1 و َعِندَما أنهَى يَسُوعُ ما أرادَ أنْ يَقُولَهُ لِلنّاسِ، ذَهَبَ إلَى كَفرِناحُومَ.

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 و َكانَ هُناكَ ضابِطٌ رُومانِيٌّ لَهُ خادِمٌ مَرِيضٌ مُوشِكٌ عَلَى المَوتِ. وَكانَ هَذا الخادِمُ عَزيزاً عِندَهُ.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 ف َلَمّا سَمِعَ الضّابِطُ عَنْ يَسُوعَ، أرسَلَ إلَيهِ بَعضَ شُيُوخِ اليَهُودِ، طالِباً إلَيهِ أنْ يَأْتِيَ وَيُنقِذَ حَياةَ خادِمِهِ.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 ف َلَمّا جاءُوا إلَى يَسُوعَ تَوَسَّلُوا إلَيهِ بِإلحاحٍ وَقالوا: «إنَّهُ يَستَحِقُّ أنْ تَفعَلَ لَهُ هَذا.

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 ف َهُوَ يُحِبُّ شَعبَنا، وَهُوَ الَّذِي بَنَى لَنا مَجمَعَنا.»

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 ف َذَهَبَ يَسُوعُ مَعَهُمْ. وَلَمّا صارَ يَسُوعُ قَرِيباً مِنَ البَيتِ، أرسَلَ إلَيهِ الضّابِطُ الرُّومانِيُّ بَعْضَ الأصْدِقاءِ يَقُولُ لَهُ: «يا سَيِّدُ، لا تُحَمِّلْ نَفسَكَ عَناءَ المَجِيءِ، فَأنا لا أستَحِقُّ أنْ تَدخُلَ بَيتِي.

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 ل ِهَذا لَمْ أتَجَرَّأْ عَلَى المَجِيءِ إلَيكَ. وَما عَلَيكَ إلّا أنْ تَقُولَ كَلِمَةً فَيُشفَى خادِمِي.

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 ف َأنا نَفسِي رَجُلٌ تَحتَ سُلطَةٍ، وَلِي جُنُودٌ يَأْتَمِرُونَ بِأمرِي. أقُولُ لِهَذا الجُندِيِّ: ‹اذْهَبْ!› فَيَذهَبُ. وَأقُولُ لِآخَرَ: ‹تَعالَ!› فَيَأتِي. وَأقُولُ لِخادِمِي: ‹افعَلْ كَذا!› فَيَفعَلُهُ.»

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 ف َلَمّا سَمِعَ يَسُوعُ هَذا اندَهَشَ. ثُمَّ التَفَتَ إلَى النّاسِ الَّذِينَ كانُوا يَتبَعُونَهُ وَقالَ: «أقُولُ لَكُمْ إنِّي لَمْ أجِدْ مِثلَ هَذا الإيمانِ حَتَّى بَينَ بَنِي إسرائِيلَ.»

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 ف َلَمّا عادَ الَّذِيْنَ أرسَلَهُمُ الضّابِطُ إلَى البَيتِ، وَجَدُوا الخادِمَ قَدْ تَعافَى. إحياءُ ابنِ الأرمَلَة

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 ب َعدَ ذَلِكَ، ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى بَلدَةٍ تُدعَى نايِيْنَ يُرافِقُهُ تَلامِيذُهُ وَجَمعٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ.

А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 و َعِندَ اقتِرابِهِ مِنْ بَوّابَةِ البَلدَةِ، رَأىْ شاباً مَيِّتاً يُحمَلُ إلَى خارِجِ البَلدَةِ، وَقَدْ كانَ وَحِيدَ أُمِّهِ الأرمَلَةِ. وَكانَ هُناكَ جَمعٌ كَبِيْرٌ مِنَ رِجالِ المَدِينَةِ.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 ف َلَمّا رَآها الرَّبُّ تَحَنَّنَ عَلَيها وَقالَ لَها: «لا تَبكِي.»

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 و َاقتَرَبَ وَلَمَسَ التّابُوتَ، فَتَوَقَّفَ حامِلُوهُ. ثُمَّ قالَ يَسُوعُ: «أيُّها الشّابُّ،أنا أقُولُ لَكَ، انهَضْ!»

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 ف َجَلَسَ المَيِّتُ مُعتَدِلاً، وَبَدَأ يَتَكَلَّمُ. فَرَدَّهُ يَسُوعُ إلَى أُمِّهِ.

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 ف َامتَلأ الجَمِيعُ رَهبَةً، وَمَجَّدُوا اللهَ، وَقالُوا: «لَقَدْ ظَهَرَ بَينَنا نَبِيٌّ عَظِيمٌ!» وَقالُوا: «لَقَدْ جاءَ اللهُ لَيُعِينَ شَعبَهُ!»

