1 و َبَعدَ أنْ تَرَكناهُمْ، أبحَرنا فِي اتِّجاهٍ مُستَقِيمٍ، فَوَصَلْنا إلَى جَزيرَةِ كُوسَ. وَفِي اليَومِ التّالِي وَصَلنا إلَى جَزِيرَةِ رُودُسَ، وَمِنْ هُناكَ ذَهَبنا إلَى باتَرا.

Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 ف َوَجَدنا سَفِينَةً مُسافِرَةً إلَى فِينِيقِيَّةَ، فَرَكِبناها وَأبحَرنا.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 و َرَأينا قُبرُصَ، فَواصَلنا سَيرَنا عَنْ يَسارِها. وَأبحَرنا إلَى سُورِيَّةَ، وَرَسَونا فِي صُورَ، لِأنَّهُ كانَ عَلَى السَّفِينَةِ أنْ تُفرِغَ حُمُولَتَها هُناكَ.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

4 ف َعَثَرنا عَلَى بَعْضِ تَلاميذِ يَسُوعَ هُناكَ، وَبَقِينا مَعَهُمْ سَبعَةَ أيّامٍ. وَقَدْ قالُوا لِبُولُسَ أنْ لا يَذهَبَ إلَى مَدينَةِ القُدسِ، بِناءً عَلَىْ ما أعلَنَهُ لَهُمُ الرُّوحُ القُدُسُ.

И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

5 و َلَمّا انتَهَتْ مُدَّةُ إقامَتِنا، غادَرْنا وَتابَعْنا رِحلَتَنا. فَرافَقُونا جَمِيعاً مَعَ زَوجاتِهِمْ وَأبنائِهِمْ إلَى خارِجَ المَدِينَةِ. وَهُناكَ رَكَعنا عَلَى الشّاطِئِ وَصَلَّيْنا.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 ث ُمَّ وَدَّعْنا بَعضُنا بَعضاً، وَرَكِبنا السَّفِينَةَ. فَعادُوا هُمْ إلَى بُيُوتِهِمْ.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 أ مّا نَحنُ فَتابَعْنا رِحلَتَنا مِنْ صُورَ، وَرَسَونا فِي بُتُولِمايِسَ. وَسَلَّمْنا عَلَى الإخوَةِ هُناكَ، وَبَقِينا مَعَهُمْ يَوماً واحِداً.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 و َفِي اليَومِ التّالِي غادَرْنا، وَوَصَلْنا إلَى قَيصَرِيَّةَ. وَدَخَلْنا بَيتَ فِيلِبُّسَ المُبَشِّرِ، وَهُوَ واحِدٌ مِنَ الخُدّامِ السَّبعَةِ المُختارِينَ وَبَقِينا مَعَهُ.

А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

9 و َكانَتْ عِندَهُ أربَعُ بَناتٍ عازِباتٍ يَتَنَبَّأْنَ.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 و َأثناءَ إقامَتِنا هُناكَ عِدَّةَ أيّامٍ، نَزَلَ نَبِيٌّ مِنَ اليَهُودِيَّةِ اسْمُهُ أغابُوسَ.

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 و َلَمّا أقبَلَ عَلَينا، أخَذَ حِزامَ بُولُسَ وَرَبَطَ بِهِ قَدَمَيهِ وَيَدَيهِ وَقالَ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرُّوحُ القُدُسُ: ‹هَكَذا سَيَربِطُ اليَهُودُ فِي القُدسِ صاحِبَ هَذا الحِزامِ، وَسَيُسَلِّمُونَهُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينَ.›»

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 ف َلَمّا سَمِعنا هَذا، رَجَوناهُ نَحنُ وَالآخَرونَ الَّذينَ كانوا هُناكَ ألّا يَذهَبَ إلَى القُدسِ.

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 ف َأجابَ بُولُسُ: «لِماذا تَبكُونَ وَتَكسِرُونَ قَلبِي؟ إنَّنِي عَلَى استِعدادٍ لا لِأنْ أُربَطَ فَحَسبُ، بَلْ أنْ أمُوتَ أيضاً فِي القُدسِ مِنْ أجلِ اسْمِ الرَّبِّ يَسُوعَ.»

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 و َلَمّا رَفَضَ أنْ يَقتَنِعَ، تَوَقَّفنا عَنِ التَّوَسُّلِ إلَيهِ. وَقُلنا: «لِتَكُنْ مَشِيئَةُ الرَّبِّ.»

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 و َبَعدَ تِلكَ الأيّامِ قُمنا بِالإعداداتِ وَذَهَبْنا إلَى القُدسِ.

