1 إ ذْ حاوَلَ كَثِيرُونَ أنْ يُؤَرِّخُوا لِلأحداثِ الَّتِي حَصَلَتْ فيما بَيْنَنا.

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 و َهِيَ الأحداثُ الَّتِي نَقَلَها إلَيْنا الأشْخاصُ الَّذِينَ كانُوا شُهُودَ عَيانٍ لَها مُنذُ البِدايَةِ، وَخُدّاماً يُعلِنونَ رِسالَةَ اللهِ لِلنّاسِ.

както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,

3 و َحَيثُ إنِّي قَدْ تَحَقَّقتُ مِنْ كُلِّ شَيءٍ بِدِقَّةٍ، رَأيتُ أنا أيضاً أنْ أكتُبَ إلَيكَ، يا صاحِبَ السَّعادَةِ ثاوْفِيلُسَ، وَصْفاً مُتَسَلسِلاً لِتِلكَ الأحداثِ مُنذُ البِدايَةِ،

видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,

4 ل ِكَي تَتَيَقَّنَ مِنْ أنَّ ما تَعَلَّمتَهُ صَحِيحٌ. زَكَرِيّا وَألِيصابات

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 ك انَ فِي أيّامِ هِيْرُودُسَ مَلِكِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ، كاهِنٌ اسْمُهُ زَكَرِيّا، وَهُوَ مِنْ مَجمُوعَةِ أبِيّا الكَهنُوتِيَّةِ، وَزَوجَتُهُ ألِيصاباتُ مِنْ نَسلِ هارُونَ.

В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

6 و َكانا كِلاهُما بارَّيْنِ وَبِلا عَيبٍ فِي حِفظِهِما لِوَصايا الرَّبِّ وَفَرائِضِهِ.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 ل َكِنَّهُما كانا بِلا أبناءٍ، فَقَدْ كانَتْ ألِيْصاباتُ عاقِراً، وَكانَ الاثْنانِ كَبِيْرَينِ فِي السِّنِّ.

И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 و َكانَ زَكَرِيّا يَخدِمُ كَكاهِنٍ للهِ فِي الهَيْكَلِ في نَوبَةِ مَجمَوعَتِهِ الكَهنُوتِيَّةِ،

И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

9 ف َتَمَّ اختِيارُهُ بِالقُرعَةِ، حَسَبَ العادَةِ المُتَّبَعَةِ لَدَى الكَهَنَةِ، لِلدُّخُولِ إلَى هَيكَلِ الرَّبِّ وَتَقدِيمِ البَخُورِ.

по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

10 و َحِينَ جاءَ وَقتُ تَقدِيمِ البَخُورِ، كانَ كُلُّ الشَّعبِ مُجتَمِعِينَ خارِجاً يُصَلُّونَ.

И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

11 ف َظَهَرَ لَهُ مَلاكٌ مِنْ عِندِ الرَّبِّ واقِفاً عَنْ يَمِينِ مَذْبَحِ البَخُورِ.

И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

12 ف َلَمّا رَأى زَكَرِيّا المَلاكَ، اضطَرَبَ وَخافَ خَوفاً شَدِيداً.

И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 ف َقالَ لَهُ المَلاكُ: «لا تَخَفْ يا زَكَرِيّا. لَقَدْ سَمِعَ اللهُ صَلاتَكَ. وَسَتَلِدُ لَكَ زَوجَتُكَ ألِيصاباتُ ابناً، فَسَمِّهِ يُوحَنّا.

Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

14 س َيَكُونُ لَكَ فَرَحٌ وَابتِهاجٌ، وَسَيَفرَحُ كَثِيرُونَ أيْضاً بِمَولِدِهِ.

<Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

15 س َيَكُونُ عَظِيْماً فِي نَظَرِ الرَّبِّ. لَنْ يَشرَبَ نَبِيذاً وَلا شَراباً مُسكِراً، وَسَيَمتَلِئُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ حَتَّىْ قَبلَ وِلادَتِهِ!

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

16 س َيَجعَلُ كَثِيرِيْنَ مِنْ بَنِي إسرائِيلَ يَرجِعُونَ إلَى الرَّبِّ إلَهِهِمْ.

И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 و َسَيَأتِي قَبلَ الرَّبِّ بِرُوحِ إيلِيّا وَقُوَّتِهِ، لِكَي يَرُدَّ قُلُوبَ الآباءِ لِأبنائِهِمْ، وَيَرُدَّ أفْكارَ العُصاةِ إلَى الطَّريقِ الصَّحيحِ، فَيُهَيئَ شَعباً مُستَعِداً لِلرَّبِّ.»

Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 ف َقالَ زَكَرِيّا لِلمَلاكِ: «كَيفَ لِي أنْ أتَيَقَّنَ مِنْ هَذا الكَلامِ؟ فَأنا عَجُوزٌ، وَزَوجَتِي فِي شَيخُوخَتِها!»

А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

19 ف َأجابَهُ المَلاكُ: «أنا جِبْرائِيلُ الَّذِي أقِفُ فِي حَضْرَةِ اللهِ. لَقَدْ أُرسِلتُ لِأُكَلِّمَكَ، وَأنقُلَ إلَيكَ هَذِهِ البُشرَى.

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 ل َكِنِ انتَبِه لِهَذا: سَتَكُونُ صامِتاً، وَلَنْ تَقدِرَ عَلَى الكَلامِ إلَى أنْ يَتَحَقَّقَ كُلُّ هَذا، لِأنَّكَ لَمْ تُصَدِّقْ كَلامِي الَّذِي سَيَتَحَقَّقُ فِي وَقتِهِ.»

И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21 و َكانَ النّاسُ خارِجاً فِي انتِظارِ زَكَرِيّا وَهَمْ يَتَساءَلُونَ عَنْ سَبَبِ تَأخُّرِهِ فِي الهَيكَلِ.

И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

22 و َحِينَ خَرَجَ لَمْ يَكُنْ قادِراً عَلَى التَّحَدُّثِ إلَيْهِمْ، فَأدرَكُوا أنَّهُ رَأى رُؤْيا فِي الهَيكَلِ. وَكانَ يُكَلِّمُهُمْ بِالإشاراتِ، وَبَقِيَ أخرَسَ.

А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

23 و َحِينَ انتَهَتْ فَترَةُ خِدمَتِهِ عادَ إلَى بَيتِهِ.

И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24 و َبَعدَ زَمَنٍ حَبِلَتْ زَوجَتُهُ ألِيصاباتُ، فَعَزَلَتْ نَفسَها عَنِ النّاسِ خَمسَةَ أشهُرٍ، وَقالَتْ:

А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

25 « ها قَدْ أعانَنِي الرَّبُّ أخِيراً. اهتَمَّ بِي، وَأزالَ عارَ عُقمِي مِنْ بَينِ النّاسِ.» العَذراءُ مَريَم

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.

26 و َحِينَ كانَتْ ألِيصاباتُ فِي شَهرِها السّادِسِ، أرسَلَ اللهُ المَلاكَ جِبْرائِيلَ إلَى بَلدَةٍ فِي إقليمِ الجَلِيلِ تُدعَى النّاصِرَةُ،

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

27 إ لَى فَتاةٍ عَذراءَ اسْمُها مَريَمُ، مَخطُوبَةٍ لِرَجُلٍ مِنْ نَسلِ داوُدَ اسْمُهُ يُوسُفُ.

при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 ف َجاءَ إلَيها جِبْرائِيلُ وَقالَ لَها: «السَّلامُ عَلَيكِ أيَّتُها المُمتَلِئَةُ نِعمَةً، الرَّبُّ مَعكِ.»

И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе,.

29 ف َاضطَرَبَتْ مِنْ رِسالَتِهِ هَذِهِ، وَتَعَجَّبَتْ ما عَسَى أنْ يَكُونَ مَعنَى هَذِهِ التَّحِيَّةِ!

А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 ف َقالَ المَلاكُ لَها: «لا تَخافِي يا مَريَمُ، فَقَدْ نِلتِ نِعمَةً مِنَ اللهِ.

И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 و َها أنتِ سَتَحبَلِينَ وَتَلِدِينَ ابناً، وَتُسَمينَهُ يَسُوعَ.

И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 س َيَكُونَ عَظِيماً، وَسَيُدعَى ابنَ اللهِ العَلِيِّ. وَسَيُعطِيهِ الرَّبُّ الإلَهُ عَرشَ أبِيْهِ داوُدَ.

Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 و َسَيَحكُمُ بَيتَ يَعقُوبَ إلَى الأبَدِ، وَلَنْ يَنتَهِيَ مُلكُهُ أبَداً.»

Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 ف َقالَتْ مَريَمُ لِلمَلاكِ: «كَيفَ سَيَحدُثُ هَذا؟ فَأنا لَمْ يَلمِسْنِي رَجُلٌ قَطُّ!»

А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 ف َأجابَها المَلاكُ: «الرُّوحُ القُدُسُ سَيَحِلُّ عَلَيكِ، وَقُوَّةُ العَلِيِّ سَتُغَطِّيكِ. لِهَذا فَإنَّ القُدُّوسَ الَّذِي سَيُولَدُ مِنكِ سَيُدعَى ابنَ اللهِ.

И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.

