1 ق الَ بُولُسُ: «أيُّها الإخوَةُ وَالآباءُ، استَمِعُوا إلَى دِفاعِي عَنْ نَفسِي أمامَكُمْ.»

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 ف َلَمّا سَمِعُوهُ يَتَكَلَّمُ بِاللُّغَةِ الأرامِيَّةِ صارُوا أكثَرَ هُدُوءاً. حينَئِذٍ قالَ بُولُسُ:

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 « أنا رَجُلٌ يَهُودِيٌّ. وُلِدتُ فِي مَدِينَةِ طَرسُوسَ الَّتِي فِي كِيلِيكِيَّةَ. لَكِنِّي نَشَأْتُ هُنا فِي هَذِهِ المَدِينَةِ. وَدَرَّبَنِي غَمالائِيلُ تَدرِيباً صارِماً حَسَبَ شَرِيعَةِ آبائِنا. كُنتُ جادّاً فِي خِدمَتِي للهِ، مِثلَكُمْ جَمِيعاً اليَومَ.

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 ف َاضطَهَدتُ ‹الطَّرِيقَ› حَتَّى المَوتِ. وَقَبَضتُ عَلَى رِجالٍ وَنِساءٍ وَسَجَنتُهُمْ.

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 و َيُمكِنُ أنْ يَشهَدَ عَلَى صِحَّةِ كَلامِي رَئيسُ الكَهَنَةِ وَجَمِيعُ أعضاءِ مَجلِسِ الشُّيُوخِ. فَقَدْ أخَذتُ مِنهُمْ رَسائِلَ إلَى أهلِنا فِي دِمَشقَ. وَذَهَبتُ لِأقبِضَ عَلَى المَسِيحِيِّيْنَ هُناكَ، وَأُحضِرُهُمْ إلَى القُدسِ مُقَيَّدِينَ لِكَي يَلقَوا عِقابَهُمْ. بُولُسُ يَتَحَدَّثُ عَنِ اهتِدائِه

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 « وَبَينَما كُنتُ مُسافِراً أقتَرِبُ مِنْ مَدِينَةِ دِمَشقَ عِندَ الظَّهِيرَةِ، وَمَضَ فَجأةً حَولِيَ نُورٌ عَظِيمٌ مِنَ السَّماءِ.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 ف َسَقَطتُ أرْضاً. وَسَمِعتُ صَوتاً يَقُولُ لِي: ‹يا شاوُلُ، يا شاوُلُ، لِماذا تَضطَهِدُنِي؟›

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 « فَأجَبتُ: ‹مَنْ أنتَ يا سَيِّدُ؟› قالَ لِي: ‹أنا يَسُوعُ النّاصِرِيُّ الَّذِي أنتَ تَضطَهِدُهُ.›

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 أ مّا الَّذِينَ كانُوا مَعِي فَرَأَوْا النُّورَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يُميِّزوا الصَّوتَ الَّذِي كَلَّمَنِي.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 « فَقُلتُ: ‹ماذا أفعَلُ يا سَيِّدُ؟› فَقالَ لِي: ‹انهَضْ، وَادخُلْ دِمَشقَ. وَهُناكَ تَعرِفُ جَمِيعَ الأُمورِ الَّتي عَيَّنتُكَ لِعَمَلِها.›

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 « لَمْ أكُنْ أقدِرُ أنْ أرَى بِسَبَبِ سُطُوعِ النُّورِ، فَأمسَكَ بِي رُفَقائِي مِنْ يَدَيَّ وَأدخَلُونِي إلَى دِمَشقَ.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 و َكانَ هُناكَ رَجُلٌ تَقِيٌّ اسْمُهُ حَنانِيّا يَحْفَظُ الشَّرِيعَةَ، وَيَمدَحُهُ كُلُّ اليَهُودِ السّاكِنِينَ هُناكَ.

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 ج اءَ هَذا إلَيَّ، وَوَقَفَ إلَى جانِبِي وَقالَ: ‹أيُّها الأخُ شاوُلُ، استَرجِعْ بَصَرَكَ!› فَاسْتَرجَعتُ بَصَرِي فِي تِلكَ اللَّحظَةِ.

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 « وَقالَ لِي: ‹لَقَدِ اختارَكَ إلَهُ آبائِنا لِكَيْ تَعرِفَ إرادَتَهُ، وَتَرَى البارَّ يَسوعَ وَتَسمَعُ صَوتَهُ.

