1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de Jehová derramare su lamento. JEHOVA, oye mi oración, Y venga mi clamor á ti.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia Inclina á mí tu oído; El día que te invocare, apresúrate á responderme.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

Porque mis días se han consumido como humo; Y mis huesos cual tizón están quemados.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; Por lo cual me olvidé de comer mi pan.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

Por la voz de mi gemido Mis huesos se han pegado á mi carne.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Soy semejante al pelícano del desierto; Soy como el buho de las soledades.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

Velo, y soy Como el pájaro solitario sobre el tejado.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

Cada día me afrentan mis enemigos; Los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

Por lo que como la ceniza á manera de pan, Y mi bebida mezclo con lloro,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

A causa de tu enojo y de tu ira; Pues me alzaste, y me has arrojado.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

Mis días son como la sombra que se va; Y heme secado como la hierba.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre, Y tu memoria para generación y generación.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; Porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

Porque tus siervos aman sus piedras, Y del polvo de ella tienen compasión.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

Entonces temerán las gentes el nombre de Jehová, Y todos los reyes de la tierra tu gloria;

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

Por cuanto Jehová habrá edificado á Sión, Y en su gloria será visto;

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

Habrá mirado á la oración de los solitarios, Y no habrá desechado el ruego de ellos.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

Escribirse ha esto para la generación venidera: Y el pueblo que se criará, alabará á JAH.

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

Porque miró de lo alto de su santuario; Jehová miró de los cielos á la tierra,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

Para oir el gemido de los presos, Para soltar á los sentenciados á muerte;

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

Porque cuenten en Sión el nombre de Jehová, Y su alabanza en Jerusalem,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

Cuando los pueblos se congregaren en uno, Y los reinos, para servir á Jehová.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

El afligió mi fuerza en el camino; Acortó mis días.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: Por generación de generaciones son tus años.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Tú fundaste la tierra antiguamente, Y los cielos son obra de tus manos.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ellos perecerán, y tú permanecerás; Y todos ellos como un vestido se envejecerán; Como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

Mas tú eres el mismo, Y tus años no se acabarán.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Los hijos de tus siervos habitarán, Y su simiente será afirmada delante de ti.