1 S EGUN su antojo busca el que se desvía, Y se entremete en todo negocio.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 N o toma placer el necio en la inteligencia, Sino en lo que su corazón se descubre.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 C uando viene el impío, viene también el menosprecio, Y con el deshonrador la afrenta.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 A guas profundas son las palabras de la boca del hombre; Y arroyo revertiente, la fuente de la sabiduría.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 T ener respeto á la persona del impío, Para hacer caer al justo de su derecho, no es bueno.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 L os labios del necio vienen con pleito; Y su boca á cuestiones llama.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 L a boca del necio es quebrantamiento para sí, Y sus labios son lazos para su alma.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 L as palabras del chismoso parecen blandas, Y descienden hasta lo íntimo del vientre.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 T ambién el que es negligente en su obra Es hermano del hombre disipador.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 T orre fuerte es el nombre de Jehová: A él correrá el justo, y será levantado.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 L as riquezas del rico son la ciudad de su fortaleza, Y como un muro alto en su imaginación.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 A ntes del quebrantamiento se eleva el corazón del hombre, Y antes de la honra es el abatimiento.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 E l que responde palabra antes de oir, Le es fatuidad y oprobio.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 E l ánimo del hombre soportará su enfermedad: Mas ¿quién soportará al ánimo angustiado?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 E l corazón del entendido adquiere sabiduría; Y el oído de los sabios busca la ciencia.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 E l presente del hombre le ensancha el camino, Y le lleva delante de los grandes.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 E l primero en su propia causa parece justo; Y su adversario viene, y le sondea.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 L a suerte pone fin á los pleitos, Y desparte los fuertes.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 E l hermano ofendido es más tenaz que una ciudad fuerte: Y las contiendas de los hermanos son como cerrojos de alcázar.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 D el fruto de la boca del hombre se hartará su vientre; Hartaráse del producto de sus labios.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 L a muerte y la vida están en poder de la lengua; Y el que la ama comerá de sus frutos.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 E l que halló esposa halló el bien, Y alcanzó la benevolencia de Jehová.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 E l pobre habla con ruegos; Mas el rico responde durezas.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 E l hombre que tiene amigos, ha de mostrarse amigo: Y amigo hay más conjunto que el hermano.

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.