1 P ARA todas las cosas hay sazón, y todo lo que se quiere debajo del cielo, tiene su tiempo:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 T iempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 T iempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 T iempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 T iempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 T iempo de agenciar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de arrojar;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 T iempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 T iempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 ¿ Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10 Y o he visto el trabajo que Dios ha dado á los hijos de los hombres para que en él se ocupasen.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 T odo lo hizo hermoso en su tiempo: y aun el mundo dió en su corazón, de tal manera que no alcance el hombre la obra de Dios desde el principio hasta el cabo.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Y o he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida:

Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

13 Y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 H e entendido que todo lo que Dios hace, ésto será perpetuo: sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y hácelo Dios, para que delante de él teman los hombres.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

15 A quello que fué, ya es: y lo que ha de ser, fué ya; y Dios restaura lo que pasó.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 V i más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

17 Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay tiempo á todo lo que se quiere y sobre todo lo que se hace.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

18 D ije en mi corazón, en orden á la condición de los hijos de los hombres, que Dios los probaría, para que así echaran de ver ellos mismos que son semejantes á las bestias.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

19 P orque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia: porque todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 T odo va á un lugar: todo es hecho del polvo, y todo se tornará en el mismo polvo.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 ¿ Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 A sí que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte: porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?