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 و َانتَشَرَتْ أخبارُ يَسُوعَ عَبرَ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ وَكُلِّ المَناطِقِ الرِّيفِيَّةِ المُجاوِرَةِ. سُؤالُ يُوحَنّا المَعْمَدان

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 ف َذَهَبَ تَلامِيذُ يُوحَنّا المَعْمَدانِ وَأخبَرُوهُ بِكُلِّ هَذِهِ الأشياءِ. فَدَعا يُوحَنّا اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ،

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 و َأرسَلَهُما إلَى الرَّبِّ لِيَسألاهُ: «هَلْ أنتَ الَّذي نَنْتَظِرُهُ، أمْ يَنبَغي أنْ نَنتَظِرَ آخَرَ؟»

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 ف َجاءَ الرَّجُلانِ إلَيهِ وَقالا: «لَقَدْ أرسَلَنا يُوحَنّا المَعْمَدانُ لِنَسألَكَ هَلْ أنتَ الَّذي نَنْتَظِرُهُ، أمْ يَنبَغي أنْ نَنتَظِرَ آخَرَ؟»

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 ف َشَفَى يَسُوعُ فِي ذَلِكَ الوَقتِ أشخاصاً كَثِيرِينَ مِنْ أمراضِهِمُ المُختَلِفَةِ، وَطَرَدَ أرواحاً شِرِّيرَةً، وَأعطَى بَصَراً للكَثيرينَ مِنَ العُمْيانِ.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 ث ُمَّ أجابَ تِلمِيذَي يُوحَنّا فَقالَ: «اذهَبا وَأخبِرا يُوحَنّا بِما شاهَدْتُما وَسَمِعتُما: ها هُمُ العُميُ يُبصِرُونَ، وَالمُقعَدُونَ يَمشُونَ، وَالبُرْصُ يَطْهُرُونَ، وَالصُّمُّ يَسمَعُونَ، وَالمَوتَى يَحيَونَ، وَالمَساكِينُ يَسمَعُونَ البِشارَةَ.

Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 و َهَنِيئاً لِمَنْ لا يَتَرَدَّدُ فِي الإيمانِ بِي.»

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 و َبَعدَ أنِ انطَلَقَ رَسُولا يُوحَنّا، بَدَأ يَسُوعُ يَتَحَدَّثُ إلَى النّاسِ عَنْ يُوحَنّا فَقالَ: «ما الَّذِي خَرَجتُمْ إلَى البَرِّيَّةِ لِتَرَوهُ؟ قَصَبَةً تُؤَرجِحُها الرِّيحُ؟

А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 إ ذاً ما الَّذِي خَرَجتُمْ لِتَرَوهُ؟ رَجُلاً يَلبَسُ ثِياباً ناعِمَةً؟ إنَّ الَّذِينَ يَلبَسُونَ الثِّيابَ النّاعِمَةَ وَيَعِيشُونَ عِيشَةَ التَّرَفِ هُمْ فِي قُصُورِ المُلُوكِ.

Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 إ ذاً ما الَّذِي خَرَجتُمْ لِتَرَوهُ؟ نَبِيّاً؟ هُوَ كَذَلِكَ. بَلْ إنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّكُمْ رَأيتُمْ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ نَبِيٍّ!

Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 ف َهَذا هُوَ الَّذِي كُتِبَ عَنهُ: ‹ها أنا أُرسِلُ رَسُولِي قُدّامَكَ. لِيُعِدَّ الطَّرِيقَ أمامَكَ.›

Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 ل َيسَ بَينَ الَّذِينَ وَلَدَتهُمُ النِّساءُ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ يُوحَنّا، غَيرَ أنَّ أقَلَّ شَخصٍ فِي مَلَكُوتِ اللهِ أعظَمُ مِنهُ.»

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 ف َكُلُّ الَّذِينَ سَمِعُوا هَذا، حَتَّى جامِعُو الضَّرائِبِ، أقَرُّوا بِصِدقِ رِسالَةِ اللهِ، وَتَعَمَّدوا بِمَعمُودِيَّةِ يُوحَنّا.

(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 أ مّا الفِرِّيْسِيِّونَ وَمُعَلِّمو الشَّرِيعَةِ فَقَدْ رَفَضُوا الخُضُوعَ لِخُطَّةِ اللهِ، وَلَمْ يَتَعَمَّدوا عَلَى يَدَي يُوحَنّا.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 و َقالَ يَسُوعُ: «بِماذا أُشَبِّهُ النّاسَ فِي هَذا الجِيلِ؟ وَكَيفَ أصِفُهُمْ؟

А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 إ نَّهُمْ كَأطفالٍ يَجلِسُونَ فِي السُّوقِ. فَتُنادِي جَماعَةٌ مِنهُمْ أُخْرَى فَتَقُولُ: ‹زَمَّرْنا لَكُمْ، فَلَمْ تَرقُصُوا. وَغَنَّيْنا لَكُمْ أغانِيَ الجَنازاتِ، فَلَمْ تَبكُوا!›

Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 ف َقَدْ جاءَ يُوحَنّا المَعْمَدانُ لا يَأْكُلُ كَالآخَرِينَ وَلا يَشرَبُ نَبِيذاً كَالآخَرِيْنَ. فَقُلتُمْ: ‹فِيهِ رُوحٌ شِرِّيرٌ.›

