1 ع ِندَما يَرُدُّ اللهُ الشَّعبَ المَنفِيَّ إلَى صِهْيَوْنَ، سَيَكُونُ ذَلِكَ أشبَهَ بِحُلمٍ!
(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 س َنَمتَلِئُ فَرَحاً وَنُرَنِّمُ تَرانِيمَ بَهِيجَةً. عِندَما يُذاعُ الخَبَرُ بَينَ الشُّعُوبِ الأُخرَى، سَيَقُولُونَ: « اللهُ صَنَعَ عَجائِبَ لِهَؤُلاءِ!»
Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
3 ن َعَمْ، صَنَعَ اللهُ أشياءَ عَظِيمَةً مِنْ أجلِنا، وَفَرَّحَنا بِها!
Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.
4 أ عِدْ، يا اللهُ ، المَنفِيِّينَ مِنّا. كَجَداوِلِ الصَّحارَى المُتَدَفِّقَةِ بِالماءِ.
Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.
5 ا لَّذِينَ زَرَعُوا بِالدُّمُوعِ، يَحصُدُونَ بِالفَرَحِ.
Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 ا لَّذِينَ حَمَلُوا البِذارَ إلَى الحُقُولِ ذارِفِينَ دُمُوعاً، يَبتَهِجُونَ وَهُمْ يَحمِلُونَ حُزَماً مِنَ الحُبُوبِ!
Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.