1 و َسَمِعَ يَثرُونُ كاهِنُ مِديانَ، حَمُو مُوسَى، عَنْ كُلِّ ما عَمِلَهُ اللهُ لِمُوسَى وَإسْرائِيلَ شَعبِهِ، وَكَيفَ أنَّ اللهَ أخرَجَهُمْ مِنْ مِصرَ.

И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 ف َاصْطَحَبَ يَثرُونُ، حَمُو مُوسَى، ابْنَتَهُ صِفُّورَةَ زَوجَةَ مُوسَى. وَكَانَ مُوسَى قَدْ أرسَلَها إلَى أبيها.

то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 و َجاءَ مَعَها ابْناها. اسْمُ أحَدِهِما جِرْشُومُ، لِأنَّ مُوسَى قالَ: «كُنتُ غَريباً فِي أرْضٍ غَرِيبَةٍ،»

и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 و َاسْمُ الآخَرِ ألِيعازَرُ، لِأنَّ مُوسَى قالَ: «إلَهُ أبِي هُوَ مُعِينِي، وَقَدْ أنقَذَنِي مِنْ سَيفِ فِرعَوْنَ.»

на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 و َذَهَبَ يَثرُونُ حَمُو مُوسَى مَعَ ابْنَي مُوسَى وَزَوجَتِهِ إلَى مُوسَى إلَى الصَّحْراءِ، حَيثُ كانَ مُخَيِّماً قُربَ جَبَلِ اللهِ.

и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 و َأرْسَلَ إلَى مُوسَى رَسُولاً يَقُولُ لَهُ: «أنا يَثرُونُ حَمُوكَ أتَيْتُ إلَيكَ مَعَ زَوجَتِكَ وَابْنَيكَ.»

и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 ف َخَرَجَ مُوسَى لِلِقاءِ حَمِيهِ، وَانحَنَى وَقَبَّلَهُ. وَبَعْدَ أنْ سَلَّمَ كُلُّ مِنْهُما عَلَى الآخَرِ، دَخَلا الخَيمَةَ.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 و َرَوَى مُوسَى لِحَمِيهِ كُلَّ ما عَمِلَهُ اللهُ لِفِرعَونَ وَلِمِصرَ لِأجلِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَكُلَّ الضِّيقِ الَّذِي واجَهَهُ بَنُو إسْرائِيلَ فِي الطَّرِيقِ، وَكَيفَ أنقَذَهُمُ اللهُ.

И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 ف َفَرِحَ يَثرُونُ بِكُلِّ الخَيرِ الَّذِي عَمِلَهُ اللهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ إذْ أنقَذَهُمْ مِنْ أيْدِي المِصْريّينَ.

И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 و َقالَ يَثْرُونُ: «مُبارَكٌ اللهُ الَّذِي أنقَذَكُمْ مِنْ أيْدِي المِصْرِيّينَ وَمِنْ يَدِ فِرعَوْنَ، أنقَذَ الشَّعبَ مِنْ تَسَلُّطِ المِصرِيِّينَ.

И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 ا لآنَ صِرتُ أعرِفُ أنَّ يهوه أعظَمُ مِنْ كُلِّ الآلِهَةِ، لِأنَّهُ أنقَذَ شَعبَهُ مِنْ تَسَلُّطِ مِصرَ، حِينَ ظَلَمَهُمُ المِصرِيُّونَ.»

Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 و َقَدَّمَ يَثرُونُ حَمُو مُوسَى ذَبيحَةً وَقَرابينَ للهِ. وَأتَى هارُونُ وَكُلُّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَأكَلُوا مَعاً مَعَ حَمِي مُوسَى فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 و َفِي اليَومِ التّالِي، جَلَسَ مُوسَى لِيَنْظُرَ فِي قَضايا الشَّعبِ. وَوَقَفَ الشَّعبُ حَولَ مُوسَى مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ.

