1 К ак покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израел. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

COMO oscureció el Señor en su furor a la hija de Sión! Derribó del cielo á la tierra la hermosura de Israel, Y no se acordó del estrado de sus pies en el día de su ira.

2 Г оспод изтреби всички Яковови жилища и не пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; оскверни царството и първенците му.

Destruyó el Señor, y no perdonó; Destruyó en su furor todas las tiendas de Jacob: Echó por tierra las fortalezas de la hija de Judá, Deslustró el reino y sus príncipes.

3 В разпаления Си гняв строши всеки Израелев рог; оттегли десницата Си да е срещу неприятеля; и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков.

Cortó con el furor de su ira todo el cuerno de Israel; Hizo volver atrás su diestra delante del enemigo; Y encendióse en Jacob como llama de fuego que ha devorado en contorno.

4 О пъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; и изби всичко, приятно на окото; върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

Entesó su arco como enemigo, afirmó su mano derecha como adversario, Y mató toda cosa hermosa á la vista: En la tienda de la hija de Sión derramó como fuego su enojo.

5 Г оспод се превърна в неприятел; изтреби Израел, изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря.

Fué el Señor como enemigo, destruyó a Israel; Destruyó todos sus palacios, disipó sus fortalezas: Y multiplicó en la hija de Judá la tristeza y lamento.

6 Т ой усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

Y quitó su tienda como de un huerto, Destruyó el lugar de su congregación: Jehová ha hecho olvidar en Sión solemnidades y sábados, Y ha desechado en el furor de su ira rey y sacerdote.

7 Г оспод отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

Desechó el Señor su altar, menospreció su santuario, Ha entregado en mano del enemigo los muros de sus palacios: Dieron grita en la casa de Jehová como en día de fiesta.

8 Г оспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби; и направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

Jehová determinó destruir el muro de la hija de Sión; Extendió el cordel, no retrajo su mano de destruir: Hizo pues, se lamentara el antemuro y el muro; fueron destruídos juntamente.

9 П ортите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят и първенците ѝ са между езичниците, където закона го няма; и пророците ѝ не получават видение от Господа.

Sus puertas fueron echadas por tierra, destruyó y quebrantó sus cerrojos: Su rey y sus príncipes están entre las gentes donde no hay ley; Sus profetas tampoco hallaron visión de Jehová.

10 С тарейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Sentáronse en tierra, callaron los ancianos de la hija de Sión; Echaron polvo sobre sus cabezas, ciñéronse de saco; Las vírgenes de Jerusalem bajaron sus cabezas a tierra.

11 О чите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

Mis ojos desfallecieron de lágrimas, rugieron mis entrañas, Mi hígado se derramó por tierra por el quebrantamiento de la hija de mi pueblo, Cuando desfallecía el niño y el que mamaba, en las plazas de la ciudad.

12 К азват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си.

Decían a sus madres: ¿Dónde está el trigo y el vino? Desfallecían como heridos en las calles de la ciudad, Derramando sus almas en el regazo de sus madres.

13 К акво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще? На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

¿Qué testigo te traeré, ó á quién te haré semejante, hija de Jerusalem? ¿A quién te compararé para consolarte, oh virgen hija de Sión? Porque grande es tu quebrantamiento como la mar: ¿quién te medicinará?

14 П ророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

Tus profetas vieron para ti vanidad y locura; Y no descubrieron tu pecado para estorbar tu cautiverio, Sino que te predicaron vanas profecías y extravíos.

15 В сички, които заминават по пътя, изпляскват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва?

Todos los que pasaban por el camino, batieron las manos sobre ti; Silbaron, y movieron sus cabezas sobre la hija de Jerusalem, diciendo: ¿Es ésta la ciudad que decían de perfecta hermosura, el gozo de toda la tierra?

16 В сичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе; подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

Todos tus enemigos abrieron sobre ti su boca, Silbaron, y rechinaron los dientes; dijeron: Devoremos: Cierto éste es el día que esperábamos; lo hemos hallado, vímoslo.

17 Г оспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти.

Jehová ha hecho lo que tenía determinado, Ha cumplido su palabra que él había mandado desde tiempo antiguo: Destruyó, y no perdonó; Y alegró sobre ti al enemigo, Y enalteció el cuerno de tus adversarios.

18 С ърцето им извика към Господа: Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

El corazón de ellos clamaba al Señor: Oh muro de la hija de Sión, echa lágrimas como un arroyo día y noche; No descanses, ni cesen las niñas de tus ojos.

19 С тани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които примират от глад край всички улици.

Levántate, da voces en la noche, en el principio de las velas; Derrama como agua tu corazón ante la presencia del Señor; Alza tus manos á él por la vida de tus pequeñitos, Que desfallecen de hambre en las entradas de todas las calles.

20 В иж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

Mira, oh Jehová, y considera á quién has hecho así. ¿Han de comer las mujeres su fruto, los pequeñitos de sus crías? ¿Han de ser muertos en el santuario del Señor el sacerdote y el profeta?

21 Д ете и старец лежат на земята по пътищата; девиците и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.

Niños y viejos yacían por tierra en las calles; Mis vírgenes y mis mancebos cayeron a cuchillo: Mataste en el día de tu furor, degollaste, no perdonaste.

22 П ризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева Господен; онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

Has llamado, como a día de solemnidad, mis temores de todas partes; Y en el día del furor de Jehová no hubo quien escapase ni quedase vivo: Los que crié y mantuve, mi enemigo los acabó