1 S ed imitadores míos, así como yo lo soy de Cristo. Atavío de las mujeres

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 O s alabo, hermanos, porque en todo os acordáis de mí y retenéis las instrucciones tal como os las entregué.

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3 P ero quiero que sepáis que Cristo es la cabeza de todo varón, y el varón es la cabeza de la mujer, y Dios es la cabeza de Cristo.

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

4 T odo varón que ora o profetiza con la cabeza cubierta, deshonra su cabeza.

Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 P ero toda mujer que ora o profetiza con la cabeza descubierta, deshonra su cabeza, porque es lo mismo que si se hubiera rapado.

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 S i la mujer no se cubre, que se corte también el cabello; y si le es vergonzoso a la mujer cortarse el cabello o raparse, que se cubra.

Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

7 E l varón no debe cubrirse la cabeza, pues él es imagen y gloria de Dios; pero la mujer es gloria del varón,

Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 p ues el varón no procede de la mujer, sino la mujer del varón;

(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 y tampoco el varón fue creado por causa de la mujer, sino la mujer por causa del varón.

понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 P or lo cual la mujer debe tener señal de autoridad sobre su cabeza, por causa de los ángeles.

Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

11 P ero en el Señor, ni el varón es sin la mujer ni la mujer sin el varón,

(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12 p orque, así como la mujer procede del varón, también el varón nace de la mujer; pero todo procede de Dios.

защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 J uzgad vosotros mismos: ¿Es propio que la mujer ore a Dios sin cubrirse la cabeza?

Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 L a naturaleza misma ¿no os enseña que al varón le es deshonroso dejarse crecer el cabello?

Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 P or el contrario, a la mujer dejarse crecer el cabello le es honroso, porque en lugar de velo le es dado el cabello.

но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 C on todo, si alguno quiere discutir, sepa que ni nosotros ni las iglesias de Dios tenemos tal costumbre. Abusos en la Cena del Señor

Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 A l anunciaros esto que sigue, no os alabo, porque no os congregáis para lo mejor, sino para lo peor.

А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 E n primer lugar, cuando os reunís como iglesia, oigo que hay entre vosotros divisiones; y en parte lo creo.

Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 E s preciso que entre vosotros haya divisiones, para que se pongan de manifiesto entre vosotros los que son aprobados.

защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20 C uando, pues, os reunís vosotros, eso no es comer la cena del Señor.

прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 A l comer, cada uno se adelanta a tomar su propia cena; y mientras uno tiene hambre, otro se embriaga.

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

22 P ues qué, ¿no tenéis casas en que comáis y bebáis? ¿O menospreciáis la iglesia de Dios, y avergonzáis a los que no tienen nada? ¿Qué os diré? ¿Os alabaré? En esto no os alabo. Institución de la Cena del Señor

Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23 Y o recibí del Señor lo que también os he enseñado: Que el Señor Jesús, la noche que fue entregado, tomó pan;

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 y habiendo dado gracias, lo partió, y dijo: «Tomad, comed; esto es mi cuerpo que por vosotros es partido; haced esto en memoria de mí.»

и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.

25 A simismo tomó también la copa, después de haber cenado, diciendo: «Esta copa es el nuevo pacto en mi sangre; haced esto todas las veces que la bebáis, en memoria de mí.»

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

26 A sí pues, todas las veces que comáis este pan y bebáis esta copa, la muerte del Señor anunciáis hasta que él venga. Tomando la Cena indignamente

Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 D e manera que cualquiera que coma este pan o beba esta copa del Señor indignamente, será culpado del cuerpo y de la sangre del Señor.

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

28 P or tanto, pruébese cada uno a sí mismo, y coma así del pan y beba de la copa.

Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 E l que come y bebe indignamente, sin discernir el cuerpo del Señor, juicio come y bebe para sí.

защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 P or lo cual hay muchos enfermos y debilitados entre vosotros, y muchos han muerto.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 S i, pues, nos examináramos a nosotros mismos, no seríamos juzgados;

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32 p ero siendo juzgados, somos castigados por el Señor para que no seamos condenados con el mundo.

А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 A sí que, hermanos míos, cuando os reunáis a comer, esperaos unos a otros.

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 S i alguno tiene hambre, que coma en su casa, para que no os reunáis para condenación. Las demás cosas las pondré en orden cuando vaya.

Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.