1 ا للهُ قَدْ تَكَلَّمَ، الإلَهُ العَظِيمُ. وَهُوَ يَدعُو كُلَّ سُكّانِ الأرْضِ مِنَ الشَّرقِ إلَى الغَربِ.

(По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет. 15: 17. 25: 2. 2 Лет. 29: 3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

2 ف ِي جَمالٍ سامَ يُشرِقُ اللهُ مِنْ صِهْيَوْنَ.

От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

3 ي َأتِي إلَهُنا بِغَيرِ صَمتٍ، أمامَهُ نارٌ آكِلَةٌ، وَحَولَهُ عاصِفَةٌ هَوْجاءُ!

Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

4 ي َدعُو السَّماواتِ مِنْ فَوقُ وَالأرْضَ مِنْ تَحتُ لِكَي تَشهَدَ مَجِيئَهُ لِمُحاكَمَةِ شَعبِهِ.

Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

5 ي َقُولُ اللهُ: «اجمَعُوا أتباعِيَ الأُمَناءَ الَّذِينَ قَدَّمُوا ذَبائِحَ عِندَما قَطَعْنا العَهدَ مَعاً.»

Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

6 ع ِندَئِذٍ تُعلِنُ السَّماواتُ بِرَّ اللهِ، وَأنَّهُ قاضٍ يَحكُمُ بِالعَدلِ. سِلاهْ

И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

7 أ َسمَعنِي يا شَعبِيَ وَأنا أتَكَلَّمُ. أَصْغِ يا إسرائِيلُ وَأنا أشهَدُ عَلَيكِ. «إلَهُكَ أنا!

Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

8 ل ا أُوَبِّخُكَ عَلَى تَقدِماتِكَ وَذَبائِحَكَ. فَهِيَ أمامِي دائِماً.

Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

9 ل َنْ آخُذَ ثِيراناً وَخِرافاً مِنْ بُيُوتِكَ وَحَظائِرِكَ!

Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

10 ف َلِي كُلُّ حَيوانٍ بَرِّيٍّ وَألِيفٍ عَلَى جِبالٍ لا حَصرَ لَها.

Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

11 ك ُلُّ طَيرٍ عَلَى الجِبالِ مَعرُوفٌ لَدَيَّ. وَكُلُّ مَخلُوقٍ زاحِفٍ فِي الحُقُولِ.

Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

12 إ نْ جُعْتُ لا أطلُبُ مِنكَ طَعاماً. لأنَّ العالَمَ وَكُلَّ ما عَلَيهِ لِي!

Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

13 أ آكُلُ لَحمَ البَقَرِ أوْ أشرَبُ دَمَ التُّيُوسِ؟»

Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

14 ف َقَدِّمْ للهِ تَقدِماتِ الشُّكرِ، وَأوْفِ نُذُورَكَ للهِ العَلِيِّ.

Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

15 « وَحِينَ يَأتِي ضِيقٌ، ادْعُنِي، وَعِندَما أُنقِذُكَ، أكرِمْنِي.»

И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

16 أ مّا لِلشِّرِّيرِ فَيَقُولُ اللهُ: «كَيفَ تَتَحَدَّثُ عَنْ وَصايايَ، وَبِفَمِكَ تَتلُو عَهدِي.

Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

17 و َأنتَ تَكرَهُ التَّأدِيبَ وَالتَّصْحِيحَ، وَتُلقِي بِكَلامِيَ وَراءَ ظَهرِكَ؟

Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

18 ت ُصاحِبُ كُلَّ لِصٍّ تَراهُ. وَتُعاشِرُ الزُّناةَ.

Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

19 ف ِي مَهَمّاتٍ شِرِّيرَةٍ تُرسِلُ لِسانَكَ، وَهُوَ يُنبِتُ غُشّاً.

Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

20 ت ُدِينُ أخاكَ، وَتَفتَرِي عَلَى ابْنِ أُمِّكَ. وَتُدَمِّرُ أقرَبَ أقرِبائِكَ.

Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

21 ف َعَلْتَ كُلَّ هَذا، وَأنا سَكَتُّ. فَتوَهَّمتَ أنِّي مِثلُكَ. أمّا الآنَ فَأضَعُ هَذِهِ التُّهَمَ أمامَكَ وَأُوَبِّخُكَ.

Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

22 ا فهَمُوا هَذا جَمِيعاً يا تارِكِي اللهِ، لِئَلّا أُمَزِّقَكُمْ وَلا مُنقِذَ لَكُمْ.

Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

23 م َنْ يُقَدِّمُ ذَبِيحَةَ شُكرٍ يُكرِمُنِي. وَمَنْ يَعِيشُ باستِقامَةٍ، أُرِيهِ خَلاصَ اللهِ!»

Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.