1 P ARA todas las cosas hay sazón, y todo lo que se quiere debajo del cielo, tiene su tiempo:

Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

2 T iempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3 T iempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4 T iempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

5 T iempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

6 T iempo de agenciar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de arrojar;

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

7 T iempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

8 T iempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9 ¿ Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

10 Y o he visto el trabajo que Dios ha dado á los hijos de los hombres para que en él se ocupasen.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11 T odo lo hizo hermoso en su tiempo: y aun el mundo dió en su corazón, de tal manera que no alcance el hombre la obra de Dios desde el principio hasta el cabo.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

12 Y o he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida:

Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

13 Y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

14 H e entendido que todo lo que Dios hace, ésto será perpetuo: sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y hácelo Dios, para que delante de él teman los hombres.

Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

15 A quello que fué, ya es: y lo que ha de ser, fué ya; y Dios restaura lo que pasó.

Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

16 V i más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

Видях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

17 Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay tiempo á todo lo que se quiere y sobre todo lo que se hace.

Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 D ije en mi corazón, en orden á la condición de los hijos de los hombres, que Dios los probaría, para que así echaran de ver ellos mismos que son semejantes á las bestias.

Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

19 P orque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia: porque todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

20 T odo va á un lugar: todo es hecho del polvo, y todo se tornará en el mismo polvo.

Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

21 ¿ Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

22 A sí que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte: porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?

И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?