1 ف َيا أيُّها الإخوَةُ المُقَدَّسُونَ الَّذِينَ اشْتَرَكْتُمْ جَمِيعاً بِدَعوَةِ اللهِ لَكُمْ، تَأمَّلُوا يَسُوعَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ لِيَكُونَ رَئِيسَ كَهَنَةٍ لِلإيمانِ الَّذِي نَعتَرِفُ بِهِ.

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 ف َقَدْ كانَ أمِيناً للهِ الَّذِي عَيَّنَهُ، كَما كانَ مُوسَى أمِيناً فِي خِدمَةِ كُلِّ بَيتِ اللهِ.

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 أ مّا يَسُوعُ فَقَدْ وُجِدَ أكثَرَ استِحقاقاً لِلكَرامَةِ مِنْ مُوسَى، حَيْثُ إنَّ بانِيَ البَيتِ لَهُ كَرامَةٌ أكثَرَ مِنَ البَيتِ نَفسِهِ.

Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

4 ف َكُلُّ البُيوتِ يَبْنيها البَشَرُ، لَكِنَّ اللهَ بَنَى كُلَّ شَيءٍ.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 و َمُوسَى كانَ أمِيناً فِي الاهتِمامِ بِأهلِ بَيتِ اللهِ باعْتِبارِهِ خادِماً. وَقَدْ شَهِدَ عنْ ما سَيَقُولُهُ اللهُ مُستَقبَلاً.

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

6 أ مّا المَسِيحُ فَأمِينٌ باعْتِبارِهِ ابْناً مَسؤُولاً عَنْ بَيتِ اللهِ. وَنَحنُ أهلُ بَيتِ اللهِ، إنْ تَمَسَّكْنا بِالجُرأةِ وَالافتِخارِ فِي الرَّجاءِ الَّذِي عِندَنا. الثَّباتُ في الإيمان

а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 ل ِهَذا يَقُولُ الرُّوحُ القُدُسُ: «اليَومَ، إنْ سَمِعْتُمْ صَوتَ اللهِ،

Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

8 ل ا تُقَسُّوا قُلوبَكُمْ كَما حَدَثَ في الماضي، يَومَ تَمَرَّدْتُمْ، يَومَ جَرَّبَهُ شَعبُهُ فِي البَرِّيَّةِ.

Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 ه ُناكَ امتَحَنَنِي آباؤُكُمْ وَجَرَّبُونِي، مَعَ أنَّهُمْ رَأَوْا أعمالِيَ العَظِيمَةَ أربَعِيْنَ عاماً!

Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 ل ِذَلِكَ غَضِبتُ مِنْ ذَلِكَ الجَيلِ وَقُلتُ: إنَّ أفكارَهُمْ تَضِلُّ دائِماً عَنِ الصَّوابِ، لَمْ يَعرِفوا طُرُقِي.

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 و َلِهَذا أقسَمتُ غاضِباً: لَنْ يَدخُلُوا راحَتِي.›»

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 ف َاحْتَرِسُوا أيُّها الإخوَةُ مِنْ أنْ يَكُونَ لِأيٍّ مِنكُمْ قَلبٌ شِرِّيرٌ غَيْرُ مُؤمِنٍ يَبتَعِدُ عَنِ اللهِ الحَيِّ،

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 ب َلْ شَجِّعُوا بَعضُكُمْ بَعضاً كُلَّ يَومٍ ما دامَ الوَقتُ يُدعَى «اليَومَ،» لِئَلّا تَحتالَ عَلَيكُمُ الخَطِيَّةُ فَتَتَقَسَّى قُلُوبُكُمْ.

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 ف َنَحنُ جَمِيعاً شُرَكاءٌ مَعَ المَسِيحِ، بِشَرطِ أنْ نَتَمَسَّكَ بِثَباتٍ حَتَّى النِّهايَةِ بِالثِّقَةِ الَّتِي كانَتْ لَدَينا فِي البِدايَةِ.

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 ف َكَما قالَ الكِتابُ: «اليَومَ، إنْ سَمِعْتُمْ صَوتَ اللهِ، لا تُقَسُّوا قُلوبَكُمْ كَما حَدَثَ في الماضي، يَومَ تَمَرَّدْتُمْ.»

докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

16 ف َمَنْ هُمْ أُولَئِكَ الَّذِينَ سَمِعُوا صَوتَهُ وَتَمَرَّدوا عَليهِ؟ ألَيسُوا هُمُ الَّذِينَ أخرَجَهُمْ مُوسَى مِنْ مِصْرَ؟

Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 و َمِمَّنْ غَضِبَ اللهُ أربَعِينَ عاماً؟ ألِيسَ مِنْ كُلِّ الَّذِينَ أخطَأُوا، فَسَقَطُوا جُثَثاً فِي الْبَرِّيَّةِ؟

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 و َمَنْ هُمُ الَّذِينَ أقْسَمَ اللهُ بِأنْ لا يُدخِلَهُمْ راحَتَهُ المَوعُودَةَ أبَداً؟ ألَيسُوا هُمُ الَّذِيْنَ عَصَوا؟

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 ف َنَحنُ نَرَى أنَّ أُولَئِكَ لَمْ يَقدِرُوا أنْ يَدخُلُوا راحَةَ اللهِ بِسَبَبِ عَدَمِ إيمانِهِمْ.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.