1 ه َذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ: «اذْهَبْ وَاشتَرِ إبرِيقَ فَخّارٍ مِنَ الفَخّارِيِّ، وَخُذْ بَعضَ قادَةِ الشَّعبِ وَبَعضَ قادَةِ الكَهَنَةِ.

Така каза Господ: Иди та купи една глинена стомна, и <вземи> някой от старейшините на людете и от старейшините на свещениците,

2 و َاخرُجْ إلَى وادِي ابنِ هِنُّومَ الَّذِي عِندَ بَوّابَةِ الفَخّارِيِّ، وَأعلِنْ هُناكَ الكَلِماتِ الَّتِي أقُولُها لَكَ.

и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като речеш:

3 « قُلْ: ‹يا مُلُوكَ يَهُوذا وَسُكّانَ القُدْسِ، اسْمَعُوا هَذِهِ الرِّسالَةَ مِنَ اللهِ ، فَهَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: هَا أنا آتٍ بِشَرٍّ عَلَى هَذا المَكانِ، حَتَّى إنَّ النّاسَ لَنْ يُصَدِّقُوا ما يَرَوْنَهُ.›

Слушайте Господното слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, поради което всекиму, който чуе за него ще му писнат ушите;

4 « قَدْ تَرَكُونِي وَنَجَّسُوا هَذا المَكانِ. أحرَقُوا بَخُوراً فِيهِ لآلِهَةٍ أُخْرَى لَمْ يَعرِفُوها لا هُمْ وَلا آباؤُهُمْ وَلا مُلُوكُ يَهُوذا. وَمَلأُوا هَذا المَكانَ بِدَمِ أُناسٍ أبرِياءَ.

защото Ме оставиха, и направиха чуждо това място като кадиха в него на други богове, които не бяха познали - те и бащите им и Юдовите царе, и напълниха това място с кръвта на невинните,

5 و َبَنَوْا مُرتَفَعاتٍ لِلبَعلِ، حَيثُ يُحرِقُونَ أولادَهُمْ فِي النّارِ قَرابِينَ لِلبَعلِ. وَأنا لَمْ آمُرْ بِهذِهِ القَرابِينِ، وَلَمْ أتَكَلَّمْ عَنها أوْ حَتَّى فَكَّرْتُ بِها.

и издигнаха високи места на Ваала, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваала - нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум.

6 « لِذَلِكَ سَتَأتِي الأيامُ، يَقُولُ اللهُ ، عِندَما لا يَعُودُ هَذا المَكانُ يُدعَى تُوفَةَ وَوادِي ابنِ هَنُّومَ، وَلَكِنَّهُ سَيُدعَى وادِيَ القَتلِ.

Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се нарича вече Тофет, или долина на Еномовия син, но долина на клане.

7 و َسَأُلغِي مُخَطَّطاتِ يَهُوذا وَمَدينَةِ القُدْسِ فِي هَذا المَكانِ، وَسَأجعَلُهُمْ يَسقُطُونَ فِي المَعرَكَةِ أمامَ أعدائِهِمْ وَبِيَدِ الَّذِينَ يُرِيدُونَ قَتلَهُمْ. وَسَأُعطِي جُثَثَهُمْ طَعاماً لِطُيُورِ السَّماءِ وَلِوُحُوشِ الأرْضِ.

И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от нож пред неприятеля си, и чрез ръката на ония, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.

8 و َسَأجعَلُ هَذِهِ المَدِينَةَ سَبَبَ رُعبٍ وَاستِهزاءٍ. كُلُّ مَنْ يَعبُرُ فِيها سَيَندَهِشُ وَسَيَهزَأُ بِها لِخَرابِها.

И ще направя тоя град <предмет на> учудване и подсвиркване; всеки, който минава през него ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.

9 س َأجعَلُهُمْ يَأكُلُونَ لَحمَ أولادِهِمْ وَلَحمَ بَناتِهِمْ. وَسَيَأكُلُ بَعضُهُمْ أجسادَ بَعضٍ خِلالِ الحِصارِ وَالضِّيقِ اللَّذَيْنِ سَيَأتِي بِهِما أعداؤُهُمْ وَمَنْ يُحاوِلُونَ قَتلَهُمْ.

И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите, и ще ядат всеки месата на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и ония, които искат живота им.

10 « حِينَئِذٍ، سَتَكسِرُ الإبرِيقَ أمامَ الرِّجالِ الَّذِينَ يَذْهَبُونَ مَعَكَ.

Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе,

11 ح ِينَئِذٍ، سَتَقُولُ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: هَكَذا سَأُحَطِّمُ هَذا الشَّعبَ وَهَذِهِ المَدِينَةَ، كَما يُحَطِّمُ شَخصٌ إناءَ فَخّارٍ تَماماً حَتَّى لا يُمكِنُ إصلاحُهُ. وَسَيدفِنُونَ أجسادَهُمْ فِي تُوفَةَ لأنَّهُ لا يَكُونُ هُناكَ مَكانٌ لِلدَّفنِ.

и да им речеш: Така казва Господ на Силите: Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял; и ще ги погребват в Тофет понеже не ще остане място за погребване другаде.

12 ه َكَذا سَأُعامِلُ هَذا المَكانَ وَسُكّانَهُ. وَسَأجعَلُ هَذا المَكانَ مِثلَ تُوفَةَ. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ.»

Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя тоя град като Тофет;

13 « ‹سَتُصبِحُ بُيُوتُ القُدْسِ وَبُيُوتُ مُلُوكِ يَهُوذا نَجِسَةً مِثلَ تُوفَةَ، بِسَبَبِ كُلِّ البُيُوتِ الَّتِي أحرَقُوا فِيها بَخُوراً لِعِبادَةِ النُّجُومِ، وَالَّتِي فِيها سَكَبُوا قَرابِينَ سائِلَةً لآلِهَةٍ أُخْرَى.›»

и къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе, които са нечисти, ще бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно войнство, и направиха възлияние на други богове.

14 ث ُمَّ جاءَ إرْمِيا مِنْ تُوفَةَ – حَيثُ كانَ قَدْ أرْسَلَهُ اللهُ لِيَتَنَبَّأ – وَوَقَفَ فِي ساحَةِ بَيتِ اللهِ ، وَقالَ لِكُلِّ الشَّعبِ:

Тогава Еремия дойде от Тофет, гдето Господ го беше изпратил да пророкува; и застана в двора на Господния дом та рече на всичките люде:

15 « هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹سَأجلِبُ عَلَى هَذِهِ المَدِينَةِ وَعَلَى كُلِّ المُدُنِ المُحِيطَةِ بِها كُلَّ الشَّرِّ الَّذِي أعلَنتُهُ ضِدَّها، لأنَّهُمْ قاوَمُونِي بِعِنادٍ وَلَمْ يَستَمِعُوا لِكَلامِي.›»

Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си да не слушат думите Ми.