1 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «ها قَدْ جَعَلْتُكَ كَإلَهٍ لِفِرعَونَ، وَأخُوكَ هارُونُ سَيَكُونُ كَنَبِيٍّ لَكَ.

Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.

2 ت َكَلَّمْ أنْتَ بِكُلِّ ما آمُرُكَ بِهِ. وَهارُونُ أخُوكَ سَيَقُولُ لِفِرعَونَ بِأنْ يُطلِقَ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِهِ.

Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си.

3 ل َكِنِّي سَأُقَسِّي قَلْبَ فِرعَوْنَ لِأُكَثِّرَ مُعجِزاتِي وَعَجائِبِي فِي أرْضِ مِصرَ.

Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя.

4 ل َكِنَّ فِرعَوْنَ لَنْ يَستَمِعَ لَكُما، وَلِذا سَأمُدُّ يَدِي لِضَرْبِ مِصرَ، وَسَأُخرِجُ فِرَقِي، شَعبِي، بَنِي إسْرائِيلَ، مِنْ أرْضِ مِصرَ بِأحكامٍ عَظِيمَةٍ.

Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя.

5 ح ِينَئِذٍ، سَيَعرِفُ المِصرِيُّونَ أنِّي أنا اللهُ حِينَ أمُدُّ يَدِي ضِدَّ إسْرائِيلَ وَأُخرِجُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ بَينِهِمْ.»

И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях.

6 ف َعَمِلَ مُوسَى وَهارُونُ بِحَسَبِ أمرِ اللهِ لَهُما.

И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха.

7 و َكانَ مُوسَى فِي الثَّمانِينَ مِنْ عُمْرِهِ، وَهارُونُ فِي الثّالِثَةِ وَالثَّمانِينَ، حِينَ كَلَّما فِرعَوْنَ. العَصا تَتَحَوَّلُ إلَى حَيَّة

А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона.

8 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ:

И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

9 « حِينَ يَقُولُ فِرعَوْنُ لَكُما: ‹اصنَعا مُعجِزَةً،› قُلْ يا مُوسَى لِهارُونَ: ‹خُذْ عَصاكَ وَارْمِها أمامَ فِرعَوْنَ فَتَصِيرَ ثُعْباناً.›»

Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия.

10 ف َدَخَلَ مُوسَى وَهارُونُ إلَى فِرعَوْنَ وَفَعَلا كَما أمَرَهُما اللهُ. وَلَمّا رَمَى هارُونُ عَصاهُ أمامَ فِرعَوْنَ وَحاشِيَتِهِ، صارَتْ ثُعْباناً.

Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и <жезълът> стана змия.

11 ل َكِنَّ فِرعَوْنَ دَعا حُكَماءَهُ وَسَحَرَتَهُ. فَفَعَلَ سَحَرَةُ مِصرَ الأمرَ ذاتَهُ بِسِحرِهِمْ.

Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си.

12 ر َمَى كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَصاهُ فَصارَتِ العِصِيُّ ثَعابينَ. لَكِنَّ عَصا هارُونَ ابتَلَعَتْ عِصِيَّهُمْ.

Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли.

13 أ مَّا قَلْبُ فِرعَوْنَ فَتَقَسَّى، وَلَمْ يَستَمِعْ إلَيهِما، تَماماً كَما قالَ اللهُ. الماءُ يَتَحَوَّلُ إلَى دَم

А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

14 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «قَلْبُ فِرعَوْنَ قاسٍ، فَقَدْ رَفَضَ إطلاقَ الشَّعبِ.

След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете.

15 ا ذْهَبْ إلَى فِرعَوْنَ فِي الصَّباحِ حِينَ يَنزِلُ إلَى الماءِ. قَابِلْهُ عَلَى ضِفَّةِ النَّهرِ، وَالعَصا الَّتِي تَحَوَّلَتْ إلَى ثُعْبانٍ فِي يَدِكَ.

Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия.

16 و َقُلْ لَهُ: ‹إنَّ يهوه إلَهَ العِبرانِيِّينَ أرسَلَنِي إلَيكَ. وَهُوَ يَقُولُ لَكَ أطلِقْ شَعبِي لِيَعبُدَنِي فِي البَرِّيَّةِ. لَكِنَّكَ حَتَّى الآنَ تَرفُضُ الاسْتِماعَ.

И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша.

17 ف َهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، وَبِهَذا سَتَعرِفُ أنِّي أنا اللهُ: سَأضرِبُ بِالعَصا الَّتِي فِي يَدِي ماءَ نَهْرِ النِّيلِ فَيَتَحَوَّلُ إلَى دَمٍ.

Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв.

18 س َيَمُوتُ السَّمَكُ، وَتَصيرُ رائِحَةُ النَّهرِ كَرِيهَةً، فَلا يَستَطِيعُ المِصرِيُّونَ أنْ يَشْرَبُوا ماءً مِنَ النِّيلِ.›»

Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката.

19 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «قُلْ لِهارُونَ: ‹خُذْ عَصاكَ وَمُدَّ يَدَكَ فَوقَ مِياهِ مِصرَ: أنهارِهِا وَجَداوِلِها وَبِرَكِها، وَفَوقَ كُلِّ تَجَمُّعاتِ المِياهِ حَتَّى تَصِيرَ دَماً.› سَيَصِيرُ الماءُ دَماً فِي كُلِّ أرْضِ مِصرَ، حَتَّى الماءُ المُخَزَّنُ فِي أوْعِيَةِ الخَشَبِ وَالحَجَرِ!»

Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове.

20 ف َفَعَلَ مُوسَى وَهارُونُ كَما أمَرَهُما اللهُ. فَرَفَعَ هارُونُ العَصا وَضَرَبَ بِها الماءَ الَّذِي فِي نَهرِ النِّيلِ أمامَ فِرعَوْنَ وَخُدّامِهِ، فَتَحَوَّلَتْ مِياهُ النِّيلِ إلَى دَمٍ،

И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и <Аарон>, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв.

21 و َماتَ السَّمَكُ، وَصارَتْ رائِحَةُ النِّيلِ كَرِيهَةً، حَتَّى إنَّ المِصرِيِّينَ لَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَشرَبُوا مِنهُ. وَكانَ الدَّمُ فِي كُلِّ أرْضِ مِصرَ.

И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя.

22 ل َكِنَّ سَحَرَةَ مِصرَ عَمِلُوا الأمرَ نَفسَهُ بِسِحرِهِمْ، فَتَقَسَّى قَلبُ فِرعَوْنَ وَلَمْ يَستَمِعْ إلَيهِما، كَما سَبَقَ أنْ قالَ اللهُ.

Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ.

23 و َعادَ فِرعَوْنُ إلَى بَيتِهِ وَلَمْ يَأبَهْ لِلأمْرِ مُطلَقاً.

И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това.

24 و َحَفَرَ كُلُّ المِصرِيِّينَ آباراً حَولَ نَهرِ النِّيلِ لِيَشرَبُوا، لِأنَّهُمْ لَمْ يَكُونُوا يَستَطِيعُونَ الشُّربَ مِنْ ماءِ النَّهرِ. الضَّفادِع

А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода.

25 و َمَرَّتْ سَبعَةُ أيّامٍ بَعدَ أنْ ضَرَبَ اللهُ نَهرَ النِّيلِ.

И <язвата се продължаваше> напълно седем дни, след като Господ удари реката.