1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

Je suis un narcisse de Saron, Un lis des vallées. -

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

Comme un lis au milieu des épines, Telle est mon amie parmi les jeunes filles. -

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

Comme un pommier au milieu des arbres de la forêt, Tel est mon bien-aimé parmi les jeunes hommes. J'ai désiré m'asseoir à son ombre, Et son fruit est doux à mon palais.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

Il m'a fait entrer dans la maison du vin; Et la bannière qu'il déploie sur moi, c'est l'amour.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Soutenez-moi avec des gâteaux de raisins, Fortifiez-moi avec des pommes; Car je suis malade d'amour.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

Que sa main gauche soit sous ma tête, Et que sa droite m'embrasse! -

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

Je vous en conjure, filles de Jérusalem, Par les gazelles et les biches des champs, Ne réveillez pas, ne réveillez pas l'amour, Avant qu'elle le veuille. -

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

C'est la voix de mon bien-aimé! Le voici, il vient, Sautant sur les montagnes, Bondissant sur les collines.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Mon bien-aimé est semblable à la gazelle Ou au faon des biches. Le voici, il est derrière notre mur, Il regarde par la fenêtre, Il regarde par le treillis.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Mon bien-aimé parle et me dit: Lève-toi, mon amie, ma belle, et viens!

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Car voici, l'hiver est passé; La pluie a cessé, elle s'en est allée.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

Les fleurs paraissent sur la terre, Le temps de chanter est arrivé, Et la voix de la tourterelle se fait entendre dans nos campagnes.

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Le figuier embaume ses fruits, Et les vignes en fleur exhalent leur parfum. Lève-toi, mon amie, ma belle, et viens!

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

Ma colombe, qui te tiens dans les fentes du rocher, Qui te caches dans les parois escarpées, Fais-moi voir ta figure, Fais-moi entendre ta voix; Car ta voix est douce, et ta figure est agréable.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Prenez-nous les renards, Les petits renards qui ravagent les vignes; Car nos vignes sont en fleur.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

Mon bien-aimé est à moi, et je suis à lui; Il fait paître son troupeau parmi les lis.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Avant que le jour se rafraîchisse, Et que les ombres fuient, Reviens!... sois semblable, mon bien-aimé, A la gazelle ou au faon des biches, Sur les montagnes qui nous séparent.