1 C on nuestros oídos, Dios, hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T ú con tu mano echaste las naciones y los plantaste a ellos; afligiste a los pueblos y los arrojaste,

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 p ues no se apoderaron de la tierra por su espada, ni su brazo los libró; sino tu diestra, tu brazo, y la luz de tu rostro, porque te complaciste en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T ú, Dios, eres mi rey; ¡manda salvación a Jacob!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 P or medio de ti sacudiremos a nuestros enemigos; en tu nombre hollaremos a nuestros adversarios,

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 p orque no confiaré en mi arco ni mi espada me salvará,

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 p ues tú nos has guardado de nuestros enemigos, has avergonzado a los que nos aborrecían.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 ¡ En Dios nos gloriaremos todo el tiempo y por siempre alabaremos tu nombre! Selah

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 P ero nos has desechado, nos has hecho avergonzar, y ya no sales con nuestros ejércitos.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 N os hiciste retroceder delante del enemigo y nos saquean para sí los que nos aborrecen.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 N os entregas como ovejas al matadero y nos has esparcido entre las naciones.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 H as vendido a tu pueblo de balde; ¡no exigiste ningún precio!

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 N os has hecho objeto de afrenta de nuestros vecinos; nos pones por escarnio y por burla de los que nos rodean.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 N os pusiste por proverbio entre las naciones; todos al vernos menean la cabeza.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 C ada día mi vergüenza está delante de mí y la confusión cubre mi rostro

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 p or la voz del que me vitupera y me deshonra, por razón del enemigo y del vengativo.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 T odo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti ni hemos faltado a tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N o se ha vuelto atrás nuestro corazón ni se han apartado de tus caminos nuestros pasos,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 p ara que nos arrojaras al lugar de los chacales y nos cubrieras con la sombra de la muerte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S i nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios o alzado nuestras manos hacia un dios ajeno,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿ no lo descubriría Dios?, pues él conoce los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 P ero por causa de ti nos matan cada día; somos contados como ovejas para el matadero.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 ¡ Despierta! ¿Por qué duermes, Señor? ¡Despierta! No te alejes para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 ¿ Por qué escondes tu rostro, y te olvidas de nuestra aflicción y de la opresión nuestra?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P orque nuestra alma está agobiada hasta el polvo y nuestro cuerpo está postrado hasta la tierra,

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 ¡ levántate para ayudarnos y redímenos por causa de tu misericordia!

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.