1 ه َذِهِ هِيَ أيضاً بَعضُ أمثالِ سُلَيْمانَ، وَقَدْ دَوَّنَها رِجالُ المَلِكِ حَزَقِيّا، مَلِكُ يَهُوذا:

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 م َجدُ اللهِ فِي الأُمُورِ الَّتِي يُخفِيها، وَمَجدُ المُلُوكِ فِي الأُمُورِ الَّتِي يَكشِفُونَها.

Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 ك َارتِفاعِ السَّماءِ وَكَعُمقِ الأرْضِ، تَبعُدُ قُلُوبُ المُلُوكِ عَنْ أنْ تُفحَصُ.

Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 أ زِلِ الشَّوائِبَ مِنَ الفِضَّةِ، لِكَي يَصنَعَ الصّائِغُ وِعاءً.

Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 أ خرِجِ الشِّرِّيرَ مِنْ حَضرَةِ المَلِكِ فَيَثبُتَ عَرشُهُ بِالبِرِّ.

Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

6 ل ا تَتَباهَ بِنَفسِكَ فِي حَضْرَةِ المَلِكِ، وَلا تَقِفْ بِيْنَ العُظَماءِ كَما لَوْ كُنْتَ رَجُلاً عَظِيماً،

Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 ل ِأنَّهُ خَيرٌ أنْ يُقالَ لَكَ: «تَعالَ إلَى الأمامِ،» مِنْ أنْ تُهانَ فِي مَجلِسِ العُظَماءِ.

Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 ل ا تَتَسَرَّعْ فِي الاتِّهامِ، وَإلّا فَما الَّذِي سَتَفعَلُهُ عِندَما يَكشِفُ صاحِبُكَ خَطَأكَ فَيُخْزِيَكَ.

Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

9 ن اقِشْ مَشاكِلَكَ مَعَ صاحِبِكَ، وَلَكِنْ لا تَكشِفْ سِرَّ غَيرِكَ،

Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

10 ل ئلا تَتَعرَّضَ لِلْخِزيِ مِنْ سامِعِكَ، وَتَلتَصِقُ بِكَ سُمْعَةٌ سَيِّئَةٌ.

Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 ا لكلامُ في وَقْتِهِ، يُشبِهُ تُفّاحاً ذَهَبِيّاً فِي وِعاءٍ فِضِّيٍّ.

Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

12 ت َوبِيخُ الحَكيمِ يُشبِهُ حَلَقاً مِنَ الذَّهَبِ لأُذُنِهِ المُصغِيَةِ.

Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 ا لرَّسُولُ الأمِينُ الَّذِي يُسعِدُ قَلْبَ سَيِّدِهِ يُشبِهُ الثَّلْجَ البارِدَ فِي يَومِ الحَصادِ.

Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 م َنْ يَعِدُ بإعطاءِ هَدايا دُونَ أنْ يَفِي بِوَعدِهِ، يُشبِهُ غُيُوماً وَرِياحاً دُونَ مَطَرٍ.

Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

15 ب ِالصَّبْرِ وَبِطُولِ البالِ يَقتَنِعُ حَتَّى الحاكِمُ، وَالكَلامُ اللَّيِّنُ لا يُقاوَمُ.

Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 إ ذا وَجَدتَ عَسَلاً، فَكُلْ ما تَحتاجُهُ فَقَط، وَإلّا سَتَمتَلِئُ مَعِدَتُكَ وَتَتَقَيَّؤُهُ.

Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 ل ا تُكثِرْ مِنْ زِياراتِكَ لِجارِكَ، وَإلّا فَإنَّهُ سَيُتخَمُ مِنْ رُؤْيَتِكَ وَيَنفُرُ مِنْكَ.

Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 إ ذا شَهِدْتَ بِالزُّورِ ضِدَّ جارِكَ، فَإنَّكَ تَكُونُ كَالعَصا وَالسَّيفِ وَالسَّهْمِ المَسنُونِ.

Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

19 ا لاتِّكالُ عَلَى الغادِرِ فِي يَوْمِ الضِّيقِ مِثلُ الأكلَ عَلَى سِنٍّ مُخَلْخَلٍ، أوِ السَّيرَ عَلَى قَدَمٍ مَكْسُورَةٍ.

Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 ا لغِناءُ لِقَلْبٍ حَزِينٍ يُشبِهُ خَلْعَ المِعطَفِ فِي يَومٍ بارِدٍ، أوْ سَكْبَ الخَلَّ عَلَى الجُرْحِ.

Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 إ ذا جاعَ عَدُوُّكَ فَأعْطِهِ خُبْزاً لِيَأْكُلَ، وَإذا عَطِشَ فَأعطِهِ ماءً لِيَشرَبَ.

Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 ل ِأنَّكَ هَكَذا سَتَكُونُ كَمَنْ يَضَعُ جَمراً مُلتَهِباً عَلَى رَأْسِهِ، وَ اللهُ سَيُكافِئُكَ.

Защото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 ا لرِّياحُ القادِمَةُ مِنَ الشَّمالِ تَجلِبُ المَطَرَ، وَالنَّمِيمَةُ تُوَلِّدُ الغَضَبَ.

Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

24 أ نْ تَعِيشَ فِي رُكْنٍ مِنْ سَطْحِ المَنْزِلِ أوْ عُلِّيَتِهِ خَيرٌ لَكَ مِنْ أنْ تَعِيشَ فِي بَيتٍ واحِدٍ مَعَ زَوْجَةٍ دائِمَةِ الجِدالِ وَالخِصامِ.

По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 ا لخَبَرُ السَّارُّ الَّذِي يَأتِي مِنْ مَسافةٍ بَعِيدَةٍ يُشبِهُ كَأْسَ ماءٍ بارِدٍ لِعَطشانَ.

Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 ا لبارُّ الذي يَخَضَعُ للشِّرِّيرِ يُشبِهُ نَبعَ ماءٍ مُعَكَّرٍ وَيَنبُوعاً مُلَوَّثاً.

Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

27 ل َيسَ جَيِّداً أنْ تأكُلَ عَسَلاً كَثِيراً، وَلا أنْ تَبالِغَ فِي السَّعِيِ إلَى نَيلِ الإكرامِ.

Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

28 م َنْ لا يَضْبُطُ نَفسَهُ يُشبِهُ مَدِينَةً مَفتُوحَةً بِلا أسوارَ.

Който не владее духа си Е <като> съборен град без стени.