И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

16 و َذَهَبَ مَعَنا أيضاً بَعضُ المُؤمِنِينَ مِنْ قَيصَرِيَّةَ، وَأخَذُونا إلَى بَيتِ مَناسُونَ الَّذِي كُنّا سَنُقِيمُ عِندَهُ. وَكانَ هَذا الرَّجُلُ القُبرُصِيُّ مِنْ أوائِلِ المُؤمِنِينَ. بُولُسُ يَزُورُ يَعقُوب

С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 و َلَمّا وَصَلْنا إلَى القُدسِ، استَقبَلَنا الإخوَةُ استِقبالاً دافِئاً.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 و َفِي اليَومِ التّالِي ذَهَبَ بُولُسُ مَعَنا لِرُؤيَةِ يَعقُوبَ. وَكانَ كُلُّ الشُّيُوخِ الآخَرِينَ حاضِرِينَ.

И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19 ف َسَلَّمَ عَلَيهِمْ بُولُسُ، وَحَدَّثَهُمْ بِالتَّفصِيلِ بِكُلِّ الأشياءِ الَّتِي فَعَلَها اللهُ بَينَ غَيرِ اليَهُودِ مِنْ خِلالِ خِدمَتِهِ.

И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 ف َلَمّا سَمِعُوا ما قالَهُ، سَبَّحُوا اللهَ وَقالُوا لِبُولُسَ: «أيُّها الأخُ، أنتَ تَرَى أنَّ هُناكَ آلافاً كَثِيرَةً مِنَ اليَهُودِ الَّذِينَ آمَنُوا، وَهُمْ جَمِيعاً مُتَحَمِّسُونَ لِلشَّرِيعَةِ.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 و َقَدْ سَمِعُوا أنَّكَ تُعَلِّمُ كُلَّ اليَهُودِ الَّذِينَ يَعِيشُونَ بَينَ غَيرِ اليَهُودِ أنْ يَهجُرُوا تَعلِيمَ مُوسَى. وَأنَّكَ تَطلُبُ مِنهُمْ ألّا يَختِنُوا أولادَهُمْ أوْ يَتَّبِعُوا عاداتِنا.

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

22 « فَما العَمَلُ؟ فَمِنَ المُؤَكَّدِ أنَّهُمْ سَيَسمَعُونَ بِقُدُومِكَ.

И тъй какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 ف َافعَلْ بِما نَنصَحُكَ بِهِ: بَينَنا أربَعَةُ رِجالٍ نَذَرُوا نُذُوراً،

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 ف َخُذْهُمْ وَاشتَرِكْ مَعَهُمْ فِي طُقوسِ التَّطهِيرِ وَادفَعِ الأجرَ المَطلوبَ لِكَي يَحلِقُوا رُؤُوسَهُمْ. حينَئِذٍ سَيَعلَمُ الجَمِيعُ أنَّ ما سَمِعُوهُ عَنكَ لَيسَ صَحِيحاً، وَسَيَعلَمُونَ أنَّكَ أنتَ نَفسَكَ تُطِيعُ الشَّرِيعَةَ.

вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 أ مّا بِالنِّسبَةِ لِلمُؤمِنِينَ غَيرِ اليَهُودِ، فَقَدْ أرسَلْنا إلَيْهِمْ، وَأشَرنا عَلَيهِمْ بِأنْ يَمتَنِعوا عَنِ الطَّعامِ المُقَدَّمِ لِلأصنامِ، وَعَنِ الدَّمِ وَالحَيواناتِ المَخنُوقَةِ، وَالزِّنى.» القَبضُ عَلَى بُولُس

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

26 ف َأخَذَ بُولُسُ الرِّجالَ الأرْبَعَةَ مَعَهُ. وَفِي اليَومِ التّالي، طَهَّرَ نَفسَهُ مَعَهُمْ، ثُمَّ دَخَلَ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ. وَأعلَنَ مَوعِدَ انتِهاءِ أيّامِ التَّطهِيرِ وَمَوعِدَ تَقْديمِ التَّقدِماتِ عَنْ كُلِّ واحِدٍ مِنهُمْ.

Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 و َلَمّا قارَبَتِ الأيّامُ السَّبعَةُ عَلَى الانتِهاءِ، جاءَ بَعضُ اليَهُودِ مِنْ مُقاطَعَةِ أسِيّا وَدَخَلوا ساحَةَ الهَيكَلِ. فَلَمّا رَأَوْا بُولُسَ وَمَنْ مَعَهُ، هَيَّجُوا النّاسَ كُلَّهُمْ وَأمسَكُوا بِهِ.

