1 و َتابَعَ أيُّوبُ كَلامَهُ فَقالَ:

И Иов продължи беседата си като казваше:

2 « أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، الَّذِي يَمنَعُنِي مِنْ أخذِ حَقِّي، وَيُمِرِّرُ حَياتِي،

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 أ نَّهُ ما دامَ فِيَّ نَفَسٌ، وَما دُامَتْ نَسَمَةُ اللهِ الَّتِي تُعطِينِي الحَياةَ فِي أنفِي،

<Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 ل َنْ تَقُولَ شَفَتايَ شَرّاً، وَلَنْ يَنطِقَ لِسانِي غِشّاً.

Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5 ح اشا لِي أنْ أقُولَ إنَّكُمْ مُحِقُّونَ. فَلَنْ أتَخَلَّى عَنِ استِقامَتِي حَتَّى أمُوتَ.

Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 أ تَمَسَّكُ بِبَراءَتِي وَلا أتَخَلَّى عَنْها، وَضَمِيرِي لا يُوَبِّخُنِي عَلَى خَطِيَّةٍ.

Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7 ل ِيُحْسَبْ عَدُوِّي فاعِلَ شَرٍّ، وَمَن يَقِفُ ضِدِّي مُنحَرِفاً.

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

8 ل أنَّهُ أيُّ رَجاءٍ للِمُرائِي، عِندَما يُدَمِّرُهُ اللهُ، وَيَنْزِعُ نَفْسَهُ؟

Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9 ه َلْ يَسمَعُ اللهُ صَرخَةَ استِغاثَتِهِ عِندَما يَأتِي عَلَيهِ ضِيقٌ؟

Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 ه َلْ سَيُسَرُّ بِالقَدِيرِ؟ هَلْ سَيَدعُو اللهَ فِي كُلِّ حِينٍ؟

Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 « سَأُعَلِّمُكُمْ عَنْ قُوَّةِ اللهِ. وَلَنْ أُخفِيَ أُمُورَ القَدِيرِ.

Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 ل َقَدْ رَأيتُمُوها جَمِيعاً، فَلِماذا تَقُولُونَ هَذِهِ الأشياءَ الغَبِيَّةَ؟

Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 « هَذا هُوَ النَّصِيبُ الَّذِي قَسَمَهُ اللهُ للِشِّرِّيرِ، وَهَذا هُوَ المِيراثُ الَّذِي يَنالُهُ المُضطَهِدُونَ القُساةُ مِنَ القَدِيرِ:

Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 ف َحَتَّى إنْ كَثُرَ أبناؤُهُ فَسَيُقتَلُونَ بِالسَّيفِ، وَذُرِيَّتُهُ تَجُوعُ، إذْ لَيْسَ لَها ما يَكْفِيها.

Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 و َالباقُونَ يُدفَنُونَ بِسَبَبِ الوَباءِ، وَأرامِلُهُ لا يَنُحْنَ عَلَيهِ.

Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 إ نْ كَوَّمَ الشِّرِّيرُ المالَ كَالتُّرابِ، وَإنْ جَمَعَ الثِّيابَ كَأكوامٍ مِنَ الطِّينِ،

Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

17 ف َالأشرارُ يَجمَعُونَ، لَكِنَّ الصّالِحِينَ يَلبِسُونَها، وَالأبرِياءَ يَقتَسِمُونَ المالَ.

Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 ب َنَى الشِّرِّيرُ بَيتَهُ كَخُيُوطِ العَنكَبُوتِ، وَكَكُوخٍ يَبنِيهِ حارِسٌ.

Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 ي َضطَجِعُ لِيَنامَ وَهُوَ غَنِيٌّ، لَكِنَّهُ يَفتَحُ عَينَيهِ فَيَرَى أنَّ ثَروَتَهُ قَدْ طارَتْ.

Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 ك َمِياهِ الفَيَضاناتِ تَجْرِفُهُ الأهْوالُ، وَفِي اللَّيلِ تَخْطَفُهُ الرِّيحُ.

Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 ت َرْفَعُهُ الرِّيحُ الشَّرقِيَّةُ فَيَذهَبُ، وَتَقتَلِعُهُ مِنْ بَيتِهِ.

Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 ت َرمِي الرِّيحُ بِثِقَلِها عَلَيهِ بِلا شَفَقَةٍ، وَيَهْرُبُ هَرَباً مِنْ قُوَّتِها.

Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 ت ُصَفِّقُ بَيَدَيها وَهُوَ يَركُضُ أمامَها، وَتُصَفِّرُ عَلَيهِ وَهُوَ يَهرُبُ مِنْ بَيتِهِ.»

Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.