1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

PARA todas las cosas hay sazón, y todo lo que se quiere debajo del cielo, tiene su tiempo:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

Tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

Tiempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

Tiempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

Tiempo de agenciar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de arrojar;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

Tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

¿Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Yo he visto el trabajo que Dios ha dado á los hijos de los hombres para que en él se ocupasen.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

Todo lo hizo hermoso en su tiempo: y aun el mundo dió en su corazón, de tal manera que no alcance el hombre la obra de Dios desde el principio hasta el cabo.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

Yo he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida:

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

Y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

He entendido que todo lo que Dios hace, ésto será perpetuo: sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y hácelo Dios, para que delante de él teman los hombres.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

Aquello que fué, ya es: y lo que ha de ser, fué ya; y Dios restaura lo que pasó.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay tiempo á todo lo que se quiere y sobre todo lo que se hace.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

Dije en mi corazón, en orden á la condición de los hijos de los hombres, que Dios los probaría, para que así echaran de ver ellos mismos que son semejantes á las bestias.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

Porque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia: porque todo es vanidad.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

Todo va á un lugar: todo es hecho del polvo, y todo se tornará en el mismo polvo.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Así que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte: porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?