1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

Poi prese di nuovo ad insegnare in riva al mare; e una gran folla si radunò intorno a lui, tanto che egli, salito su una barca, vi sedeva stando in mare, mentre l'intera folla era a terra lungo la riva.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

Ed egli insegnava loro molte cose in parabole, e diceva loro nel suo insegnamento:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

«Ascoltate! Ecco, il seminatore uscí a seminare.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Or avvenne che mentre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada e gli uccelli del cielo vennero e la mangiarono.

5 Д руги паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Un'altra cadde in luoghi rocciosi dove non c'era molta terra e subito spuntò, perché non c'era un terreno profondo.

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Ma quando si levò il sole fu riarsa; e poiché non aveva radice si seccò.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

Un'altra cadde tra le spine; le spine crebbero, la soffocarono e non diede frutto.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

Un'altra cadde in buona terra e portò frutto che crebbe, e si sviluppò tanto da rendere l'uno trenta, l'altro sessanta e l'altro cento».

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

Poi egli disse loro: «Chi ha orecchi da udire, oda!».

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

Ora, quando egli fu solo, coloro che gli stavano attorno con i dodici lo interrogarono sulla parabola.

11 Т ой им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

Ed egli disse loro: «A voi è dato di conoscere il mistero del regno di Dio; ma a coloro che sono di fuori tutte queste cose si propongono in parabole,

12 т ака че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

affinché: "Vedendo, vedano ma non intendano, udendo, odano ma non comprendano, che talora non si convertano e i peccati non siano loro perdonati"».

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

Poi disse loro: «Non comprendete questa parabola? E come comprenderete tutte le altre parabole?

14 С еячът сее Словото.

Il seminatore è colui che semina la parola.

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

Quelli lungo la strada sono coloro nei quali viene seminata la parola; ma dopo che l'hanno udita, subito viene Satana e porta via la parola seminata nei loro cuori.

16 С ъщо и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

Parimenti quelli che ricevono il seme su un suolo roccioso sono coloro che, quando hanno udita la parola, subito la ricevono con gioia;

17 н ямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

ma non hanno in sé radice e sono di corta durata; e, quando sopravviene la tribolazione o la persecuzione a causa della parola, sono subito scandalizzati.

18 П осятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

Quelli invece che ricevono il seme fra le spine, sono coloro che odono la parola;

19 н о светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

ma le sollecitudini di questo mondo, l'inganno delle ricchezze e le cupidigie delle altre cose, che sopravvengono, soffocano la parola e questa rimane infruttuosa.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

Ma quelli che hanno ricevuto il seme in buon terreno, sono coloro che odono la parola, la ricevono e portano frutto, chi il trenta, chi il sessanta e chi il cento».

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

Disse loro ancora: «Si prende forse la lampada per metterla sotto il moggio o sotto il letto? Non la si mette piuttosto sopra il candeliere?

22 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

Poiché non c'è nulla di nascosto che non sia manifestato, né nulla di segreto che non sia palesato.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

Chi ha orecchi da udire, oda!».

24 К аза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

Disse loro ancora: «Fate attenzione a ciò che udite. Con la stessa misura con cui misurate, sarà misurato a voi; e a voi che udite sarà dato di piú.

25 З ащото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

Poiché a chi ha, sarà dato; ma a chi non ha, gli sarà tolto anche quello che ha».

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

Disse ancora: «Il regno di Dio è come un uomo che getta il seme in terra.

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

Ora la notte e il giorno, mentre egli dorme e si alza, il seme germoglia e cresce senza che egli sappia come.

28 З емята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

Poiché la terra produce spontaneamente prima lo stelo, poi la spiga, poi il chicco pieno nella spiga.

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

E, quando il frutto è maturo, il mietitore mette subito mano alla falce perché è venuta la mietitura».

30 К аза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

Disse ancora: «A che cosa paragoneremo il regno di Dio? O con quale parabola lo rappresenteremo?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

Esso è simile a un granello di senape che, quando è seminato in terra, è il piú piccolo di tutti i semi che sono sulla terra;

32 н о когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

ma, dopo che è stato seminato, cresce e diventa il piú grande di tutte le erbe, e mette rami cosí grandi che gli uccelli del cielo possono ripararsi sotto la sua ombra».

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

E con molte parabole di questo genere annunciava loro la parola, come essi erano in grado di capire.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

E non parlava loro senza parabole; ma in privato ai suoi discepoli spiegava ogni cosa.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

Or in quello stesso giorno, fattosi sera, disse loro: «Passiamo all'altra riva».

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

E i discepoli, licenziata la folla, lo presero con loro, cosí come egli era, nella barca. Con lui c'erano altre barchette.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

Si scatenò una gran bufera di vento e le onde si abbattevano sulla barca, tanto che questa si riempiva.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

Egli intanto stava dormendo a poppa, su un guanciale. Essi lo destarono e gli dissero: «Maestro, non t'importa che noi periamo?».

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

Ed egli, destatosi, sgridò il vento e disse al mare: «Taci e calmati!». E il vento cessò e si fece gran bonaccia.

40 Т огава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

Poi disse loro: «Perché siete voi cosí paurosi? Come mai non avete fede?».

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Ed essi furono presi da gran timore e dicevano tra loro: «Chi è dunque costui al quale anche il vento e il mare ubbidiscono?».