1 Y RESPONDIENDO Jesús, les volvió á hablar en parábolas, diciendo:

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 E l reino de los cielos es semejante á un hombre rey, que hizo bodas á su hijo;

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Y envió sus siervos para que llamasen los llamados á las bodas; mas no quisieron venir.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 V olvió á enviar otros siervos, diciendo: Decid á los llamados: He aquí, mi comida he aparejado; mis toros y animales engordados son muertos, y todo está prevenido: venid á las bodas.

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 M as ellos no se cuidaron, y se fueron, uno á su labranza, y otro á sus negocios;

но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 Y otros, tomando á sus siervos, los afrentaron y los mataron.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 Y el rey, oyendo esto, se enojó; y enviando sus ejércitos, destruyó á aquellos homicidas, y puso fuego á su ciudad.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 E ntonces dice á sus siervos: Las bodas á la verdad están aparejadas; mas los que eran llamados no eran dignos.

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 I d pues á las salidas de los caminos, y llamad á las bodas á cuantos hallareis.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 Y saliendo los siervos por los caminos, juntaron á todos los que hallaron, juntamente malos y buenos: y las bodas fueron llenas de convidados.

И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 Y entró el rey para ver los convidados, y vió allí un hombre no vestido de boda.

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 Y le dijo: Amigo, ¿cómo entraste aquí no teniendo vestido de boda? Mas él cerró la boca.

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 E ntonces el rey dijo á los que servían: Atado de pies y de manos tomadle, y echadle en las tinieblas de afuera: allí será el lloro y el crujir de dientes.

Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 P orque muchos son llamados, y pocos escogidos.

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 E ntonces, idos los Fariseos, consultaron cómo le tomarían en alguna palabra.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 Y envían á él los discípulos de ellos, con los Herodianos, diciendo: Maestro, sabemos que eres amador de la verdad, y que enseñas con verdad el camino de Dios, y que no te curas de nadie, porque no tienes acepción de persona de hombres.

И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 D inos pues, ¿qué te parece? ¿es lícito dar tributo á César, ó no?

Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 M as Jesús, entendida la malicia de ellos, les dice: ¿Por qué me tentáis, hipócritas?

А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 M ostradme la moneda del tributo. Y ellos le presentaron un denario.

Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 E ntonces les dice: ¿Cúya es esta figura, y lo que está encima escrito?

Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 D ícenle: De César. Y díceles: Pagad pues á César lo que es de César, y á Dios lo que es de Dios.

Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 Y oyendo esto, se maravillaron, y dejándole se fueron.

И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23 A quel día llegaron á él los Saduceos, que dicen no haber resurrección, y le preguntaron,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 D iciendo: Maestro, Moisés dijo: Si alguno muriere sin hijos, su hermano se casará con su mujer, y despertará simiente á su hermano.

Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 F ueron pues, entre nosotros siete hermanos: y el primero tomó mujer, y murió; y no teniendo generación, dejó su mujer á su hermano.

А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 D e la misma manera también el segundo, y el tercero, hasta los siete.

също и вторият и третият, до седмият.

27 Y después de todos murió también la mujer.

А подир всички умря и жената.

28 E n la resurrección pues, ¿de cuál de los siete será ella mujer? porque todos la tuvieron.

И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

29 E ntonces respondiendo Jesús, les dijo: Erráis ignorando las Escrituras, y el poder de Dios.

А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 P orque en la resurrección, ni los hombres tomarán mujeres, ni las mujeres marido; mas son como los ángeles de Dios en el cielo.

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

31 Y de la resurrección de los muertos, ¿no habéis leído lo que os es dicho por Dios, que dice:

А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 Y o soy el Dios de Abraham, y el Dios de Isaac, y el Dios de Jacob? Dios no es Dios de muertos, sino de vivos.

"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 Y oyendo esto las gentes, estaban atónitas de su doctrina.

И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34 E ntonces los Fariseos, oyendo que había cerrado la boca á los Saduceos, se juntaron á una.

А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 Y preguntó uno de ellos, intérprete de la ley, tentándole y diciendo:

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 M aestro, ¿cuál es el mandamiento grande en la ley?

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 Y Jesús le dijo: Amarás al Señor tu Dios de todo tu corazón, y de toda tu alma, y de toda tu mente.

А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 E ste es el primero y el grande mandamiento.

Това е голямата и първа заповед.

39 Y el segundo es semejante á éste: Amarás á tu prójimo como á ti mismo.

А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 D e estos dos mandamientos depende toda la ley y los profetas.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 Y estando juntos los Fariseos, Jesús les preguntó,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 D iciendo: ¿Qué os parece del Cristo? ¿de quién es Hijo? Dícenle: De David.

Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 E l les dice: ¿Pues cómo David en Espíritu le llama Señor, diciendo:

Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 D ijo el Señor á mi Señor: Siéntate á mi diestra, Entre tanto que pongo tus enemigos por estrado de tus pies?

"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45 P ues si David le llama Señor, ¿cómo es su Hijo?

Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 Y nadie le podía responder palabra; ni osó alguno desde aquel día preguntarle más.

И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.