1 J ehová, tú me has examinado y conocido.

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

2 T ú has conocido mi sentarme y mi levantarme. Has entendido desde lejos mis pensamientos.

Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3 H as escudriñado mi andar y mi reposo, y todos mis caminos te son conocidos,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4 p ues aún no está la palabra en mi lengua y ya tú, Jehová, la sabes toda.

Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5 D etrás y delante me rodeaste, y sobre mí pusiste tu mano.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6 T al conocimiento es demasiado maravilloso para mí; ¡alto es, no lo puedo comprender!

<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

7 ¿ A dónde me iré de tu espíritu? ¿Y a dónde huiré de tu presencia?

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8 S i subiera a los cielos, allí estás tú; y si en el seol hiciera mi estrado, allí tú estás.

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9 S i tomara las alas del alba y habitara en el extremo del mar,

<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

10 a un allí me guiará tu mano y me asirá tu diestra.

И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

11 S i dijera: «Ciertamente las tinieblas me encubrirán», aun la noche resplandecerá alrededor de mí.

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

12 A un las tinieblas no encubren de ti, y la noche resplandece como el día; ¡lo mismo te son las tinieblas que la luz!

То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

13 T ú formaste mis entrañas; me hiciste en el vientre de mi madre.

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 T e alabaré, porque formidables y maravillosas son tus obras; estoy maravillado y mi alma lo sabe muy bien.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

15 N o fue encubierto de ti mi cuerpo, aunque en oculto fui formado y entretejido en lo más profundo de la tierra.

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

16 M i embrión vieron tus ojos, y en tu libro estaban escritas todas aquellas cosas que fueron luego formadas, sin faltar ni una de ellas.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 ¡ Cuán preciosos, Dios, me son tus pensamientos! ¡Cuán grande es la suma de ellos!

И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 S i los enumero, se multiplican más que la arena. Yo despierto y aún estoy contigo.

<Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

19 D e cierto, Dios, harás morir al impío. ¡Apartaos, pues, de mí, hombres sanguinarios!

Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 B lasfemias dicen ellos contra ti; tus enemigos toman en vano tu nombre.

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

21 ¿ No odio, Jehová, a los que te aborrecen, y me enardezco contra tus enemigos?

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 L os aborrezco por completo, los tengo por enemigos.

Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

23 E xamíname, Dios, y conoce mi corazón; pruébame y conoce mis pensamientos.

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 V e si hay en mí camino de perversidad y guíame en el camino eterno.

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.