1 أ مّا الأرْضُ المُعطاةُ بِالقُرْعَةِ لِأبناءِ يُوسُفَ، فَتَمْتَدُّ مِنْ نَهْرِ الأُرْدُنِّ قُرْبَ أرِيحا شَرْقَ نَبْعِ أرِيحا، إلَى البَرِّيَّةِ الصّاعِدَةِ مِنْ أرِيحا وَإلَى مِنْطَقَةِ بَيْتَ إيلَ الجَبَلِيَّةِ.
На Иосифовите потомци се падна по жребие <земята> от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, <земята>, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;
2 ث ُمَّ تَمتَدُّ مِنْ بَيْتَ إيلَ إلَى لُوزٍ، وَتَدُورُ إلَى حُدُودِ الأرَكِيِّينَ فِي عَطارُوتَ.
и <границата> се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,
3 ث ُمَّ تَنزِلُ إلَى حُدُودِ اليَفلَطِيِّينَ. ثُمَّ إلَى مِنْطَقَةِ بَيْتَ حُورُونَ السُّفلَى وَإلَى جازَرَ. وَتَصِلُ نِهايَتُها إلَى البَحرِ.
и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.
4 ه َذا ما أخَذَهُ أبناءُ يُوسُفَ، مَنَسَّى وَأفرايِمُ مِيراثاً لَهُمْ.
И Иосифовите потомци, <племената на> Манасия и Ефрема, взеха наследството си.
5 و َكانَ حَدُّ الأفرايِمِيِّينَ بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ كَما يَلِي: كانَ حَدُّ أرْضِهِمْ عَطارُوتَ أدّارَ فِي الشَّرقِ، إلَى بَيْتَ حُورُونَ العُليا،
Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;
6 ث ُمَّ يَمتَدُّ الحَدُّ مِنْ هُناكَ إلَى البَحْرِ. وَمِنْ مِخْماشَ فِي الشَّمالِ، يَمْتَدُّ الحَدُّ إلَى الشَّرقِ إلَى تَآنَةِ شِيلُوهَ، ثُمَّ يَمْتَدُّ إلَى الشَّرقِ نَحْوَ يَنُوحَةَ.
и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;
7 ث ُمَّ يَنزِلُ مِنْ يَنُوحَةَ إلَى عَطارُوتَ وَنَعَراتَ، وَيَقتَرِبُ الحَدُّ إلَى أرِيحا وَيَنتَهِي عِندَ نَهْرِ الأُردُنِّ.
и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.
8 و َمِنْ تَفُّوحَ يَتَجِهُ الحَدُّ غَرباً إلَى وادِي قانَةَ، وَيَنتَهِي عِندَ البَحْرِ. هَذا هُوَ مِيراثُ عَشِيرَةِ أفْرايِمَ بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ،
От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.
9 م َعَ المُدُنِ الَّتِي لِعَشِيرَةِ أفْرايِمَ داخِلَ مِيراثِ المَنَسِّيِّينَ، كُلُّ تِلْكَ المُدُنِ مَعَ قُراها.
Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.
10 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَطرُدُوا الكَنعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي جازَرَ، وَلِذا سَكَنَ الكَنعانِيُّونَ فِي وَسَطِ أفْرايِمَ إلَى هَذا اليَومِ، لَكِنَّهُمْ أُجبِرُوا عَلَى العَمَلِ عَبِيداً لَهُمْ.
Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, <както живеят и> до днес, и станаха поданни роби.