1 A l Músico principal: de los hijos de Coré: Masquil. OH Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado, La obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T ú con tu mano echaste las gentes, y los plantaste á ellos; Afligiste los pueblos, y los arrojaste.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P orque no se apoderaron de la tierra por su espada, Ni su brazo los libró; Sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, Porque te complaciste en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T ú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes á Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 P or medio de ti sacudiremos á nuestros enemigos: En tu nombre atropellaremos á nuestros adversarios.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 P orque no confiaré en mi arco, Ni mi espada me salvará.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 P ues tú nos has guardado de nuestros enemigos, Y has avergonzado á los que nos aborrecían.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 E n Dios nos gloriaremos todo tiempo, Y para siempre loaremos tu nombre. (Selah.)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 E mpero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; Y no sales en nuestros ejércitos.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 N os hiciste retroceder del enemigo, Y saqueáron nos para sí los que nos aborrecían.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 P usístenos como á ovejas para comida, Y esparcístenos entre las gentes.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 H as vendido tu pueblo de balde, Y no pujaste en sus precios.

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 P usístenos por vergüenza á nuestros vecinos, Por escarnio y por burla á los que nos rodean.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 P usístenos por proverbio entre las gentes, Por movimiento de cabeza en los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 C ada día mi vergüenza está delante de mí, Y cúbreme la confusión de mi rostro,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 P or la voz del que me vitupera y deshonra, Por razón del enemigo y del que se venga.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 T odo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; Y no hemos faltado á tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N o se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 C uando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, Y nos cubriste con sombra de muerte,

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S i nos hubiésemos olvidado del nombre de nuestro Dios, O alzado nuestras manos á dios ajeno,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿ No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 E mpero por tu causa nos matan cada día; Somos tenidos como ovejas para el matadero.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 D espierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no te alejes para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 ¿ Por qué escondes tu rostro, Y te olvidas de nuestra aflicción, y de la opresión nuestra?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P orque nuestra alma está agobiada hasta el polvo: Nuestro vientre está pegado con la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 L evántate para ayudarnos, Y redímenos por tu misericordia.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.