1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

And again he began to teach by the sea, and there was gathered unto him a great multitude, so that he, having gone into the boat, sat in the sea, and all the multitude was near the sea, on the land,

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

and he taught them many things in similes, and he said to them in his teaching:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

`Hearken, lo, the sower went forth to sow;

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

and it came to pass, in the sowing, some fell by the way, and the fowls of the heaven did come and devour it;

5 Д руги паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

and other fell upon the rocky ground, where it had not much earth, and immediately it sprang forth, because of not having depth of earth,

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

and the sun having risen, it was scorched, and because of not having root it did wither;

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

and other fell toward the thorns, and the thorns did come up, and choke it, and fruit it gave not;

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

and other fell to the good ground, and was giving fruit, coming up and increasing, and it bare, one thirty-fold, and one sixty, and one an hundred.'

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

And he said to them, `He who is having ears to hear -- let him hear.'

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

And when he was alone, those about him, with the twelve, did ask him of the simile,

11 Т ой им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

and he said to them, `To you it hath been given to know the secret of the reign of God, but to those who are without, in similes are all the things done;

12 т ака че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

that seeing they may see and not perceive, and hearing they may hear and not understand, lest they may turn, and the sins may be forgiven them.'

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

And he saith to them, `Have ye not known this simile? and how shall ye know all the similes?

14 С еячът сее Словото.

He who is sowing doth sow the word;

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

and these are they by the way where the word is sown: and whenever they may hear, immediately cometh the Adversary, and he taketh away the word that hath been sown in their hearts.

16 С ъщо и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

`And these are they, in like manner, who on the rocky ground are sown: who, whenever they may hear the word, immediately with joy do receive it,

17 н ямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

and have not root in themselves, but are temporary; afterward tribulation or persecution having come because of the word, immediately they are stumbled.

18 П осятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

`And these are they who toward the thorns are sown: these are they who are hearing the word,

19 н о светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

and the anxieties of this age, and the deceitfulness of the riches, and the desires concerning the other things, entering in, choke the word, and it becometh unfruitful.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

`And these are they who on the good ground have been sown: who do hear the word, and receive, and do bear fruit, one thirty-fold, and one sixty, and one an hundred.'

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

And he said to them, `Doth the lamp come that under the measure it may be put, or under the couch -- not that it may be put on the lamp-stand?

22 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

for there is not anything hid that may not be manifested, nor was anything kept hid but that it may come to light.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

If any hath ears to hear -- let him hear.'

24 К аза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

And he said to them, `Take heed what ye hear; in what measure ye measure, it shall be measured to you; and to you who hear it shall be added;

25 З ащото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

for whoever may have, there shall be given to him, and whoever hath not, also that which he hath shall be taken from him.'

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

And he said, `Thus is the reign of God: as if a man may cast the seed on the earth,

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

and may sleep, and may rise night and day, and the seed spring up and grow, he hath not known how;

28 З емята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

for of itself doth the earth bear fruit, first a blade, afterwards an ear, afterwards full corn in the ear;

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

and whenever the fruit may yield itself, immediately he doth send forth the sickle, because the harvest hath come.'

30 К аза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

And he said, `To what may we liken the reign of God, or in what simile may we compare it?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

As a grain of mustard, which, whenever it may be sown on the earth, is less than any of the seeds that are on the earth;

32 н о когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

and whenever it may be sown, it cometh up, and doth become greater than any of the herbs, and doth make great branches, so that under its shade the fowls of the heaven are able to rest.'

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

And with many such similes he was speaking to them the word, as they were able to hear,

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

and without a simile he was not speaking to them, and by themselves, to his disciples he was expounding all.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

And he saith to them on that day, evening having come, `We may pass over to the other side;'

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

and having let away the multitude, they take him up as he was in the boat, and other little boats also were with him.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

And there cometh a great storm of wind, and the waves were beating on the boat, so that it is now being filled,

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

and he himself was upon the stern, upon the pillow sleeping, and they wake him up, and say to him, `Teacher, art thou not caring that we perish?'

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

And having waked up, he rebuked the wind, and said to the sea, `Peace, be stilled;' and the wind did lull, and there was a great calm:

40 Т огава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

and he said to them, `Why are ye so fearful? how have ye not faith?'

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

and they feared a great fear, and said one to another, `Who, then, is this, that even the wind and the sea do obey him?'