36 و َاعلَمِي هَذا: ها هِيَ قَرِيبَتُكِ ألِيصاباتُ حُبلَى بابنٍ رُغمَ شَيخُوخَتِها. فَالمَرأةُ الَّتِي يَدْعونَها عاقِراً هِيَ فِي شَهرِها السّادِسِ!

И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 إ ذْ لَيسَ هُناكَ مُستَحِيلٌ عِندَ اللهِ.»

Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 ف َقالَتْ مَريَمُ: «أنا خادِمَةُ الرَّبِّ، فَليَحدُثْ لِي كَما قُلْتَ.» فَتَرَكَها المَلاكُ. مَريَمُ تَزُورُ زَكَرِيّا وَألِيصابات

И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 و َفِي أثناءِ تِلكَ الفَترَةِ، استَعَدَّتْ مَريَمُ وَأسرَعَتْ إلَى بَلدَةٍ فِي إقليمِ يَهُوذا الجَبَلِيِّ.

През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

40 و َتَوَجَّهَتْ إلَى بَيتِ زَكَرِيّا، وَحَيَّتْ ألِيصاباتَ.

и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

41 ف َما إنْ سَمِعَتْ ألِيصاباتُ تَحِيَّتَها حَتَّى تَحَرَّكَ الطِّفلُ فِي بَطنِها. فَامتَلأتْ ألِيصاباتُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ.

И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 و َرَفَعَتْ صَوتَها وَقالَتْ: «لَقَدْ بارَكَكِ اللهُ أكثَرَ مِنْ كُلِّ النِّساءِ، وَمُبارَكٌ أيضاً الطِّفلُ الَّذِي سَتَلِدِينَهُ.

и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 ل َكِنْ ما هَذا الشَّرَفُ العَظِيمُ الَّذِي حَظِيتُ بِهِ حَتَّى تَأْتِيَ أُمُّ سَيِّدِي إلَيَّ؟

И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 ل ِأنَّهُ ما إنْ وَصَلَ صَوتُ تَحِيَّتِكِ إلَى أُذُنَيَّ، حَتَّى وَثَبَ الطِّفلُ بِفَرَحٍ فِي بَطنِي.

Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 ف َمُبارَكَةٌ أنتِ لِأنَّكِ صَدَّقْتِ أنَّ ما وَعَدَكِ بِهِ الرَّبُّ سَيَتَحَقَّقُ.» مَريَمُ تُسَبِّحُ الله

И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 ف َقالَتْ مَريَمُ: «تُمَجِّدُ نَفسِي الرَّبَّ.

И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

47 و َتَبتَهِجُ رُوحِي بِاللهِ مُخَلِّصِي،

И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48 ل ِأنَّهُ نَظَرَ إلَى خادِمَتِهِ المُتَواضِعَةِ. فَمُنذُ الآنَ، يَدعُونِي جَمِيعُ النّاسِ ‹مُبارَكَةً›

Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49 ل ِأنَّ اللهَ القَوِيَّ صَنَعَ لِي أشياءَ مَجِيدَةً. وَاسْمُهُ قُدُّوسٌ.

Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50 ه ُوَ يُعطِي رَحمَةً مِنْ جِيلٍ إلَى جِيلٍ لِلَّذِيْنَ يَعبُدُونَهُ.

И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

51 أ ظهَرَ قُوَّةَ ذِراعِهِ، وَشَتَّتَ المُتَكَبِّرِيْنَ بِأفكارِهِمُ المُتَبَجِّحَةِ.

Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

52 أ نزَلَ الحُكّامَ عَنْ عُرُوشِهِمْ، وَرَفَعَ مَنزِلَةَ المُتَواضِعِينَ.

Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

53 أ شبَعَ الجِياعَ بِعَطاياهُ الصّالِحَةَ، وَصَرَفَ الأغنِياءَ فارِغِي الأيدِي.

Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54 ج اءَ لِيُعِينَ خادِمَهُ يَعقُوبَ. تَذَكَّرَ فَأظهَرَ رَحمَتَهُ

Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

55 ك َما وَعَدَ آباءَنا، لإبراهِيمَ وَأبنائِهِ إلَى الأبَدِ.»

(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

56 و َأقامَتْ مَريَمُ عِندَ ألِيصاباتَ نَحْوَ ثَلاثَةِ شُهورٍ، ثُمَّ رَجِعَتْ إلَى بَيتِها. مَولِدُ يُوحَنّا

А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57 و َحانَ الوَقتُ لِتَضَعَ ألِيصاباتُ طِفلَها، فَأنجَبَتْ صَبِيّاً.

А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 ف َسَمِعَ جِيرانُها وَأقارِبُها أنَّ اللهَ قَدْ أظهَرَ لَها رَحمَةً عَظِيمَةً، فَابتَهَجُوا مَعَها.