На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 ف َلَمّا رَأى حَمُو مُوسَى كُلَّ ما كانَ مُوسَى يَعمَلُهُ لِلشَّعبِ، قالَ: «ماذا تَفْعَلُ؟ لِماذا تَجلِسُ وَحدَكَ وَيَقِفُ كُلُّ هَؤُلاءِ النّاسِ حَولَكَ مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ؟»

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 ف َقالَ مُوسَى لِحَمِيهِ: «إنَّهُمْ يأتُونَ إلَيَّ لِيسألُوا اللهِ.

А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 و َحِينَ يَكُونُ بَينَهُمْ خِلافٌ، يَأتُونَ إلَيَّ لأحكُمَ بَينَ المُتَخاصِمِينَ، وَأُعَرِّفُهُمْ بِفَرائِضِ اللهِ وَشَرائِعِهِ.»

Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 ف َقالَ حَمُو مُوسَى: «لَيسَ جَيِّداً هَذا الَّذِي تَفعَلُهُ.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 ه َذا مُنهِكٌ لَكَ وَلِلشَّعبِ، لِأنَّ هَذا العَمَلَ صَعبٌ جِدّاً عَلَيكَ، وَلا تَستَطِيعُ القِيامَ بِهِ وَحدَكَ.

Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 و َالآنَ استَمِعْ إلَيَّ. سَأنصَحُكَ وَأُصَلِّي أنْ يَكُونَ اللهُ مَعَكَ. كُنْ مُمَثِّلَ اللهِ لِلشَّعبِ، وَقَدِّمْ خِلافاتِهِمْ وَقَضاياهُمْ إلَى اللهِ.

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 ت َستَطِيعُ أنْ تُعَلِّمَهُمُ الفَرائِضَ وَالشَّرائِعَ وَأنْ تُعَرِّفَهُمُ الطَّرِيقَ الَّذِي يَسلُكُونَهُ، وَالأعْمالَ الَّتِي يَعْمَلُونَها.

и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 « لَكِنِ اخْتَرْ مِنَ الشَّعبِ رِجالاً شُرَفاءَ يَخافُونَ اللهَ، أُمَناءَ يَكرَهُونَ الرِّشوَةَ، فَتُعَيِّنَهُمْ عَلَى الشَّعبِ قادَةَ أُلُوفٍ وَمِئاتٍ وَخَماسِينَ وَعَشَراتٍ.

Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 ي َنْظُرُ القادَةُ فِي قَضايا الشَّعبِ كُلَّ الوَقتِ. فَيُحَوِّلُونَ القَضايا الكَبِيرَةَ إلَيكَ. وَأمّا القَضايا الصَّغِيرَةُ فَيَحْكُمُونَ فِيها بِأنفُسِهِمْ. سَيُسَهِّلُ هَذا عَمَلَكَ لأنَّهُمْ سَيَحمِلُونَ الأعْباءَ مَعَكَ.

и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23 « إنْ عَمِلتَ هَذا، وَأوصاكَ اللهُ بِعَمَلِهِ، تَصِيرُ قادِراً عَلَى احتِمالِ العَمَلِ. وَسَيَذهَبُ هَؤُلاءِ النّاسُ إلَى بُيُوتِهِمْ بِسَلامٍ.»

Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 ف َاسْتَمَعَ مُوسَى لِحَمِيهِ وَعَمِلَ ما قالَ.

И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 ف اختارَ رِجالاً شُرَفاءَ مِنْ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ، وَعَيَّنَهُمْ قادَةً لِلشَّعبِ، رُؤَساءَ أُلُوفٍ وَمِئاتٍ وَخَماسِينَ وَعَشَراتٍ.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 ف َكانُوا يَنْظُرُونَ فِي قَضايا الشَّعبِ كُلَّ الوَقتِ، فَيُحضِرُونَ القَضَايا الصَّعْبَةَ إلَى مُوسَى، بَينَما يَحكُمُونَ هُمْ فِي المَشاكِلِ الصَّغِيرَةِ.

Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 ث ُمَّ وَدَّعَ مُوسَى حَماهُ، فَعَادَ إلَى أرْضِهِ.

След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.