1 Б ратя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

My brethren, hold not, in respect of persons, the faith of the glory of our Lord Jesus Christ,

2 З ащото ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах със зацапани дрехи,

for if there may come into your synagogue a man with gold ring, in gay raiment, and there may come in also a poor man in vile raiment,

3 и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и кажете: Ти седни тук на добро място; а на сиромаха кажете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

and ye may look upon him bearing the gay raiment, and may say to him, `Thou -- sit thou here well,' and to the poor man may say, `Thou -- stand thou there, or, Sit thou here under my footstool,' --

4 н е правите ли различия помежду им и не ставате ли пристрастни съдии?

ye did not judge fully in yourselves, and did become ill-reasoning judges.

5 С лушайте, възлюбени мои братя: Не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светските неща, но богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го обичат?

Hearken, my brethren beloved, did not God choose the poor of this world, rich in faith, and heirs of the reign that He promised to those loving Him?

6 А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и те ви влачат по съдилища?

and ye did dishonour the poor one; do not the rich oppress you and themselves draw you to judgment-seats;

7 Н али те хулят почтеното име, с което се наричате?

do they not themselves speak evil of the good name that was called upon you?

8 О баче ако изпълнявате царския закон, според Писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

If, indeed, royal law ye complete, according to the Writing, `Thou shalt love thy neighbour as thyself,' -- ye do well;

9 Н о ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници.

and if ye accept persons, sin ye do work, being convicted by the law as transgressors;

10 З ащото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

for whoever the whole law shall keep, and shall stumble in one, he hath become guilty of all;

11 П онеже Онзи, Който е казал: "Не прелюбодействай", казал е и: "Не убивай", така че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник пред закона.

for He who is saying, `Thou mayest not commit adultery,' said also, `Thou mayest do no murder;' and if thou shalt not commit adultery, and shalt commit murder, thou hast become a transgressor of law;

12 Т ака говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

so speak ye and so do, as about by a law of liberty to be judged,

13 З ащото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. Вяра и дела

for the judgment without kindness to him not having done kindness, and exult doth kindness over judgment.

14 К аква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

What the profit, my brethren, if faith, any one may speak of having, and works he may not have? is that faith able to save him?

15 А ко някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна

and if a brother or sister may be naked, and may be destitute of the daily food,

16 и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

and any one of you may say to them, `Depart ye in peace, be warmed, and be filled,' and may not give to them the things needful for the body, what the profit?

17 Т ака и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

so also the faith, if it may not have works, is dead by itself.

18 Н о ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

But say may some one, Thou hast faith, and I have works, shew me thy faith out of thy works, and I will shew thee out of my works my faith:

19 Т и вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

thou -- thou dost believe that God is one; thou dost well, and the demons believe, and they shudder!

20 О баче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

And dost thou wish to know, O vain man, that the faith apart from the works is dead?

21 А враам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?

Abraham our father -- was not he declared righteous out of works, having brought up Isaac his son upon the altar?

22 Т и виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;

dost thou see that the faith was working with his works, and out of the works the faith was perfected?

23 и се изпълни Писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

and fulfilled was the Writing that is saying, `And Abraham did believe God, and it was reckoned to him -- to righteousness;' and, `Friend of God' he was called.

24 В иждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Ye see, then, that out of works is man declared righteous, and not out of faith only;

25 Т ака също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

and in like manner also Rahab the harlot -- was she not out of works declared righteous, having received the messengers, and by another way having sent forth?

26 З ащото както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.

for as the body apart from the spirit is dead, so also the faith apart from the works is dead.