1 و َإذِ اقتَرَبُوا مِنَ مَدينَةِ القُدسِ، وَجاءوا إلَى بَلْدَةَ بَيتَ فاجِي قُرْبَ جَبَلِ الزَّيتُونِ، أرسَلَ يَسُوعُ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ،

И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 و َقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَرْيَةِ الَّتِي أمامَكُما. وَسَتَجِدانِ حِماراً صَغيراً إلَى جانِبِ أُمِّهِ مَربوطينِ، فَحُلّاهُما وَأتِيانِي بِهِما.

Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете <ги> и докарайте Ми <ги>.

3 و َإنْ قالَ أحَدٌ لَكُما شَيئاً، قُولا لَهُ: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِما، وَسَيُعيدُهُما قَريباً.›»

И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 ح َدَثَ هَذا لِكَي يَتِمَّ ما قالَهُ النَّبِيُّ:

А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

5 « قُولُوا لِلمَدِينَةِ العَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ: ‹ها إنَّ مَلِكَكِ آتٍ إلَيكِ، مُتَواضِعاً وَراكِباً عَلَى حِمارٍ، حِمارٍ صَغيرٍ ابنِ دابَّةٍ أُعِدَّتْ لِلعَمَلِ.›»

"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

6 ف َذَهَبَ التِّلمِيذانِ وَعَمِلا كَما قالَ يَسُوعَ.

И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

7 ف َأتَيا بِالحِمارِ الصَّغيرِ وَأُمِّهِ وَوَضَعا عَلَيهِما ثِيابَهُما، فَجَلَسَ يَسُوعُ عَلَى الثِّيابِ.

докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 و َكانَ مُعظَمُ النّاسِ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ. وَلَكِنَّ آخَرِينَ قَطَعُوا أغصاناً مِنَ الأشجارِ وَفَرَشُوها عَلَى الطَّرِيقِ.

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 و َجُمُوعُ النّاسِ الَّذِينَ كانُوا يَسِيرُونَ أمامَهُ وَخَلْفَهُ كانُوا يَهتِفُونَ: «يَعيشُ المَلِكُ! يَعيشُ ابْنُ داوُدَ. ‹مُبارَكٌ هُوَ الآتِي بِاسْمِ الرَّبِّ.› يَعيشُ المَلِكُ فِي عُلاهُ.»

А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 و َعِندَما دَخَلَ يَسُوعُ مَدِينَةَ القُدسِ، اهتَزَّتِ المَدِينَةُ كُلُّها. وَكانَ النّاسُ يَسألُونَ: «مَنْ هُوَ هَذا الرَّجُلُ؟»

И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 و َكانَتِ الجُمُوعُ الَّتِي تَتبَعُهُ تَقُولُ: «هَذا هُوَ النَّبِيُّ يَسُوعُ، الَّذِي مِنْ مَدِينَةِ النّاصِرَةِ، مِنْ إقليمِ الجَلِيلِ.» يَسُوعُ فِي الهَيكَل

А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

12 ث ُمَّ دَخَلَ يَسُوعُ ساحَةَ الهَيكَلِ، وَطَرَدَ كُلَّ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ وَيَشتَرُونَ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ. وَقَلَبَ مَوائِدَ الصَّرّافينَ وَمَقاعِدَ باعَةِ الحَمامِ.

И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 و َقالَ لَهُمْ: «مَكتوبٌ ‹بَيتِي يُدعَى بَيتَ صَلاةٍ› لَكِنَّكُمْ تُحَوِّلُونَهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!› »

Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

14 و َجاءَ إلَيهِ بَعضُ العُمْيِ وَالعُرجِ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ فَشَفاهُمْ.

И <някои> слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 و َرَأى كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ العَجائِبَ الَّتِي عَمِلَها، وَرَأَوْا الأطفالَ يَهتِفُونَ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ: «يَعيشُ المَلِكُ! يَعيشُ ابْنُ داوُدَ،» فَغَضِبُوا جِدّاً وَقالُوا لَهُ: «ألا تَسمَعُ ما يَقُولُهُ هَؤُلاءِ الأطفالُ؟»

А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 ف َأجابَ يَسُوعُ: «بَلَى، وَلَكِنْ أما قَرَأتُمْ فِي الكِتابِ: ‹مِنْ أفواهِ الأطفالِ وَالرُّضَّعِ، صَنَعْتَ تَسبِيحاً›؟»

Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели <тая дума>: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

17 ث ُمَّ تَرَكَهُمْ يَسُوعُ وَخَرَجَ مِنَ المَدِينَةِ إلَى بَلْدَةِ بَيتِ عَنْيا، وَأمضَى اللَّيلَةَ هُناكَ. قُوَّةُ الإيمان

И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ ذاهِباً فِي الصَّباحِ الباكِرِ إلَى المَدِينَةِ، جاعَ.

