1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

As a lily among the thorns,

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

So my friend among the daughters!

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

As a citron among trees of the forest, So my beloved among the sons, In his shade I delighted, and sat down, And his fruit sweet to my palate.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

He hath brought me in unto a house of wine, And his banner over me love,

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Sustain me with grape-cakes, Support me with citrons, for I sick with love.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

His left hand under my head, And his right doth embrace me.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the hinds of the field, Stir not up nor wake the love till she please!

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! lo, this -- he is coming, Leaping on the mountains, skipping on the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

My beloved like to a roe, Or to a young one of the harts. Lo, this -- he is standing behind our wall, Looking from the windows, Blooming from the lattice.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

My beloved hath answered and said to me, `Rise up, my friend, my fair one, and come away,

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

For lo, the winter hath passed by, The rain hath passed away -- it hath gone.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

The flowers have appeared in the earth, The time of the singing hath come, And the voice of the turtle was heard in our land,

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

The fig-tree hath ripened her green figs, And the sweet-smelling vines have given forth fragrance, Rise, come, my friend, my fair one, yea, come away.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

My dove, in clefts of the rock, In a secret place of the ascent, Cause me to see thine appearance, Cause me to hear thy voice, For thy voice sweet, and thy appearance comely.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Seize ye for us foxes, Little foxes -- destroyers of vineyards, Even our sweet-smelling vineyards.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

My beloved mine, and I his, Who is delighting among the lilies,

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Till the day doth break forth, And the shadows have fled away, Turn, be like, my beloved, To a roe, or to a young one of the harts, On the mountains of separation!