И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 و َفِي اليَومِ الثّامِنِ جاءُوا لِيَختِنُوا الطِّفلَ، وَأرادُوا أنْ يُسَمُّوهُ زَكَرِيّا عَلَى اسْمِ أبيهِ.

И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 ل َكِنَّ أُمَّهُ قالَتْ: «لا، بَلْ سَيُدعَى يُوحَنّا.»

Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 ف َقالُوا لَها: «لَيسَ بَينَ أقارِبِكِ مَنْ يَحمِلُ هَذا الاسمَ.»

И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 ف َأشارُوا بِأيدِيهِمْ إلَى أبِيْهِ يَسألُونَهُ أيَّ اسْمٍ يُرِيدُ أنْ يُسَمِّيَهُ!

И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 ف َطَلَبَ لَوحاً وَكَتَبَ عَلَيهِ: «اسْمُهُ يُوحَنّا،»

А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 ف َدُهِشُوا جَمِيعاً! وَفي الْحالِ انفَتَحَ فَمُ زَكَرِيّا وَانحَلَّ لِسانُهُ، وَبَدَأ يَتَكَلَّمُ وَيُسَبِّحُ اللهَ.

И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.

65 ف َتَمَلَّكَ الخَوفُ الجِيرانَ كُلَّهُمْ. وَراحَ النّاسُ فِي كُلِّ أنحاءِ المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ مِنَ الجَلِيلِ يَتَحَدَّثُونَ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 ف َتَعَجَّبَ كُلُّ مَنْ سَمِعَ عَنْ ذَلِكَ وَقالَ: «تُرَى ماذا سَيُصبِحُ هَذا الطِّفلُ؟» لِأنَّ قُوَّةَ الرَّبِّ كانَتْ مَعَهُ. زَكَرِيّا يُسَبِّحُ الله

И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 ث ُمَّ امتَلأ أبُوهُ زَكَرِيّا بِالرُّوحِ القُدُسِ وَتَنَبَّأ فَقالَ:

Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68 « مُبارَكٌ هُوَ الرَّبُّ إلَهُ إسْرائِيلَ، لِأنَّهُ جاءَ لِيُعِينَ شَعبَهُ وَيُحَرِّرَهُمْ.

Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

69 ق َدَّمَ لَنا مُخَلِّصاً قَوِيّاً مِنْ نَسلِ داوُدَ خادِمِهِ.

И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

70 ه َذا ما وَعَدَنا اللهُ بِهِ مُنذُ القَدِيمِ.

(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71 و َعَدَنا بِالخَلاصِ مِنْ أعدائِنا وَمِنْ أيدِي جَمِيعِ مُبغِضِيْنا.

Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

72 و َعَدَ بِأنْ يُظهِرَ رَحمَةً لآبائِنا وَيَتَذَكَّرَ عَهدَهُ المُقَدَّسَ مَعَهُمْ.

За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

73 و َحَفِظَ الوَعدَ الَّذِي أقسَمَ بِهِ لِأبِينا إبْراهِيمَ.

Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 و َعَدَ بِأنْ يُنقِذَنا مِنْ أيدِي أعدائِنا، لِكَي نَخدِمَهُ دُونَ خَوفٍ،

Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

75 و َنَحيا بِالقَداسَةِ وَالبِرِّ جَمِيعَ أيّامِ حَياتِنا.

В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 أ مّا أنتَ، يا ابنِي، فَسَتُدعَى نَبِيّاً لِلعَلِيِّ. فَأنتَ سَتَتَقَدَّمُ الرَّبَّ لِتُعِدَّ لَهُ الطَّرِيقَ.

Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 س َتَتَقَدَّمُهُ لِتُخْبِرَ شَعبَهُ بِأنَّهُم سَيُخَلَّصُونَ، وَسَتُغْفَرُ خَطاياهُمْ.

За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

78 ه َذا بِفَضلِ رَحمَةِ إلَهِنا المُحِبَّةِ، فَسَيُشْرِقُ نُورٌ عَلَينا مِنَ السَّماءِ.

Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

79 و َسَيُضِيءُ عَلَى الَّذِيْنَ يَعِيشُونَ فِي ظِلِّ المَوتِ المُظلِمِ. وَسَيَهدِي خَطَواتِنا فِي طَرِيقِ السَّلامِ.»

За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 ف َنَما الصَّبِيُّ، وَكانَ يَتَقَوَّى دائِماً فِي الرُّوحِ. وَعاشَ فِي البَرِّيَّةِ إلَى حِينِ ظُهُورِهِ عَلَناً لِبَنِي إسْرائِيلَ.

А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.