1 م َنْ يُحِبُّ التَّأدِيبَ فَهُوَ يُحِبُّ المَعرِفَةَ، وَالّذي يَكرَهُ التَّوبِيخَ غَبِيُّ.

Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

2 ا لإنسانُ الصّالِحُ يَنالُ رِضَى اللهِ ، أمّا الَّذِي يُخَطِّطُ للشَّرِّ فَسَيُدانُ.

Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

3 ل ا يَقوَى الإنسانُ بِالشَّرِّ، أمّا البارُّ فَتَثبُتُ جُذُورُهُ.

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

4 ا لمَرأةُ الصّالِحَةُ تاجٌ لِزَوجِها، أمّا الَّتِي تَجلِبُ العارَ لِزَوجِها فَكَالنَّخْرَ فِي العِظامِ.

Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

5 أ فكارُ البارِّ كُلُّها عَدلٌ، أمّا خُطَطُ الشِّرِّيرِ فَكُلُّها خِداعٌ.

Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

6 ك َلامُ الشِّرِّيرِ يُشبِهُ الفَخَّ الَّذِي يَقُودُ إلَى المَوتِ، أمّا كَلامُ البارِّ فَيُنقِذُ حَياةَ النّاسِ.

Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

7 ي َسقُطُ الشِّرِّيرُ وَلا يَبقَى لَهُ أثَرٌ، أمّا بَيتُ البارِّ فَيَثبُتُ.

Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

8 ي ُمدَحُ الإنْسانُ عَلَى حِكْمتِهِ، أمّا الَّذِي يُفَكِّرُ بِالفَسادِ فَيُحتَقَرُ.

Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

9 خ َيرٌ لَكَ أنْ لا تَكُونَ مُهِمّاً وَتَملِكُ عَبداً، مِنْ أنْ تَدَّعِيَ الأَهَمِّيَةَ وَلَيسَ عِندَكَ طَعامٌ.

По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

10 ا لبارُّ يَهتَمُّ بِحاجَةِ بَهِيمَتِهِ، أمّا شَفَقَةُ الشِّرِّيرِ فَهِيَ قَسوَةٌ.

Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

11 م َنْ يَعمَلُ فِي حَقلِهِ فَسَيَجنِي الكَثِيرَ مِنَ الطَّعامِ، أمّا الأحْمَقُ فَيُلاحِقُ أشياءَ بِلا قِيمَةٍ.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.

12 ا لشِّرِّيرُ يَشتَهِي صَيدَ الشَّرِّ، أمّا الأبْرارُ فَيُثمِرُونَ دائِماً.

Нечестивият търси <такава> корист, <каквато> вземат злите, А коренът на праведния дава <плод>.

13 ي ُمسَكُ الشِّرِّيرُ بِسَبَبِ كَلامِهِ الخاطِئِ، أمّا البارُّ فيَنْجُو مِنَ المَتاعِبِ.

В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

14 ي َشبَعُ الإنسانُ خَيراً مِنْ ثَمَرِ فَمِهِ، وَيُكافَأُ الإنسانُ عَلَى عَمَلِ يَدَيهِ.

От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

15 ط َرِيقُ الأحْمَقِ تَبدُو صَحِيحَةً لَهُ، أمّا الحَكِيمُ فَيَستَمِعُ إلَى النَّصِيحَةِ.

Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

16 ا لأحْمَقُ يُظهِرُ غَضَبَهُ فِي الحالِ، أمّا الَّذِي يَغْفِرُ لِمَنْ أهانَهُ فَهُوَ ذَكيٌّ.

Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

17 ا لشّاهِدُ الصّادِقُ يَقُولُ الحَقَّ، أمّا الشّاهِدُ الكاذِبُ فَتَقُودُ كَلِماتُهُ إلَى الخِداعِ وَالضِّيقِ.

Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

18 ه ُناكَ ثَرثَرَةٌ مِثلُ الطَّعْنِ بِالسَّيفِ، أمّا كَلامُ الحَكِيمِ فَفِيهِ شِفاءٌ.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

19 ا لكَلامُ الصّادِقُ يَثبُتُ إلَى الأبَدِ، أمّا كَلامُ الكَذِبِ فَيَثبُتُ لِلَحَظاتٍ.

Устните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.

20 ا لخِداعُ مَوجُودٌ فِي ذِهنِ الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِالشَّرِّ، أمّا الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِالخَيْرِ وَيُنادُونَ بِهِ فَيَفرَحُونَ.

Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

21 ا لبارُّ لا يُصِيبُهُ الشَّرُّ، وَالشِّرِّيرُ يَمتَلِئُ بِالمَشاكِلِ.

Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

22 ا للهُ يَحتَقِرُ الكَلامَ الكاذِبَ، وَيَفرَحُ بِالصّادِقِينَ.

Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

23 ا لرَّجُلُ الذَّكِيُّ لا يُظْهِرُ كُلَّ ما يَعرِفُهُ، أمّا الأغبِياءُ فَيُظهِرُونَ جَهلَهُمْ.

Благоразумният човек покрива знанието <си>, А сърцето на безумните изказва глупостта <си>.

24 ا لمُجتَهِدُ سَيَحكُمُ، أمّا الكُسالَى فَيُصْبِحُونَ فُقَراءَ وَعَبِيداً.

Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

25 ا لقَلَقُ الَّذِي فِي قَلبِ الإنسانِ يَحْنيهِ، وَالكَلِمَةُ الطَّيِّبَةُ تُسعِدُهُ.

Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

26 ا لبارُّ يَنْصَحُ جِيرانَهُ، أمّا الأشرارُ فَيُضِلُّونَ.

Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда <самите> тях в заблуждение.

27 ا لكَسْلانُ لا يَطبُخُ صَيدَهُ، أمّا المُجتَهِدُ فَيَنالُ الغِنَى.

Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

28 ه ُناكَ حَياةٌ فِي طَرِيقِ البِرِّ، فَطَريقُهُمُ لا يَقُودُ إلَى المَوْتِ.

В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.