1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Y ACONTECIO que pasando él por los sembrados en un sábado segundo del primero, sus discípulos arrancaban espigas, y comían, restregándolas con las manos.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Y algunos de los Fariseos les dijeron: ¿Por qué hacéis lo que no es lícito hacer en los sábados?

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Y respondiendo Jesús les dijo: ¿Ni aun esto habéis leído, qué hizo David cuando tuvo hambre, él, y los que con él estaban;

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

Cómo entró en la casa de Dios, y tomó los panes de la proposición, y comió, y dió también á los que estaban con él, los cuales no era lícito comer, sino á solos los sacerdotes?

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

Y les decía. El Hijo del hombre es Señor aun del sábado.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

Y aconteció también en otro sábado, que él entró en la sinagoga y enseñaba; y estaba allí un hombre que tenía la mano derecha seca.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Y le acechaban los escribas y los Fariseos, si sanaría en sábado, por hallar de qué le acusasen.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Mas él sabía los pensamientos de ellos; y dijo al hombre que tenía la mano seca: Levántate, y ponte en medio. Y él levantándose, se puso en pie.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Entonces Jesús les dice: Os preguntaré un cosa: ¿Es lícito en sábados hacer bien, ó hacer mal? ¿salvar la vida, ó quitarla?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

Y mirándolos á todos alrededor, dice al hombre: Extiende tu mano. Y él lo hizo así, y su mano fué restaurada.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

Y ellos se llenaron de rabia; y hablaban los unos á los otros qué harían á Jesús.

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Y aconteció en aquellos días, que fué al monte á orar, y pasó la noche orando á Dios.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Y como fué de día, llamó á sus discípulos, y escogió doce de ellos, á los cuales también llamó apóstoles:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

A Simón, al cual también llamó Pedro, y á Andrés su hermano, Jacobo y Juan, Felipe y Bartolomé,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Mateo y Tomás, Jacobo hijo de Alfeo, y Simón el que se llama Celador,

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Judas hermano de Jacobo, y Judas Iscariote, que también fué el traidor.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Y descendió con ellos, y se paró en un lugar llano, y la compañía de sus discípulos, y una grande multitud de pueblo de toda Judea y de Jerusalem, y de la costa de Tiro y de Sidón, que habían venido á oirle, y para ser sanados de sus enfermedades;

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

Y los que habían sido atormentados de espíritus inmundos: y estaban curados.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

Y toda la gente procuraba tocarle; porque salía de él virtud, y sanaba á todos.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

Y alzando él los ojos á sus discípulos, decía: Bienaventurados vosotros los pobres; porque vuestro es el reino de Dios.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Bienaventurados los que ahora tenéis hambre; porque seréis saciados. Bienaventurados los que ahora lloráis, porque reiréis.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Bienaventurados seréis, cuando los hombres os aborrecieren, y cuando os apartaren de sí, y os denostaren, y desecharen vuestro nombre como malo, por el Hijo del hombre.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Gozaos en aquel día, y alegraos; porque he aquí vuestro galardón es grande en los cielos; porque así hacían sus padres á los profetas.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

Mas ­ay de vosotros, ricos! porque tenéis vuestro consuelo.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

Ay de vosotros, los que estáis hartos! porque tendréis hambre. ­Ay de vosotros, los que ahora reís! porque lamentaréis y lloraréis.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

Ay de vosotros, cuando todos los hombres dijeren bien de vosotros! porque así hacían sus padres á los falsos profetas.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

Mas á vosotros los que oís, digo: Amad á vuestros enemigos, haced bien á los que os aborrecen;

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

Bendecid á los que os maldicen, y orad por los que os calumnian.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Y al que te hiriere en la mejilla, dale también la otra; y al que te quitare la capa, ni aun el sayo le defiendas.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

Y á cualquiera que te pidiere, da; y al que tomare lo que es tuyo, no vuelvas á pedir.

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

Y como queréis que os hagan los hombres, así hacedles también vosotros:

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

Porque si amáis á los que os aman, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores aman á los que los aman.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Y si hiciereis bien á los que os hacen bien, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores hacen lo mismo.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

Y si prestareis á aquellos de quienes esperáis recibir, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores prestan á los pecadores, para recibir otro tanto.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Amad, pués, á vuestros enemigos, y haced bien, y prestad, no esperando de ello nada; y será vuestro galardón grande, y seréis hijos del Altísimo: porque él es benigno para con los ingratos y malos.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Sed pues misericordiosos, como también vuestro Padre es misericordioso.

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

No juzguéis, y no seréis juzgados: no condenéis, y no seréis condenados: perdonad, y seréis perdonados.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Dad, y se os dará; medida buena, apretada, remecida, y rebosando darán en vuestro seno: porque con la misma medida que midiereis, os será vuelto á medir.

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

Y les decía una parábola: ¿Puede el ciego guiar al ciego? ¿No caerán ambos en el hoyo?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

El discípulo no es sobre su maestro; mas cualquiera que fuere como el maestro, será perfecto.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

¿Por qué miras la paja que está en el ojo de tu hermano, y la viga que está en tu propio ojo no consideras?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

¿O cómo puedes decir á tu hermano: Hermano, deja, echaré fuera la paja que está en tu ojo, no mirando tú la viga, que está en tu ojo? Hipócrita, echa primero fuera de tu ojo la viga, y entonces verás bien para sacar la paja que está en el ojo de tu hermano.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

Porque no es buen árbol el que da malos frutos; ni árbol malo el que da buen fruto.

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Porque cada árbol por su fruto es conocido: que no cogen higos de los espinos, ni vendimian uvas de las zarzas.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

El buen hombre del buen tesoro de su corazón saca bien; y el mal hombre del mal tesoro de su corazón saca mal; porque de la abundancia del corazón habla su boca.

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

¿Por qué me llamáis, Señor, Señor, y no hacéis lo que digo?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Todo aquel que viene á mí, y oye mis palabras, y las hace, os enseñaré á quién es semejante:

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

Semejante es al hombre que edifica una casa, el cual cavó y ahondó, y puso el fundamento sobre la peña; y cuando vino una avenida, el río dió con ímpetu en aquella casa, mas no la pudo menear: porque estaba fundada sobre la peña.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Mas el que oyó y no hizo, semejante es al hombre que edificó su casa sobre tierra, sin fundamento; en la cual el río dió con ímpetu, y luego cayó; y fué grande la ruina de aquella casa.