1 H ay un mal que he visto debajo del cielo, y que es muy común entre los hombres:

Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

2 e l del hombre a quien Dios da riquezas, bienes y honra, y nada le falta de todo lo que su alma desea; pero no le da Dios facultad de disfrutar de ello, sino que lo disfrutan los extraños. Esto es vanidad y mal doloroso.

Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

3 A unque el hombre engendre cien hijos, viva muchos años y los días de su edad sean numerosos, si su alma no se sació del bien, y además careció de sepultura, digo que más vale un abortivo.

Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

4 P ues éste en vano viene, y a las tinieblas va, y las tinieblas ocultan su nombre.

Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

5 N o ha visto el sol, ni lo ha conocido. ¡Más reposo tiene éste que aquél!

При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

6 Y aun si aquél viviera mil años dos veces, sin gustar del bien, ¿acaso no van todos al mismo lugar?

Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

7 T odo el trabajo del hombre es para su boca, y con todo, su deseo no se sacia.

Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

8 ¿ Qué más tiene el sabio que el necio? ¿Qué más tiene el pobre que supo caminar entre los vivos?

Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

9 M ás vale lo que ven los ojos que un deseo que pasa. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

По-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.

10 R especto de lo que es, ya hace mucho que tiene nombre. Se sabe lo que es un hombre: que no puede contender con quien es más poderoso que él.

Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

11 C iertamente las muchas palabras multiplican la vanidad, y eso de nada le sirve al hombre.

Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

12 P orque ¿quién sabe lo que conviene al hombre en su vida, todos los días de su vano vivir, los cuales él pasa como una sombra? ¿Y quién le enseñará al hombre lo que acontecerá después de él debajo del sol?

Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?