1 P or tanto, hermanos santos, participantes del llamamiento celestial, considerad al apóstol y Sumo sacerdote de nuestra profesión, Cristo Jesús,

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 e l cual es fiel al que lo constituyó, como también lo fue Moisés en toda la casa de Dios.

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 P orque de tanta mayor gloria que Moisés es estimado digno éste, cuanto mayor honra que la casa tiene el que la hizo.

Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

4 T oda casa es hecha por alguien; pero el que hizo todas las cosas es Dios.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 Y Moisés a la verdad fue fiel en toda la casa de Dios, como siervo, para testimonio de lo que se iba a decir;

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

6 p ero Cristo, como hijo, sobre su casa. Y esa casa somos nosotros, con tal que retengamos firme hasta el fin la confianza y el gloriarnos en la esperanza. El reposo del pueblo de Dios

а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 P or eso, como dice el Espíritu Santo: «Si oís hoy su voz,

Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

8 n o endurezcáis vuestros corazones como en la provocación, en el día de la tentación en el desierto,

Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 d onde me tentaron vuestros padres; me pusieron a prueba y vieron mis obras cuarenta años.

Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 P or eso me disgusté contra aquella generación y dije: “Siempre andan vagando en su corazón y no han conocido mis caminos.”

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 P or tanto, juré en mi ira: “No entrarán en mi reposo.”»

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 M irad, hermanos, que no haya en ninguno de vosotros corazón tan malo e incrédulo que se aparte del Dios vivo.

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 A ntes bien, exhortaos los unos a los otros cada día, entre tanto que se dice: «Hoy», para que ninguno de vosotros se endurezca por el engaño del pecado,

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 p orque somos hechos participantes de Cristo, con tal que retengamos firme hasta el fin nuestra confianza del principio.

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 P or lo cual dice: «Si oís hoy su voz, no endurezcáis vuestros corazones como en la provocación.»

докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

16 ¿ Quiénes fueron los que, habiendo oído, lo provocaron? ¿No fueron todos los que salieron de Egipto por mano de Moisés?

Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 ¿ Y con quiénes estuvo él disgustado cuarenta años? ¿No fue con los que pecaron, cuyos cuerpos cayeron en el desierto?

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 ¿ Y a quiénes juró que no entrarían en su reposo, sino a aquellos que desobedecieron?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 Y vemos que no pudieron entrar a causa de su incredulidad.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.