1 ف َلَمّا انتَهَى سُلَيْمانُ مِنْ صَلاتِهِ، نَزَلَتْ مِنَ السَّماءِ نارٌ أحْرَقَتِ التَّقدِمَةَ وَالذَّبائِحَ. وَمَلأ مَجْدُ اللهِ الهَيْكَلَ.

Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома.

2 ف َلَمْ يَقدرِ الكَهَنَةُ أنْ يَدخُلُوا بَيتَ اللهِ لأنَّ مَجدَ اللهِ قَدْ مَلأَ بَيتَ اللهِ.

И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

3 و َرَأى كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ النّارَ نازِلَةً مِنَ السَّماءِ. وَرَأَوْا أيضاً مَجدَ اللهِ عَلَى الهَيكَلِ. فَخَرُّوا عَلَى وُجُوهِهِمْ إلَى الأرْضِ المَرْصُوفَةِ. وَعَبَدُوا اللهَ وَشَكَرُوهُ. وَرَنَّمُوا: «سَبِّحُوا اللهُ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.»

А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите <камъни> та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.

4 ث ُمَّ قَدَّمَ المَلِكُ سُلَيْمانُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ ذَبائِحَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа.

5 ف َقَدَّمَ المَلِكُ سُلَيْمانُ اثْنَينِ وَعِشرينَ ألفَ ثَورٍ وَمِئَةً وَعِشرِينَ ألفَ خَرُوفٍ. وَكَرَّسَ المَلكُ وَالشَّعْبُ بَيتَ اللهِ.

Цар Соломон принесе в жертви двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките люде посветиха Божия дом.

6 و َاستَعَدَّ الكَهَنَةُ لِلقِيام بِعَمَلِهمْ. وَوَقَفَ الَّلاوِيُّونَ يَحمِلُونَ الآلاتِ المُوسيقِيَّةَ الَّتي أعَدَّها المَلِكُ داوُدُ للهِ – لِتَقدِيمِ الشُّكْرِ للهِ إلَى الأبَدِ. فَقَدْ كَتَبَ داوُدُ هَذِهِ التَّسابِيحَ أثناءَ خِدْمَتِهِ مَعَهُمْ. وَنَفَخَ الكَهَنَةُ أبواقَهُمْ مُقابلَ الَّلاوِيِّينَ، بَينَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ واقِفِينَ.

И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше.

7 و َقَدَّسَ سُلَيْمانُ القسمَ الأوسَطَ منَ السّاحَةِ الَّتِي أمامَ بَيتِ اللهِ. وَهُوَ المَكانُ الَّذِي قَدَّمَ فِيهِ سُلَيْمانُ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَشَحْمَ تَقدِماتِ السَّلامِ. وَقَدِ استَخدَمَ سُلَيْمانُ وَسَطَ السّاحَةِ لأنَّ المَذبَحَ البُرونْزيَّ الَّذِي صَنَعَهُ لَمْ يَكُنْ ليَتَّسِعَ لِكُلِّ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَتَقدِماتِ الدَّقيقِ وَالشَّحمِ. إذْ كانَ هُناكَ الكَثِيرُ مِنْ هَذِهِ التَّقدِماتِ.

Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянието и хлебния принос и тлъстината.

8 و َاحتَفَلَ سُلَيْمانُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ بِالعِيدِ سَبْعَةَ أيّامٍ. وَكانَ مَعَ سُلَيْمانَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ، جاءَوا مِنْ مَدخَل مَدِينَةِ حَماةَ وَمِنْ كُلِّ الطَّرِيقِ المُؤَدِّيَةِ إلَى نَهرِ مِصْرَ.

По тоя начин Соломон и целият Израил с него, твърде голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до Египетския поток, пазеха в онова време празника седем дни.

9 و َفِي اليَومِ الثّامن، أقامُوا اجتِماعاً مُقَدَّساً لِأنَّهُمُ احتَفَلُوا سَبعَةَ أيّامٍ كَرَّسُوا خِلالَها المَذبَحَ لِلعِبادَةِ. وَكانَتْ مُدَّةُ العيدِ سَبعَةَ أيّامٍ.

А на осмия ден държаха тържествено събрание; защото пазеха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.

10 و َفِي اليَوم الثّالِثِ وَالعشرِينَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، أطلَقَ سُلَيْمانُ الشَّعبَ إلَى بُيُوتِهِمْ. كانُوا سُعَداءَ وَنُفُوسُهُمْ مَمتَنَّةً لِأنَّ اللهَ أحسَنَ إلَى داوُدَ وَسُلَيْمانَ، وَإلَى شَعبِه إسْرائِيلَ.

