in tutto Israele, da Beer-Sceba fino a Dan, perché venissero a Gerusalemme a celebrare la Pasqua in onore dell'Eterno, il DIO d'Israele, poiché da molti anni non l'avevano celebrata nel modo prescritto.

6 И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израел и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израел, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израел, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

I corrieri andarono dunque in tutto Israele e Giuda con le lettere da parte del re e dei suoi capi, proclamando secondo l'ordine del re: «Figli d'Israele, tornate all'Eterno, il DIO di Abrahamo, d'Isacco e d'Israele, affinché egli ritorni al residuo di voi che è scampato dalle mani dei re di Assiria.

7 Н е бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против Господа, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.

Non siate come i vostri padri e come i vostri fratelli, che hanno peccato contro l'Eterno, il DIO dei loro padri, che perciò li ha abbandonati in preda alla desolazione, come voi vedete.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Ora non indurite la vostra cervice come i vostri padri, ma date la mano all'Eterno, venite al suo santuario che egli ha santificato per sempre e servite l'Eterno, il vostro DIO, affinché l'ardore della sua ira si allontani da voi.

9 З ащото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

Poiché, se tornate all'Eterno, i vostri fratelli e i vostri figli saranno trattati con compassione da quelli che li hanno deportati e ritorneranno in questo paese, perché l'Eterno, il vostro DIO, è clemente e misericordioso e non ritirerà la sua faccia da voi, se ritornerete a lui».

10 Т ака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

I corrieri passarono quindi di città in città nel paese di Efraim e Manasse fino a Zabulon; ma la gente li derideva e si faceva beffe di loro.

11 Н якои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.

Tuttavia alcuni uomini di Ascer, di Manasse e di Zabulon si umiliarono e vennero a Gerusalemme.

12 А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

Ma in Giuda la mano di DIO operò dando loro uno stesso cuore per eseguire l'ordine del re e dei capi, secondo la parola dell'Eterno.

13 И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

Una grande folla si riuní a Gerusalemme per celebrare la festa degli Azzimi nel secondo mese; era un'assemblea enorme.

14 Т е станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.

Si levarono ed eliminarono gli altari che erano in Gerusalemme; eliminarono pure tutti gli altari per l'incenso e li gettarono nel torrente Kidron.

15 Т огава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Poi immolarono la Pasqua, il quattordicesimo giorno del secondo mese. I sacerdoti e i Leviti, pieni di vergogna, si santificarono e offrirono olocausti nella casa dell'Eterno.

16 И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

Essi occuparono il proprio posto secondo le norme loro imposte dalla legge di Mosè, uomo di DIO. I sacerdoti spruzzavano il sangue, che ricevevano dalle mani dei Leviti.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа.

Poiché molti nell'assemblea non si erano santificati, i Leviti avevano l'incarico di immolare gli agnelli della Pasqua per tutti quelli che non erano puri, per consacrarli all'Eterno.

18 П онеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий Господ да бъде милостив към всеки,

Infatti una gran parte del popolo, molti di Efraim, di Manasse, di Issacar e di Zabulon non si erano purificati, e mangiarono ugualmente la Pasqua, facendo diversamente di come era scritto. Ma Ezechia pregò per loro, dicendo: «L'Eterno, che è buono, perdoni chiunque

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

ha disposto il proprio cuore a ricercare DIO, l'Eterno, il DIO dei suoi padri, anche senza la purificazione richiesta dal santuario».

20 И Господ послуша Езекия и опрости народа.

E l'Eterno ascoltò Ezechia e guarí il popolo.

21 Т ака израелтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

Cosí i figli d'Israele, che si trovavano a Gerusalemme, celebrarono la festa degli Azzimi per sette giorni con grande allegrezza, mentre i Leviti e i sacerdoti lodavano ogni giorno l'Eterno, cantando con strumenti sonori all'Eterno.

22 Е зекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

Ezechia parlò al cuore di tutti i Leviti che mostravano buon intendimento delle cose dell'Eterno. Cosí essi mangiarono per i sette giorni stabiliti dalla festa, offrendo sacrifici di ringraziamento e lodando l'Eterno, il DIO dei loro padri.

23 Т огава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

Quindi tutta l'assemblea decise di celebrare la festa per altri sette giorni; cosí la celebrarono per altri sette giorni con gioia.

24 З ащото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

Infatti Ezechia, re di Giuda, aveva donato all'assemblea mille torelli e settemila pecore; anche i capi avevano donato all'assemblea mille torelli e diecimila pecore, e un gran numero di sacerdoti si era santificato.

25 И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израел, и чужденците, надошли от Израелавата земя, които живееха в Юдея.

Tutta l'assemblea di Giuda fu in festa, assieme ai sacerdoti, ai Leviti, a tutta l'assemblea di quelli venuti da Israele e agli stranieri giunti dal paese d'Israele o che risiedevano in Giuda.

26 Т ака стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израелевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.

Cosí vi fu gran gioia in Gerusalemme. Dal tempo di Salomone figlio di Davide re d'Israele, non c'era stato nulla di simile in Gerusalemme.

27 С лед това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.

Poi i sacerdoti Leviti si levarono e benedissero il popolo, la loro voce fu udita e la loro preghiera giunse fino alla santa dimora dell'Eterno nel cielo.