1 م ِنْ سِمعانَ بُطرُسَ، عَبْدِ يَسُوعَ المَسِيْحِ وَرَسُولِهِ، إلَى الَّذِيْنَ نالُوا مِنَ اللهِ إيْماناً مُساوِياً فِي مَنزِلَتِهِ لإيْمانِنا، بِفَضلِ عَدلِ وَصَلاحِ إلَهِنا وَمُخَلِّصِنا يَسُوعَ المَسِيْحِ.
Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 أ ُصَلِّي أنْ تَتَزايَدَ لَكُمُ النِّعمَةُ وَالسَّلامُ بِمَعرِفَةِ اللهِ وَرَبِّنا يَسُوعَ المَسِيْحِ. أعطانا اللهُ كُلَّ ما نَحتاجُه
Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3 ل َقَدْ مَنَحَتْنا قُدرَةُ يَسُوعَ الإلَهِيَّةُ كُلَّ ما يَتَعَلَّقُ بِالحَياةِ وَتَقوَى اللهِ، وَذَلِكَ بِمَعرِفَةِ ذاكَ الَّذِي دَعانا بِمَجدِهِ وَصَلاحِهِ،
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4 و َوَهَبَنا بِهِما هِباتٍ عَظِيْمَةً وَثَمِيْنَةً وَعَدنا بِها، لِكَي نَشتَرِكَ فِيْ الطَّبِيْعَةِ الإلَهِيَّةِ، وَنَهرُبَ مِنَ الانحِلالِ المَوجُوِدِ فِي العالَمِ بِسَبَبِ الشَّهَواتِ.
чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5 ل ِهَذا، ابْذُلُوا كُلَّ جُهْدٍ لِكَي تُضِيْفُوا إلَى إيْمانِكُمْ صَلاحاً، وَإلَى صَلاحِكُمْ مَعرِفَةً،
то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6 و َإلَى مَعرِفَتِكُمْ ضَبطاً للنَّفْسِ، وَإلَى ضَبطِ النَّفسِ صَبْراً، وَإلَى الصَّبرِ تَقْوَى،
на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7 و َإلَى التَّقوَى مَوَدَّةً أخَوِيَّةً، وَإلَى المَوّدِّةِ الأخَوِيَّةِ مَحَبَّةً.
на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8 إ نْ كانَتْ هَذِهِ الفَضائِلُ مَوجُودَةً وَمُتَكاثِرَةً فِيْكُمْ، فَإنَّها سَتَجعَلُكُمْ نَشِيْطِيْنَ وَمُثمِرِيْنَ، وَسَتَقُودُكُمْ إلَى مَعرِفَةٍ أكمَلَ بِرَبِّنا يَسُوعَ المَسِيْحِ.
Защото ако тия <добродетели> се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 أ مّا مَنْ يَفتَقِرُ إلَى هَذِهِ الفَضائِلِ، فَهُوَ قَصِيْرُ النَّظَرِ إلَى حَدِّ العَمَى، وَقَدْ نَسِيَ أنَّ اللهَ قَدْ طَهَّرَهُ مِنْ خَطاياه الماضِيَةِ.
Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 ل ِهَذا أيُّها الإخوَةُ، اجْتَهِدوا فِي إظهارِ أنَّ اللهَ دَعاكُمْ وَاختارَكُمْ. لِأنَّكُمْ إنْ كُنتُمْ تَفعَلُونَ هَذِهِ الأُمُورَ، فَلَنْ تَتَعثَّرُوا أبَداً.
Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия <добродетели>, никога няма да изпаднете.
11 و َسَتَلقَوْنَ تِرحاباً كَرِيْماً لَدَى دُخُولِكِمُ المَلَكُوتَ الأبَدِيَّ لِرَبِّنا وَمُخَلِّصِنا يَسُوعَ المَسِيْحِ.
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
12 ل ِذَلِكَ لَنْ أغفَلَ عَنْ تَذكِيْرِكُمْ بِهَذِهِ الأُمُورِ دائِماً، مَعَ أنَّكُمْ تَعرِفونَها، وَمَعَ أنَّكُمْ راسِخُونَ فِي الحَقِّ الَّذِي قَبِلْتُمُوهُ.
Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.
13 و َلَكِنِّي أرَى أنَّ مِنَ الصَّوابِ أنْ أُواصِلَ تَنبيهَكُمْ إلَيْها ما دُمْتُ أسكُنُ فِي هَذا الجَسَدِ.
И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;
14 ل ِأنِّي أعلَمُ أنَّني سَأُغادِرُ خَيْمَةَ جَسَدِي هَذِهِ قَرِيْباً كَما أعلَنَ لِيَ رَبُّنا يَسُوعُ المَسِيْحُ.
понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
15 ف َسَأبذُلُ جَهْدِي كَي أضمَنَ أنَّكُمْ سَتَتَذَكَّرُونَ هَذِهِ الأُمُورَ دائِماً بَعْدَ رَحِيلِي. رَأيْنا مَجدَ المَسِيْح
Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.
16 إ نَّنا لَمْ نَتَّبِعْ قِصَصاً مُلَفَّقَةً، عِندَما أخبَرْناكُمْ عَنْ قُوَّةِ رَبِّنا يَسُوعَ المَسِيْحِ، وَعَنْ مَجِيئِهِ، بَلْ كُنّا شُهُودَ عَيانٍ لِجَلالِهِ.
Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
17 ف َقَدْ نالَ إكراماً وَمَجداً مِنَ اللهِ الآبِ، عِندَما جاءَ مِنْ أجلِهِ ذَلِكَ الصَوتُ الخاصُّ مِنَ مَجْدِ السَّماءِ الجَلِيلِ وَقالَ: «هَذا هُوَ ابنِي حَبيبي الَّذِي سُرُورِي بِهِ عَظِيمٌ.»
Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
18 و َقَدْ سَمِعنا الصَّوْتَ آتِياً مِنَ السَّماءِ عِندَما كُنّا مَعَهُ عَلَى الجَبَلِ المُقَدَّسِ.
Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
19 ل ِهَذا لَنا ثِقَةٌ عَظِيْمَةٌ فِي الكَلِمِةِ الَّتِي أذاعَها الأنبِياءُ. وَأنتُمْ تُحسِنُونَ صُنعاً بانتِباهِكُمْ إلَيْها، لِأنَّها أشبَهُ بِنُورٍ يَسطَعُ فِي مَكانٍ مُظلِمٍ، إلَى أنْ يَبزُغَ الفَجرُ، وَتُشرِقُ نَجمَةُ الصُّبحِ فِي قُلُوبِكُمْ.
И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
20 و َاعلَموا قَبلَ كُلِّ شَيْءٍ أنَّهُ لَمْ تَأتِ أيَّةُ نُبُوَّةٍ فِي الكَتابِ بِناءً عَلَى تَفسيرِ النَّبيِّ الخاصِّ.
И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>
21 ل ِأنَّهُ لَمْ تُعطَ نُبُوَّةٌ قَطُّ بِمَشِيْئَةِ إنسانٍ، بَلِ انْقادَ رِجالُ اللهِ بِالرُّوحِ القُدُسِ فَنَطَقوا بِكَلامِ اللهِ.
защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.