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 ث ُمَّ جاءَ ابنُ الإنسانِ يَأكُلُ كَالآخَرِينَ وَيَشرَبُ النَّبِيذَ. فَقُلتُمْ: ‹إنَّهُ شَرِهٌ وَسِكِّيرٌ، وَصَدِيقٌ لِجامِعِي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ!›

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 ل َكِنَّ ثِمارَ الحِكْمَةِ هِيَ الَّتِي تُثبِتُ أنَّها حِكْمَةٌ صَحِيحَةٌ.» أحَبَّتْ يَسُوعَ كَثيراً

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 و َدَعا أحَدُ الفِرِّيسِيِّينَ يَسُوعَ لِيَأكُلَ مَعَهُ، فَذَهَبَ إلَى بَيتِهِ، وَجَلَسَ إلَى المائِدَةِ.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 و َكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ خاطِئَةٌ فِي المَدِينَةِ. فَلَمّا عَلِمَتْ أنَّ يَسُوعَ يَتَناوَلُ الطَّعامَ فِي بَيتِ الفِرِّيْسِيِّ، أحضَرَتْ قارُورَةً مِنَ المَرمَرِ مَلِيئَةً بِالعِطرِ،

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 و َوَقَفَتْ خَلفَ يَسُوعَ عِندَ قَدَمَيهِ، وَهِيَ تَنُوحُ وَتُبَلِّلُ قَدَمَيهِ بِدُمُوعِها. ثُمَّ مَسَحَتْهُما بِشَعرِها. وَقَبَّلَتْ قَدَمَيهِ وَسَكَبَتِ العِطرَ عَلَيهِما.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 ف َرَأى الفِرِّيسِيُّ الَّذِي دَعاهُ ما حَدَثَ وَقالَ فِي نَفسِهِ: «لَو كانَ هَذا الرَّجُلُ نَبِيّاً، لَعَرَفَ مَنْ هِيَ هَذِهِ المَرأةُ الَّتِي تَلمَسُهُ، وَأيُّ نَوعٍ مِنَ النِّساءِ هِيَ. وَلَعَرَفَ أنَّها خاطِئَةٌ.»

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لَدَيَّ ما أقُولُهُ لَكَ يا سِمعانُ.» فَرَدَّ سِمعانُ: «قُلْ يا مُعَلِّمُ.»

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 ف َقالَ يَسُوعُ: «كانَ هُناكَ رَجُلانِ مَديُونانِ لِرَجُلٍ مُرابي. أحَدُهُما بِخَمسِ مِئَةِ دِينارٍ، وَالآخَرُ بِخَمسِينَ.

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 و َإذْ كانا عاجِزَينِ عَنِ السَّدادِ، تَكَرَّمَ الرَّجُلُ فَشَطَبَ دَينَهُما. فَمَنْ مِنهُما يَكُونُ أكثَرَ حُبّاً لَهُ؟»

И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 أ جابَ سِمعانُ: «أظُنُّ أنَّهُ الَّذِي شَطَبَ لَهُ الدَّينَ الأكبَرَ.» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أصَبْتَ فِي حُكمِكَ.»

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 و َقالَ لِسِمعانَ مُلتَفِتاً إلَى المَرأةِ: «هَلْ تَرَى هَذِهِ المَرأةَ؟ لَقَدْ جِئتُ إلَى بَيتِكَ فَلَمْ تُعطِنِي ماءً لِأغسِلَ رِجلَيَّ، أمّا هِيَ فَقَدْ بَلَّلَتْ قَدَمَيَّ بِدُمُوعِها، وَمَسَحَتهُما بِشَعرِها.

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 أ نتَ لَمْ تُقَبِّلنِي قُبلَةَ تَرحِيبٍ. أمّا هِيَ فَلَمْ تَتَوَقَّفْ عَنْ تَقبِيلِ قَدَمَيَّ مُنذُ دَخَلتُ.

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 أ نتَ لَمْ تَدهَنْ رَأسِي بِزَيتٍ، أمّا هِيَ فَدَهَنَتْ قَدَمَيَّ بِالعِطرِ.

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 ل ِهَذا أقُولُ لَكَ إنَّ خَطاياها الكَثِيرَةَ قَدْ غُفِرَتْ، بِدَليلِ أنَّها أظهَرَتْ حُبّاً كَثيراً. أمّا الَّذي تُغفَرُ لَهُ خَطايا قَليلَةٌ، فَإنَّهُ يُحِبُّ قَليلاً.»

Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 ث ُمَّ قالَ لَها: «خَطاياكِ قَدْ غُفِرَتْ.»

И рече й: Прощават ти се греховете.

49 ف َبَدَأ الجالِسونَ إلَى المائِدَةِ مَعَهُ يَقُولُونَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «مَنْ هَذا الَّذِي يَقدِرُ حَتَّى أنْ يَغفِرَ الخَطايا؟»

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 أ مّا يَسُوعُ فَقالَ لِلمَرأةِ: «لَقَدْ خَلَّصَكِ إيمانُكِ، فَاذهَبِي بِسَلامٍ.»

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.