1 Y RESPONDIO Job, y dijo:

Тогава Иов в отговор рече:

2 M uchas veces he oído cosas como estas: Consoladores molestos sois todos vosotros.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 ¿ Tendrán fin las palabras ventosas? O ¿qué te animará á responder?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 T ambién yo hablaría como vosotros. Ojalá vuestra alma estuviera en lugar de la mía, Que yo os tendría compañía en las palabras, Y sobre vosotros movería mi cabeza.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 M as yo os alentaría con mis palabras, Y la consolación de mis labios apaciguaría el dolor vuestro.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 S i hablo, mi dolor no cesa; Y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 E mpero ahora me ha fatigado: Has tú asolado toda mi compañía.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T ú me has arrugado; testigo es mi flacura, Que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 S u furor me destrizó, y me ha sido contrario: Crujió sus dientes contra mí; Contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 A brieron contra mí su boca; Hirieron mis mejillas con afrenta; Contra mí se juntaron todos.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 H ame entregado Dios al mentiroso, Y en las manos de los impíos me hizo estremecer.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 P róspero estaba, y desmenuzóme: Y arrebatóme por la cerviz, y despedazóme, Y púsome por blanco suyo.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 C ercáronme sus flecheros, Partió mis riñones, y no perdonó: Mi hiel derramó por tierra.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 Q uebrantóme de quebranto sobre quebranto; Corrió contra mí como un gigante.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 Y o cosí saco sobre mi piel, Y cargué mi cabeza de polvo.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M i rostro está enlodado con lloro, Y mis párpados entenebrecidos:

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A pesar de no haber iniquidad en mis manos, Y de haber sido mi oración pura.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 O h tierra! no cubras mi sangre, Y no haya lugar á mi clamor.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 M as he aquí que en los cielos está mi testigo, Y mi testimonio en las alturas.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 D isputadores son mis amigos: Mas á Dios destilarán mis ojos.

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 O jalá pudiese disputar el hombre con Dios, Como con su prójimo!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 M as los años contados vendrán, Y yo iré el camino por donde no volveré.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.