И на двадесет и третия ден от седмия месец <царят> изпрати людете в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля.

11 و َأكمَلَ سُلَيْمانُ بَيتَ اللهِ وَبَيتَ المَلِكِ. وَنَجَحَ سُلَيْمانُ في إكمالِ كُلِّ ما خَطَّطَ لَهُ فِي بَيتِ اللهِ وَفِي بَيتِهِ. ظُهُورُ اللهِ لِسُلَيْمان

Така Соломон свърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно.

12 ث ُمَّ جاءَ اللهُ إلَى سُلَيْمانَ لَيلاً وَقالَ لَهُ: «قَدْ سَمِعْتُ صَلاتَكَ، وَاختَرتُ هَذا المَكانَ لِنَفسِي لِيَكُونَ بَيتَ ذَبائحَ.

Тогава Господ се яви на Соломона през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

13 و َعِندَما أُغلِقُ السَّماءَ فَلا يُوجَدُ مَطَرٌ، أوْ عندَما آمُرُ الجَرادَ بِأنْ يُتلِفَ الأرْضَ، أوْ عِندَما أُرسِلُ أوبِئَةً عَلَى شَعبِي،

Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си,

14 ف ِإذا تَواضَعَ شَعبِي الَّذِي دُعِيَ اسْمِي عَلَيْهِ، وَصَلُّوا وَطَلَبُوا حُضُورِي، وَرَجِعُوا عَنْ طُرُقِهِمُ الشِّرِّيرَةِ، فَإنَّنِي سَأسْمَعُ منَ السَّماءِ، وَأغفِرُ خَطِيَّتَهُمْ وَسَأشفِي أرْضَهُمْ.

и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.

15 و َها عَينايَ مَفتُوحَتان وَأُذُنايَ مُصغِيتانِ إلَى الصَّلَواتِ الَّتِي رُفِعَتْ في هَذا المَكانِ.

Сега очите Ми ще бъдат отворени, и ушите Ми внимателни, към молитвата, която се принася на това място.

16 ف َقَدِ اخْتَرْتُ هَذا المَكانَ وَخَصَّصْتُهُ لِكَي يَكُونَ اسْمِيَ فِيهِ إلَى الأبَد. سَتَكُونُ عَينايَ وَقَلبِي هُناكَ كُلَّ الأيّامِ.

Защото сега избрах и осветих тоя дом за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

17 « وَالآنَ يا سُلَيْمانَ، إنْ عِشْتَ حَياتَكَ أمامِيَ في تَقْوَى كَما عاشَ أبُوكَ حَياتَهُ، وَإذا أطَعْتَ كُلَّ ما أوصَيتُكَ بِهِ،

А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

18 ح ِينَئِذٍ، أجعَلُكَ مَلِكاً قَوِيّاً بِحَسَبِ العَهدِ الَّذِي قَطَعْتُهُ مَعَ داوُدَ أبِيكَ. فَقَدْ قُلْتُ لَهُ: ‹سَيَكُونُ هُناكَ دائِماً رَجُلٌ منْ عائِلَتِكَ عَلَى عَرشِ إسْرائِيلَ.›

тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля.

19 « أمّا إذا لَمْ تُطِيعُوا شَرائِعِي وَوَصايايَ الَّتي أعطَيتُكُمْ إيّاها، وَإذا عَبَدْتُم آلِهَةً أُخْرَى وَخَدَمْتُموها،

Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

20 ف َحِينَئِذٍ، سَأطرُدُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِي الَّتي أعْطَيتُها لَهُم. وَسَأترُكُ هَذا الهَيكَلَ الَّذي خَصَّصْتُهُ منْ أجلِ اسْمِيَ. وَسَأجعَلُ مِنْ هَذا الهَيكَلِ عِبرَةً وَمِثالاً لكُلِّ الشُّعُوبِ.

тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена.

21 س َيَتَعَجَّبُ كُلُّ مَنْ يَمُرُّ بِهَذا الهَيكَلِ الَّذي كانَ مَوضِعَ إكرامٍ كَبِيرٍ. وَسَيَقُولُونَ: ‹لماذا فَعَلَ اللهُ هَذا الأمرَ الفَظِيعَ بِهَذِهِ الأرْضِ وَبِهَذا الهَيْكَلِ؟›

А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

22 ف َيُقالُ لَهُمْ: ‹لأنَّ بَنِي إسْرائِيلَ رَفَضوا أنْ يُطِيعُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ الَّذي أخرَجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ، بَلْ تَبَنُّوا آلهَةً أُخْرَى، عَبَدُوها وَخَدَمُوها. وَلهَذا جَلَبَ كُلَّ هَذِهِ المَصائِب عَلَيْهِمْ.›»

И ще отговарят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.