1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

Canción: Salmo para los hijos de Coré: al Músico principal: para cantar sobre Mahalath; Masquil de Hemán Ezrahita. OH Jehová, Dios de mi salud, Día y noche clamo delante de ti.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Entre mi oración en tu presencia: Inclina tu oído á mi clamor.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

Porque mi alma está harta de males, Y mi vida cercana al sepulcro.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

Soy contado con los que descienden al hoyo, Soy como hombre sin fuerza:

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Libre entre los muertos, Como los matados que yacen en el sepulcro, Que no te acuerdas más de ellos, Y que son cortados de tu mano.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

Hasme puesto en el hoyo profundo, En tinieblas, en honduras.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Sobre mí se ha acostado tu ira, Y me has afligido con todas tus ondas. (Selah.)

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

Has alejado de mí mis conocidos: Hasme puesto por abominación á ellos: Encerrado estoy, y no puedo salir.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

Mis ojos enfermaron á causa de mi aflicción: Hete llamado, oh Jehová, cada día; He extendido á ti mis manos.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

¿Harás tú milagro á los muertos? ¿Levantaránse los muertos para alabarte? (Selah.)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

¿Será contada en el sepulcro tu misericordia, O tu verdad en la perdición?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

¿Será conocida en las tinieblas tu maravilla, Ni tu justicia en la tierra del olvido?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

Mas yo á ti he clamado, oh Jehová; Y de mañana mi oración te previno.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

¿Por qué, oh Jehová, desechas mi alma? ¿Por qué escondes de mí tu rostro?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

Yo soy afligido y menesteroso: Desde la mocedad he llevado tus terrores, he estado medroso.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Sobre mí han pasado tus iras; Tus espantos me han cortado.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

Hanme rodeado como aguas de continuo; Hanme cercado á una.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Has alejado de mí el enemigo y el compañero; Y mis conocidos se esconden en la tiniebla.