1 ا لابنُ الحَكِيمُ يَستَمِعُ إلَى تَعلِيمِ أبِيهِ، أمّا المُسْتَهْزئُ فَلا يَستَمِعُ إلَى التَّأدِيبِ.

Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

2 م ِنْ ثَمَرِ كَلامِهِ يَأكُلُ الإنسانُ ما هُوَ صالِحٌ، وَالغادِرُونَ يَشتَهُونَ العُنفَ وَالظُّلْمَ.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

3 م َنْ يَحرِصْ عَلَى كَلامِهِ يَحرِصْ عَلَى حَياتِهِ، وَالَّذِي يَتَكَلَّمُ كَثِيراً يُدَمَّرُ.

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

4 ا لكَسْلانُ يَشتَهِي وَلَكِنَّهُ لا يَحصُلُ عَلَى شَيءٍ، أمّا المُجتَهِدُ فَيَحصُلُ عَلَى مُبتَغاهُ.

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

5 ا لبارُّ يَكرَهُ الكَذِبَ، أمّا الشِّرِّيرُ فَيَتَصَرَّفُ بِطَرِيقَةٍ مُخزِيَةٍ.

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

6 ا لبِرُّ يَحرُسُ الإنسانَ الَّذِي يَحيا بِصِدقٍ وَاسْتِقامةٍ، وَالشَّرُّ يُسقِطُ الخاطِئَ.

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

7 ي ُوجَدُ إنسانٌ يَتَظاهَرُ بِالغِنَى وَهُوَ لا يَملِكُ شَيئاً، وَآخَرُ يَتَظاهَرُ بِالفَقرِ، مَعَ أنَّهُ يَملِكُ ثَروَةً عَظِيمَةً.

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

8 ث َروَةُ الإنسانِ فِديَةٌ لِحَياتِهِ، أمّا الفَقِيرُ فَلا يَسْمَعُ التَّهدِيدَ.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

9 ي َسْطَعُ نُورُ الأبرارِ، أمّا الأشرارُ فَيَنطَفِئُ مِصباحُهُمْ.

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 ا لكِبرِياءُ تُؤَدِّي إلَى الخِلافِ، أمّا الحِكْمَةُ فَمَعِ الَّذِينَ يأخُذُونَ بِالنَّصِيحَةِ.

От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 ا لغِنَى الَّذِي يَأتِي بِالغِشِّ وَالأساليبِ البَطّالةِ سَيَتَناقَصُ، أمّا الَّذِي يَجمَعُ الثَّروَةَ بِتَعَبِهِ فيَسْتَغْنِيَ.

Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

12 ا لرَّغبَةُ المُؤَجَّلَةُ تُسَبِّبُ المَرَضَ لِلقَلبِ، وَالأُمنِيَةُ المُتَحَقِّقَةُ تُعطِي حَياةً.

Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 م َنْ يَرفُضِ التَّعلِيمَ يُعَرِّضْ نَفْسَهُ للخَرابِ، وَمَنْ يَلتَزِمْ بِالوَصِيَّةِ يُكافَأْ.

Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 ت َعلِيمُ الحَكِيمِ يُنبُوعُ حَياةٍ حَتَّى يَبتَعِدَ الإنسانُ عَنْ فِخاخِ المَوتِ.

Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 ا لتَّفكَيرُ الصّالِحُ وَالسَّليمُ يُعطِي نِعْمَةً، أمّا طَرِيقُ الغادِرِينَ فَصَعْبٌ.

Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 ي َسلُكُ النَّبِيهُ وَفْقَ مَعرِفَتِهِ، أمّا الأحْمَقُ فَيَكَشِفُ غَباءَهُ.

Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 ا لمَبعُوثُ الشِّرِّيرُ يُسَبِّبُ المَشاكِلَ، أمّا الرَّسُولُ الأمِينُ فَيُعطِي شِفاءً.

Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

18 م َنْ يَتَجاهَلِ التَّعلِيمَ سَيُصِيبُهُ الفَقرُ وَالذُّلُّ، أمّا مَنْ يَقبَلِ التَّوبِيخَ فَسَيُكَرَّمُ.

Сиромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 ا لرَّغبَةُ المُجابَةُ تُفرِحُ النَّفسَ، أمّا الأغبِياءَ فَيَكرَهُونَ الابتِعادَ عَنِ الشَّرِّ.

Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 م َنْ يُصادِقِ الحَكِيمَ يَصبِحْ حَكِيماً، وَمَنْ يُرافِقُ الأغبِياءَ فَسَيُعانِي.

Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 ا لضِّيقُ يُلاحِقُ الخُطاةَ، أمّا الأبْرارُ فَمُكافَأَتُهُمُ الخَيرُ.

Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 ا لرَّجُلُ الصّالِحُ يَترُكُ مِيراثاً لأحفادِهِ، وَغِنَى الأشرارِ يَأخُذُهُ الأبرارُ.

Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 أ رْضُ الفَقِيرِ المَحرُوثَةُ قَدْ تُنتِجُ غَلَّةً، وَلَكِنَّ الظُّلْمَ يَسلُبُها.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 م َنْ يَمنَعُ عَصا التَّأدِيبِ عِنْ ابْنِهِ فَإنَّهُ يَكرَهُهُ، وَمَنْ يُحِبُّ ابْنَهُ يَسْعَى إلَى تأديبِهِ.

Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 ا لبارُّ يَأكُلُ حَتَّى يَشبَعُ، أمّا بَطنُ الشِّرِّيرِ فَيَبقَى فارِغاً.

Праведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.