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 و َصَرَخُوا وَقالوا: «يا رِجالَ إسرائِيلَ، أنجِدُونا! هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي يُعَلِّمُ الجَمِيعَ فِي كُلِّ مَكانٍ أُمُوراً ضِدَّ شَعبِنا وَشَرِيعَتِنا وَضِدَّ هَذا المَكانِ. بَلْ إنَّهُ أحضَرَ أشخاصاً غَيرَ يَهُودٍ إلَى ساحَةِ الهَيْكَلِ، فَنَجَّسَ هَذا المَكانَ المُقَدَّسَ.»

О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 ق الوا هَذا لِأنَّهُ سَبَقَ لَهُمْ أنْ رَأَوْا تْرُوفِيمُسَ الأفَسُسِيِّ فِي المَدِينَةِ مَعَهُ، وَافتَرَضُوا أنَّ بُولُسَ أدخَلَهُ إلَى ساحَةِ الهَيْكَلِ.

(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 ف َثارَتِ المَدِينَةُ كُلُّها، وَرَكَضَ النّاسُ مَعاً وَأمسَكُوا بِبُولُسَ، وَجَرُّوهُ خارِجَ ساحَةِ الهَيْكَلِ. وَأُغلِقَتِ الأبوابُ فَوراً.

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 و َبَينَما كانُوا يُحاوِلُونَ قَتلَهُ، بَلَغَ الخَبَرُ إلَى آمِرِ الكَتِيبَةِ الرُّومانِيَّةِ بِأنَّ القُدسَ كُلُّها فِي حالَةِ فَوضَى.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 ف َأخَذَ بَعضَ الجُنُودِ وَالضُّبّاطِ وَنَزَلَ عَلَى الفَورِ مُسْرِعاً إلَيْهِمْ. فَلَمّا رَأى اليَهُودُ الآمِرَ وَالجُنُودَ، تَوَقَّفُوا عَنْ ضَربِ بُولُسَ.

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 ث ُمَّ تَقَدَّمَ الآمِرُ مِنهُ، وَقَبَضَ عَلَيهِ، وَأمَرَ بِأنْ يُربَطَ بِسِلسِلَتَينِ. ثُمَّ سَألَ مَنْ يَكُونُ بُولُسُ وَماذا فَعَلَ.

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 ف َأخَذَ بَعضُ الجُمهُورِ يُجِيبُونَ صارِخِينَ بِكَلامٍ، وَبَعضُهُمْ بِكَلامٍ آخَرَ. وَلَمّا عَجِزَ الآمِرُ عَنِ استِخلاصِ الحَقِيقَةِ بِسَبَبِ الفَوضَى، أمَرَ بِأنْ يُؤخَذَ بُولُسُ إلَى الثُّكْنَةِ.

А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 و َعِندَما وَصَلَ بُولُسُ إلَى الدَّرَجِ، اضطَّرَ الجُنُودُ إلَى حَملِهِ بِسَبَبِ عُنفِ الجُمهُورِ.

А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

36 إ ذْ كانَ عامَّةُ النّاسِ يَتبَعُونَهُ صارِخِينَ: «اقتُلُوهُ!»

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

37 و َلَمّا أوشَكَ بُولُسُ أنْ يُدخَلَ إلَى الثُّكْنَةِ، قالَ بُولُسُ لِلآمِرِ: «أتَأْذَنُ لِي بِأنْ أقُولُ لَكَ شَيئاً؟» فَقالَ الآمِرَ: «هَلْ تَتَكَلَّمُ اليُونانِيَّةَ؟»

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 إ ذاً فَلَستَ ذَلِكَ المِصرِيَّ الَّذِي أشْعَلَ ثَورَةً قَبلَ مُدَّةٍ، وَقادَ أربَعَةَ آلافِ إرهابِيٍّ إلَى الصَّحراءِ؟»

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 ف َقالَ بُولُسُ: «أنا رَجُلٌ يَهُودِيٌّ مِنْ مَدِينَةِ طَرسُوسَ فِي كِيلِيكِيَّةَ. فَأنا لَستُ مِنْ مَدِينَةٍ قَلِيلَةِ الأهَمِّيَّةِ، وَأطلُبُ مِنكَ أنْ تَأْذَنَ لِي بِالحَدِيثِ إلَى النّاسِ.»

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 ف َلَمّا أذِنَ لَهُ الآمِرُ، وَقَفَ بُولُسُ عَلَى الدَّرَجِ، وَأشارَ بِيَدِهِ إلَى النّاسِ لِيَسكُتُوا، فَسادَ هُدُوءٌ عَظِيمٌ، وَبَدَأ يَتَكَلَّمُ بِالأرامِيَّةِ.

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: