ﺃﺧﺒﺎﺭ ﺍﻷﻳﺎﻡ ﺍﻟﺜﺎﻥ 29 ~ 2 Летописи 29

picture

1 و َاعتَلَى حَزَقِيّا العَرْشَ عِندَما كانَ فِي الخامِسَةِ وَالعِشْرينَ مِنْ عُمْرِهِ. وَحَكَمَ تِسْعاً وَعِشْرِينَ سَنَةً في مَدينَةِ القُدْسِ. وَأُمُّهُ هِيَ أبِيَّةُ بِنتُ زَكَريّا.

Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

2 ع َمِلَ حَزَقيّا ما يُرضِي اللهَ ، تَماماً كَما فَعَلَ جَدُّهُ داوُدَ.

Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

3 و َأصلَحَ حَزَقِيّا أبْوابَ بَيتِ اللهِ وَمَكَّنَها. وَأعادَ فَتْحَ الهَيْكَلِ في الشَّهرِ الأوَّلِ مِنَ السَّنَةِ الأُولَى الَّتِي حَكَمَ فِيها.

В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

4 و َاستَدعَى حَزَقِيّا الكَهَنَةَ وَالَّلاوِيِّينَ وَجَمَعَهُمْ فِي السّاحَةِ عَلَى الجانِبِ الشَّرقيِّ منَ الهَيكَلِ.

И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

5 و َقالَ لَهُمْ: «اسمَعُونِي أيُّها الَّلاوِيُّونَ! أعدُّوا أنفُسَكُمْ لِلخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ. وَأعدُّوا بَيتَ اللهِ ، إلَهِ آبائِكُمْ، للخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ. أَخْرِجُوا مِنَ الهَيكَلِ كُلَّ ما لا يَخُصُّهُ أوْ يُنَجِّسُهُ.

Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

6 ف َلَمْ يَكُنْ آباؤنا مُخلِصِينَ، بَلْ فَعَلُوا الشَّرَّ أمامَ إلَهِنا وَتَخَلَّوا عَنْهُ! أعْطَوهُ ظُهُورَهُمْ، وَحَوَّلُوا وُجُوهَهُمْ بَعِيداً عَنْ بَيتِهِ!

Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

7 أ غلَقُوا أبْوابَ دِهلِيزِ الهَيكَلِ، وَتَرَكُوا نِيرانَ السُّرُجِ حَتَّى انْطَفأتْ. تَوَقَّفُوا عَنْ حَرْقِ البَخُورَ وَتَقْديْمِ الذَّبائِحِ لإلَهِ إسْرائِيلَ فِي المَكانِ المُقَدَّسِ.

те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

8 ف َحَلَّ غَضِبُ اللهِ عَلَى أهلِ يَهُوذا وَالقُدسِ، وَجَعَلَهُمْ سَبَبَ رُعبٍ وَدَهشَةٍ وَتَعْيّيرٍ كَما تَرَوْنَ بِأعيُنِكُمْ.

Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат <предмет> на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

9 و َلِهَذا هُزِمَ آباؤنا فِي الحُرُوبِ وَقُتِلُوا، وَأُخِذَ أولادُنا وَبَناتُنا وَزَوجاتُنا سَبايا.

Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10 و َالآنَ أنا عازِمٌ عَلَى أنْ أقطَعَ عَهْداً مَعَ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، لِكَي يُبْعِدَ عَنّا غَضَبَهُ الشَّديدَ.

Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11 ف َالآنَ يا أولادِي، لا تَتَكاسَلُوا أوْ تُضَيِّعُوا مَزِيداً مِنَ الوَقتِ. فَقَدِ اختارَكُمُ اللهُ لكَي تَكُونُوا قَريبِينَ مِنْهُ. اختارَكُمْ لِكَي تَخدمُوهُ فِي الهَيكَلِ وَتَحرِقُوا لَهُ البَخُورَ.»

Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

12 أ مّا الَّلاويُّونَ الَّذينَ بَدَأُوا العَمَلَ فَهُمْ مَحَثُ بْنُ عَماسايَ وَيُوئيلُ بْنُ عَزَرْيا منْ عائِلَةِ قَهاتَ، قَيْسٌ بْنُ عَبْدي وَعَزَرْيا بْنُ يَهلَلْئِيلَ مِنْ عائلَةِ مَرارِي، يُوآخُ بْنُ زِمَّةَ وَعِيدَنُ بْنُ يُوآخَ منْ عائلَةِ جَرشُونَ،

Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

13 ش ِمرِي وَيَعيئيلُ منْ نَسلِ ألِيصافانَ، زَكَريّا وَمَتَّنْيا مِنْ نَسلِ آسافَ،

от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14 ي َحِيئيلُ وَشَمْعَى مِنْ نَسلِ هَيْمانَ، شَمَعْيا وَعُزِّيئِيلُ مِنْ نَسلِ يَدُوثُونَ.

от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

15 ث ُمَّ جَمَعَ هَؤُلاءِ الَّلاوِيُّونَ إخْوَتَهُمْ وَطَهَّرُوا أنفُسَهُمُ استِعداداً للخِدمَة المُقَدَّسَةِ فِي الهَيكَلِ. فَأطاعُوا بذَلكَ أمرَ المَلِكِ الَّذي جاءَ بإيعازٍ منَ اللهِ. وَدَخَلُوا إلَى بَيتِ اللهِ لكَي يُطَهِّرُوهُ.

и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16 ف َدَخَلَ الكَهَنَةُ إلَى الهَيكَلِ، وَأخرَجُوا كُلَّ الأشياءِ النَّجِسَةِ الَّتِي وَجَدُوها في هَيكَلِ اللهِ ، وَأحضَرُوها إلَى ساحَةِ بَيْتِ اللهِ. ثُمَّ حَمَلَ الَّلاوِيُّونَ هَذِهِ الأشْياءَ النَّجِسَةَ إلَى وادِي قَدْرُونَ.

Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17 ف ِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ بَدَأ الَّلاوِيُّونَ يُطَهِّرُونَ أنفُسَهُمُ اسْتِعداداً لِلخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ. وَفِي اليَوم الثّامِنِ مِنَ الشَّهرِ، جاءَ الَّلاوِيُّونَ إلَى دِهلِيزِ بَيتِ اللهِ. وَراحُوا يُطَهّرُونَ بَيتَ اللهِ ثَمانيَةَ أيّامٍ لإعْدادِهِ لِلاسْتِعْمالِ المُقَدَّسِ. وَأكمَلُوا عَمَلَهُمْ هَذا فِي السّادِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الأوَّلِ.

На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18 ث ُمَّ ذَهَبُوا إلَى المَلِكِ حَزَقِيّا وَقالُوا لَهُ: «لَقَدْ طَهَّرْنا هَيكَلَ اللهِ كُلَّهُ وَمَذبَحَ التَّقْدِماتِ الصّاعِدَةِ وَكُلَّ الأشياءِ فِي الهَيكَلِ. طَهَّرْنا طاوِلَةَ خُبزِ مَحْضَرِ اللهِ مَعَ كُلِّ تَوابعِها.

Тогава влязоха в <двореца> при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори;

19 و َقَدْ أصلَحْنا جَمِيعَ الأغْراضِ الَّتِي أهْمَلَها آحازُ عندَما كانَ مَلِكاً. فَطَهَّرْناها وَأعْدَدْناها لِلخِدْمَةِ. وَها هِيَ الآنَ أمامَ مَذبَحِ اللهِ.»

при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20 ف َجَمَعَ حَزَقِيّا مَسؤُولي المَدينَةِ وَصَعِدُوا إلَى هَيكَل اللهِ فِي الصَّباح الباكر منَ اليَومِ التّالي.

Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21 و َأحضَرُوا سَبعَةَ ثِيرانٍ وَسَبعَةَ كِباشٍ وَسَبعَةَ حِملانٍ وَسَبعَةَ تُيُوسٍ. كانَتْ هَذِهِ الحَيواناتُ ذَبِيحَةَ خَطِيَّةٍ عَنْ مَملَكَةِ يَهُوذا، وَعَنْ المَكانِ المُقَدَّسِ مِنْ أجل تَطهِيرهِ، وَعَنْ شَعبِ يَهُوذا. وَأمَرَ المَلِكُ حَزَقِيّا الكَهَنَةَ المُتَحَدِّرينَ منْ هارُونَ بِتَقدِيمِ تلكَ الذَّبائِحِ عَلَى مَذبَحِ اللهِ.

И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22 ف َذَبَحَ الكَهَنَةُ الثِّيرانَ، وَحَمَلُوا دَمَها وَرَشُّوهُ عَلَى المَذْبَحِ، وَذَبَحُوا الكباشَ وَرَشُّوا دَمَها عَلَى المَذبَحِ، وَذَبَحُوا الحِملانَ وَرَشُّوا دَمَها عَلَى المَذبَحِ.

И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23 ث ُمَّ أحضَرَ الكَهَنَةُ التُّيُوسَ لِذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ أمامَ المَلِكِ وَالشَّعْبِ المُجتَمِعينَ هُناكَ، فَوَضَعُوا أيدِيَهُمْ عَلَى التُّيُوسِ،

Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24 و َذَبَحَها الكَهَنَةُ عَلَى المَذبَحِ لِيُكَفِّرُوا بِدَمِها خَطايا بَنِي إسْرائِيلَ. فَقَدْ قالَ المَلِكُ إنَّ الذَّبَيحَةَ الصّاعِدَةَ وَذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ هُما عَنْ جَميعِ بَنِي إسْرائِيلَ.

тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях <да станат> за целия Израил.

25 و َوَضَعَ المَلِكُ حَزَقيّا الَّلاوِيِّينَ فِي بَيتِ اللهِ مَعَ صُنُوجٍ وَقَياثِيرَ وَرَبابٍ كَما أمَرَ داوُدُ وَالرّائي جادُ وَالنَّبِيُّ ناثانُ. وَقَدْ جاءَ هَذا الأمرُ مِنَ اللهِ عَلَى فَمِ أنبِيائهِ.

И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26 ف َوَقَفَ الَّلاوِيُّونَ مُتَأهِّبِينَ بِآلاتِ داوُدَ المُوسِيقِيَّةِ، وَوَقَفَ الكَهَنَةُ بِأبواقِهِمْ.

И левитите стояха с Давидовите <музикални> инструменти, а свещениците с тръбите.

27 ث ُمَّ أمَرَ حَزَقِيّا بِتَقدِيمِ الذَّبَيحَةِ الصّاعِدَةِ عَلَى المَذبَحِ. وَعِندَ بَدءِ تَقدِيمِ الذَّبَيحَةِ، بَدَأ تَسْبِيحُ اللهِ. وَنُفِخَتِ الأبواقُ وَعُزِفَ عَلَى آلاتِ المَلِكِ داوُدَ المُوسِيقِيَّةِ.

Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28 و َسَجَدَتْ كُلُّ الجَماعَةِ وَرَنَّمَ المُرَنِّمُونَ، وَنَفَخَ نافِخُو الأبواقِ أبواقَهُمْ إلَى أنْ تَمَّ تَقدِيمُ الذَّبِيحَةِ.

А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.

29 و َبَعدَ الانْتِهاءِ مِنْ تَقديمِ الذَّبائِحِ، سَجَدَ المَلِكُ حَزَقِيّا وَكُلُّ الشَّعبِ الَّذِينَ مَعَهُ.

И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.

30 و َأمَرَ المَلِكُ حَزَقِيّا وَكِبارُ مَسؤُولِيهِ الَّلاوِيِّينَ بِأنْ يُسَبِّحُوا اللهَ. فَرَنَّمُوا تَرانِيمَ كَتَبَها داوُدُ وَالرّائِي آسافُ. وَسَبَّحُوا اللهَ بِفَرَحٍ غامِرٍ، وَسَجَدُوا وَعَبَدُوا اللهَ.

Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.

31 ف َقالَ حَزَقِيّا: «الآنَ وَهَبتُمْ أنفُسَكُمْ وَكَرَّسْتُمُوها للهِ ، يا شَعبَ يَهُوذا. فَاقتَرِبُوا وَأحْضِرُوا الذَّبائحَ وَتَقدِماتِ الشُّكرِ إلَى بَيتِ اللهِ.» فَأحْضَرَ الشَّعبُ ذَبائِحَ وَتَقدِماتِ شُكرٍ. وَكُلُّ مَنْ أرادَ كانَ أيضاً يَأْتِي بِذَبائِحَ صاعِدَةٍ.

След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, <принесе> и всеизгаряне.

32 و َهَذا هُوَ عَدَدُ الذَّبائِحِ الَّتِي قَدَّمَتْها الجَماعَةُ إلَى الهَيكَلِ: سَبعُونَ ثَوراً، وَمِئَةُ كَبْشٍ، وَمِئَتا حَمَلٍ. قُدِّمَتْ هَذَهِ كُلُّها ذَبائِحَ صاعِدَةً إلَى اللهِ.

И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33 و َكانَ عَدَدُ الذَّبائِحِ المُقَدَّسَةِ للهِ سِتَّ مِئَةِ ثَورٍ، وَثَلاثَةَ آلافِ خَرُوفٍ وَتَيسٍ.

а посветените <животни> бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34 إ لّا أنَّهُ لَمْ يَكُنْ هُناكَ عَدَدٌ كافٍ مِنَ الكَهَنَةِ لِسَلخِ جِلدِ كُلِّ الحَيواناتِ وَتَقطيعها مِنْ أجلِ تَقدِيمِها ذَبائحَ صاعِدَةً، فَأعانَهُمْ أقرِباؤُهُمُ الَّلاوِيُّونَ إلَى أنْ اكتَمَلَ العَمَلُ وَإلَى أنْ أعَدَّ الكَهَنَةُ أنفُسَهُمْ لِلخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ. وَكانَ الَّلاوِيُّونَ أكثَرَ إخلاصاً مِنَ الكَهَنَةِ فِي إعدادِ أنفُسِهمْ لِلخِدمَةِ.

Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.

35 ك انَتْ هُناكَ ذَبائِحُ كَثِيرَةٌ، وَشَحمٌ كَثِيرٌ لِذَبائِحِ السَّلامِ، وَسَكِيبٌ كَثِيرٌ. فَبَدَأتِ الخِدمَةُ في هَيكَل اللهِ مِنْ جَدِيدٍ.

А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36 و َفَرِحَ حِزَقِيّا وَالشَّعْبُ كَثِيراً بِالأُمُور الكَثِيرَةِ الَّتِي أعَدَّها اللهُ لِشَعبِهِ. وَقَدْ فَرِحُوا أكثَرَ لِأنَّ العَمَلَ تَمَّ عَلَى نَحوٍ سَرِيعٍ جِدّاً!

И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.