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 ف َأنتَ سَتَكُونُ شاهِداً لَهُ أمامَ كُلِّ النّاسِ بِما رَأيتَ وَسَمِعتَ.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 و َالآنَ، ماذا تَنتَظِرْ؟ انهَضْ وَتَعَمَّدْ، وَاغْسِلْ خَطاياكَ مؤمِناً بِاسْمِهِ.›

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 « وَعِندَما عُدْتُ إلَى مَدينَةِ القُدسِ، وَقَعَ عَلَيَّ سُباتٌ بَينَما كُنتُ أُصَلِّي فِي الهَيكَلِ.

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 و َرَأيتُ يَسُوعَ يَقُولُ لِي: ‹عَجِّلْ بِالخُرُوجِ مِنَ مَدينَةِ القُدسِ عَلَى الفَورِ، لِأنَّهُمْ لَنْ يَقبَلُوا شَهادَتَكَ عَنِّي.›

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 « فَقُلتُ: ‹يا رَبُّ، يَعرِفُ هَؤُلاءِ النّاسُ أنِّي كُنتُ أذهَبُ إلَى المَجامِعِ لِأعتَقِلَ وَأضرِبَ الَّذِينَ يُؤمِنُونَ بِكَ.

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 و َعِندَما سُفِكَ دَمُ إستِفانُوسَ شاهِدِكَ، كُنتُ واقِفاً هُناكَ، وَمُوافِقاً عَلَى ذَلِكَ. وَكُنتُ أحرُسُ ثِيابَ الَّذِينَ كانُوا يَقتُلُونَهُ.›

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 ف َقالَ لِي: ‹اذْهَبْ! فَسَأُرسَلُكَ بَعِيداً إلَى غَيرِ اليَهُودِ.›»

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 و َظَلَّ اليَهُودُ يُصغُونَ إلَى بُولُسَ إلَى أنْ قالَ هَذا. حينَئِذٍ رَفَعُوا أصواتَهُمْ وَقالُوا: «خَلِّصُوا الأرْضَ مِنْ هَذا الرَّجُلِ! فَهُوَ لا يَستَحِقُّ الحَياةَ!»

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 و َراحُوا يَصرُخُونَ وَيُلقُونَ بِثِيابِهِمْ، وَيَنثُرُونَ التُّرابَ فِي الهَواءِ غَضَباً.

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 ف َأمَرَ الآمِرُ بِإدخالِ بُولُسَ إلَى الحِصنِ. وَأمَرَ بِأنْ يَتِمَّ استِجوابُهُ بِالجَلْدِ لِمَعرِفَةِ سَبَبِ صِياحِهِمْ عَلَيْهِ هَكَذا.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 ل َكِنْ عِندَما هَيَّئُوهُ لِلجَلْدِ، قالَ بُولُسُ لِلضّابِطِ الواقِفِ هُناكَ: «هَلْ يُجِيزُ لَكُمُ القانُونُ أنْ تَجلِدُوا مُواطِناً رُومانِيّاً لَمْ تَثبُتْ عَلَيهِ تُهمَةٌ؟»

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 ف َلَمّا سَمِعَ الضّابِطُ هَذا، ذَهَبَ إلَى الآمِرِ وَقالَ: «انْتَبِهْ إلَى ما تَنوي أنْ تَفعَلَهُ بِهذا الرَّجُلِ، فَهُوَ مُواطِنٌ رُومانِيٌّ!»

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 ف َجاءَ الآمِرُ إلَى بُولُسَ وَقالَ لَهُ: «قُلْ لِي، هَلْ أنتُ مُواطِنٌ رُومانِيٌّ؟» قالَ بُولُسُ: «نَعَمْ.»

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 ف َأجابَ الضّابِطُ: «لَقَدْ كَلَّفَنِي اكتِسابُ الجِنسِيَّةِ الرُّومانِيَّةِ مَبلَغاً كَبِيراً مِنَ المالِ.» فَقالَ بُولُسُ: «أمّا أنا فَقَدْ وُلِدتُ رُومانِيّاً.»

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 و َعَلَى الفَورِ تَراجَعَ الَّذِينَ كانُوا يُوشِكُونَ أنْ يَستَجوِبُوهُ. وَخافَ الآمِرُ عِندَما أدرَكَ أنَّ بُولُسَ مُواطِنٌ رُومانِيٌّ، وَأنَّهُ قَيَّدَهُ. بُولُسُ يَتَحَدَّثُ إلَى زُعَماءِ اليَهُود

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 و َفِي اليَومِ التّالِي، قَرَّرَ الآمِرُ أنْ يَعرِفَ سَبَبَ شَكوَى اليَهُودِ عَلَى بُولُسَ. فَفَكَّ قُيودَ بُولُسَ وَأمَرَ بِأنْ يَجتَمِعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَكُلُّ أعضاءِ المَجلِسِ الأعلَى. ثُمَّ أنزَلَ بُولُسَ وَأحضَرَهُ وَأوقَفَهُ أمامَهُمْ.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.