А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 و َرَأى شَجَرَةَ تِينٍ عَلَى جانِبِ الطَّرِيقِ، فَتَوَجَّهَ إلَيها، لَكِنَّهُ لَمْ يَجِدْ عَلَيها سِوَى الأوراقِ، فَقالَ لَها: «لَنْ تُنتِجِي ثِماراً فِيما بَعْدُ.» فَجَفَّتْ شَجَرَةُ التِّينِ فِي الحالِ.

И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20 ف َلَمّا رَأى التَّلامِيذُ هَذا تَعَجَّبوا وَسَألُوهُ: «كَيفَ جَفَّتْ شَجَرَةُ التِّينِ هَكَذا؟»

И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 ف َأجابَهُمْ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنْ كانَ لَدَيكُمْ إيمانٌ وَلا تَشُكُّونَ، فَلَنْ تَكُونُوا قادِرِينَ فَقَط عَلَى عَمَلِ ما عَمِلْتُهُ أنا بِشَجَرَةِ التِّينِ، بَلْ إنْ قُلْتُمْ لِهَذا الجَبَلِ ‹لِتُقلَعْ مِنْ مَكانِكَ وَتُلْقَ فِيْ البَحْرِ،› فَإنَّ كَلامَكُم سَيَتَحَقَّقُ.

А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 و َكُلُّ ما تَطلُبُونَهُ وَأنْتُمْ تُصَلُّونَ، فَإنَّكُمْ سَتَنالُونَهُ إنْ آمَنْتُمْ.» التّشكيكُ بِسُلطانِ يَسُوع

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 و َذَهَبَ يَسُوعُ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ، وَجاءَ إلَيهِ كِبارُ الكَهَنَةِ وَشُيُوخُ الشَّعبِ بَينَما كانَ يُعَلِّمُ، وَقالُوا لَهُ: «أخبِرنا بِأيِّ سُلطانٍ تَفعَلُ هَذِهِ الأشياءَ، وَمَنِ الَّذِي أعطاكَ هَذا السُّلطانَ؟»

И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

24 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «وَسَأسألُكُمْ أنا أيضاً، فَأجيبونِي أُخبِرْكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أعمَلُ هَذِهِ الأُمُورَ:

А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 م ِنْ أينَ جاءَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا؟ مِنَ اللهِ أمْ مِنَ النّاسِ؟» فَابْتَدَأُوا يُناقِشُونَ ذَلِكَ فِيما بَينَهُمْ وَيَقولونَ: «إنْ قُلْنا إنَّها مِنَ اللهِ فَسَيَسْألُنا: ‹لِماذا لَمْ تُؤْمِنُوا بِهِ؟›

Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 و َإنْ قُلْنا إنَّها مِنَ النّاسِ، فَإنَّنا نَخافُ مِنَ النّاسِ، لِأنَّهُمْ جَمِيعاً يَعتَبِرُونَ يُوحَنّا نَبِيّاً.»

Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

27 ل ِذَلِكَ أجابُوا يَسُوعَ وَقالوا: «لا نَعلَمُ.» فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «وَلا أنا أُخبِرُكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ.» مَثَلُ الابنَين

И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 و َقالَ يَسُوعُ: «ماذا تَقُولُونَ فِي القِصَّةِ التّالِيَةِ: كانَ لِرَجُلٍ ابنانِ. فَذَهَبَ إلَى الأوَّلِ وَقالَ لَهُ: ‹يا بُنَيَّ، اذْهَبِ اليَومَ وَاعْمَلْ فِي كَرمِي.›

Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 « فَأجابَ الابْنُ: ‹لا أُرِيدُ الذَّهابَ.› وَلَكِنَّهُ غَيَّرَ مَوقِفَهُ وَذَهَبَ.

А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 « ثُمَّ ذَهَبَ الأبُ إلَى ابْنِهِ الآخَرِ وَطَلَبَ مِنهُ الأمرَ ذاتَهُ. فَأجابَ الابْنُ: ‹نَعَمْ يا سَيِّدُ، سَأذهَبُ.› وَلَكِنَّهُ لَمْ يَذْهَبْ.

Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

31 ف َأيُّ الابْنَينَ عَمِلَ ما أرادَهُ الأبُ؟» فَقالُوا: «الأوَّلُ.» فَقالَ لَهُمْ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ جامِعِي الضَّرائِبَ وَالزَّوانِي سَيَسبِقُونَكُمْ إلَى مَلَكُوتِ اللهِ.

Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 ل ِأنَّ يُوحَنّا المَعْمَدانَ جاءَ لِيُرِيَكُمْ طَريقَ الحَقِّ، وَأنتُمْ لَمْ تُؤْمِنُوا بِهِ، أمّا جامِعُوا الضَّرائِبِ وَالزَّوانِي فَآمَنُوا بِهِ. وَحَتَّى عِندَما رَأيتُمْ ما عَمِلُوهُ، لَمْ تَتُوبُوا وَتُؤْمِنُوا بِهِ. مَثَلُ ابنِ صاحِبِ الكَرم

Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 « وَاسْتَمِعُوا إلَى مَثَلٍ آخَرَ: كانَ هُناكَ رَجُلٌ صاحِبُ أرْضٍ، فَغَرَسَ كَرماً وَأحاطَهُ بِسِياجٍ وَحَفَرَ فِيهِ مِعصَرَةً لِلعِنَبِ، وَبَنَى بُرجاً لِلحِراسَةِ. ثُمَّ أجَّرَهُ لِبَعضِ الفَلّاحِينَ وَسافَرَ بَعِيداً.

Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 و َعِندَما جاءَ وَقتُ قَطفِ العِنَبِ، أرسَلَ عَبِيدَهُ إلَى الفَلّاحِينَ لِلحُصُولِ عَلَى نَصِيبِهِ مِنَ العِنَبِ.

И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 « وَلَكِنَّ الفَلّاحِينَ أمسَكُوا بِعَبِيدِهِ، وَضَرَبُوا واحِداً مِنْهُمْ، وَقَتَلُوا آخَرَ، وَرَجَمُوا آخَرَ.

А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 ف َأرسَلَ المالِكُ عَبِيداً أكثَرَ مِمّا أرسَلَ فِي المَرَّةِ الأُولَى. فَعامَلَهُمُ الفَلّاحُونَ بِالطَّرِيقَةِ نَفسِها.

Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 و َأخِيراً أرسَلَ ابْنَهُ، وَقالَ فِي نَفسِهِ: ‹سَيَحتَرِمُونَ ابْنِي.›

Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 « وَلَكِنْ عِندَما رَأى الفَلّاحُونَ أنَّ هَذا هُوَ ابْنُ المالِكِ، تَشاوَرُوا فِيما بَينَهُمْ وَقالُوا: ‹هَذا هُوَ الوَرِيثُ، فَلنَقتُلْهُ لِكَي نَسْتولي عَلَى مِيراثِهِ.›

Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 ف َقَبَضَوا عَلَيهِ وَألقَوهُ خارِجَ الكَرْمِ وَقَتَلُوهُ.

И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 « فَماذا تَظُنُّونَ أنَّ صاحِبَ الكَرمِ سَيَصنَعُ بِأولَئِكَ الفَلّاحينَ عِنْدَما يَعُودُ؟»

И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 ف َقالُوا لَهُ: «سَيَقضِي عَلَيهِمْ بِطَرِيقَةٍ رَهِيبَةٍ لِأنَّهُمْ أشرارٌ، ثُمَّ يُعطِي الكَرْمَ لِفَلّاحِينَ آخَرِينَ يُعطُونَهُ الثَّمَرَ فِي مَوسِمِ الثَّمَرِ.»

Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 و َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «ألَمْ تَقرَأوا المَكتوبَ: ‹الحَجَرُ الَّذِي رَفَضَهُ البَنّاؤُونَ، هُوَ الَّذِي صارَ حَجَرَ الأساسِ.› الرَّبُّ صَنَعَ هَذا، وَهُوَ أمْرٌ عَظيمٌ فِي عُيُونِنا›؟

Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

43 « لِذَلِكَ أقُولُ لَكُمْ: إنَّ مَلَكُوتَ اللهِ يُؤْخَذُ مِنْكُمْ، وَيُعطَى لِأُمَّةٍ تُنتِجُ ثَمَراً يُناسِبُ المَلَكُوتَ.

Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 ف َكُلُّ مَنْ يَسقُطُ عَلَى هَذا الحَجَرِ يَتَكَسَّرُ، وَكُلُّ مَنْ وَقَعَ الحَجَرُ عَلَيهِ يُسحَقُ!»

И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45 و َعِندَما سَمِعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَالفِرِّيسِيُّونَ أمثالَ يَسُوعَ، عَرَفُوا أنَّهُ كانَ يَتَكَلَّمُ عَنْهُمْ.

И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 ل ِذَلِكَ حاوَلُوا القَبْضَ عَلَيهِ، لَكِنَّهُمْ كانُوا خائِفِينَ مِنَ النّاسِ الَّذِينَ كانُوا يَعتَبِرُونَ يَسُوعَ نَبِيّاً.

но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.