1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

(102: 1) Prière d'un malheureux, lorsqu'il est abattu et qu'il répand sa plainte devant l'Éternel. (102: 2) Éternel, écoute ma prière, Et que mon cri parvienne jusqu'à toi!

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

(102: 3) Ne me cache pas ta face au jour de ma détresse! Incline vers moi ton oreille quand je crie! Hâte-toi de m'exaucer!

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

(102: 4) Car mes jours s'évanouissent en fumée, Et mes os sont enflammés comme un tison.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

(102: 5) Mon coeur est frappé et se dessèche comme l'herbe; J'oublie même de manger mon pain.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

(102: 6) Mes gémissements sont tels Que mes os s'attachent à ma chair.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

(102: 7) Je ressemble au pélican du désert, Je suis comme le chat-huant des ruines;

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

(102: 8) Je n'ai plus de sommeil, et je suis Comme l'oiseau solitaire sur un toit.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

(102: 9) Chaque jour mes ennemis m'outragent, Et c'est par moi que jurent mes adversaires en fureur.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

(102: 10) Je mange la poussière au lieu de pain, Et je mêle des larmes à ma boisson,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

(102: 11) A cause de ta colère et de ta fureur; Car tu m'as soulevé et jeté au loin.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

(102: 12) Mes jours sont comme l'ombre à son déclin, Et je me dessèche comme l'herbe.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

(102: 13) Mais toi, Éternel! tu règnes à perpétuité, Et ta mémoire dure de génération en génération.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

(102: 14) Tu te lèveras, tu auras pitié de Sion; Car le temps d'avoir pitié d'elle, Le temps fixé est à son terme;

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

(102: 15) Car tes serviteurs en aiment les pierres, Ils en chérissent la poussière.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

(102: 16) Alors les nations craindront le nom de l'Éternel, Et tous les rois de la terre ta gloire.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

(102: 17) Oui, l'Éternel rebâtira Sion, Il se montrera dans sa gloire.

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

(102: 18) Il est attentif à la prière du misérable, Il ne dédaigne pas sa prière.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

(102: 19) Que cela soit écrit pour la génération future, Et que le peuple qui sera créé célèbre l'Éternel!

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

(102: 20) Car il regarde du lieu élevé de sa sainteté; Du haut des cieux l'Éternel regarde sur la terre,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

(102: 21) Pour écouter les gémissements des captifs, Pour délivrer ceux qui vont périr,

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

(102: 22) Afin qu'ils publient dans Sion le nom de l'Éternel, Et ses louanges dans Jérusalem,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

(102: 23) Quand tous les peuples s'assembleront, Et tous les royaumes, pour servir l'Éternel.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

(102: 24) Il a brisé ma force dans la route, Il a abrégé mes jours.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

(102: 25) Je dis: Mon Dieu, ne m'enlève pas au milieu de mes jours, Toi, dont les années durent éternellement!

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

(102: 26) Tu as anciennement fondé la terre, Et les cieux sont l'ouvrage de tes mains.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

(102: 27) Ils périront, mais tu subsisteras; Ils s'useront tous comme un vêtement; Tu les changeras comme un habit, et ils seront changés.

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

(102: 28) Mais toi, tu restes le même, Et tes années ne finiront point.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

(102: 29) Les fils de tes serviteurs habiteront leur pays, Et leur postérité s'affermira devant toi.