1 و َأرْسَلَ حِيرامُ مَلِكُ صُورَ رُسُلاً إلَى داوُدَ مَعَ خَشَبِ أرزٍ، وَبَنّائِينَ، وَنَجّارِينَ لِكَي يَبْنُوا لَهُ بَيتاً.

Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

2 و َتَيَقَّنَ أنَّ اللهَ قَدْ ثَبَّتَهُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ، لِأنَّ مَملَكَتَهُ صارَتْ قَوِيَّةً جِدّاً، مِنْ أجلِ شَعبِهِ إسْرائِيلَ.

И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

3 و َاتَّخَذَ داوُدُ لِنَفْسِهِ مَزِيداً مِنَ الزَّوْجاتِ فِي القَدْسِ، وَأنجَبَ مَزِيداً مِنَ الأولادِ وَالبَناتِ.

И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

4 و َهَذِهِ هِيَ أسماءُ أبْنائِهِ الَّذِينَ وُلِدُوا فِي القُدْسِ، شَمُّوعُ وَشُوبابُ وَناثانُ وَسُلَيْمانُ

И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

5 و َيِبْحارُ وَألِيشُوعُ وَألِفالَطُ

Евар, Елисуа, Елфалет,

6 و َنُوجَهُ وَنافَجُ وَيافِيعُ

Ногах, Нефег, Явия,

7 و َألِيشَمَعُ وَبَعَلْياداعُ وَألِيفَلَطُ. داوُدُ يَهْزِمُ الفِلِسْطِيِّين

Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5: 6, Елиада.} и Елифалет.

8 و َسَمِعَ الفِلِسْطِيُّونَ أنَّ داوُدَ مُسِحَ بِالزَّيتِ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ كُلِّها. فَصَعِدَ الفِلِسْطِيُّونَ كُلُّهُمْ بَحثاً عَنْ داوُدَ. وَسَمِعَ داوُدُ بِذَلِكَ، فَخَرَجَ لِمُلاقاتِهِمْ.

А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

9 و َكانَ الفِلِسْطِيُّونَ قَدْ جاءُوا وَأغارُوا عَلَى وادِي رِفائِيِمَ،

И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

10 ف َسَألَ داوُدُ اللهَ: «هَلْ أصْعَدُ لِمُحارَبَةِ الفِلِسْطِيِّينَ؟ وَهَلْ سَتُعِينُنِي عَلَى هَزِيمَتِهِمْ؟» فَقالَ لَهُ اللهُ: «نَعَمْ، اذهَبْ لِمُحارَبَتِهِمْ، وَسَأُعِينُكَ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ.»

Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

11 ف َذَهَبَ داوُدُ وَرِجالُهُ لِمُحارَبَتِهِمْ فِي بَعلِ فَراصِيمَ، وَهَزَمَهُمْ داوُدُ هُناكَ. فَقالَ داوُدُ: «اختَرَقَ اللهُ بِي أعدائِي كَما تَختَرِقُ السُّيُولُ سَدّاً.» وَلِهَذا سُمِّيَ ذَلِكَ المَكانُ «بَعلَ فَراصِيمَ.»

И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

12 و َتَرَكَ الفِلِسْطِيُّونَ هُناكَ تَماثِيلَ آلِهَتَهُمْ، فَأمَرَ داوُدُ بِإحراقِها. مَعركةٌ أُخرَى ضِدَّ الفِلِسْطِيِّين

И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

13 و َأغارَ الفِلِسْطِيُّونَ عَلَى الوادِي مَرَّةً أُخْرَى.

И филистимците пак нахлуха в долината.

14 و َصَلَّى داوُدُ إلى اللهِ مَرَّةً أُخْرَى، فَقالَ لَهُ اللهُ: «لا تَهجُمْ عَلَيهِمْ مُواجَهَةً، بَلْ دُرْ حَولَهُمْ وَاهجُمْ عَلَيهِمْ مِنْ ناحِيَةِ أشْجارِ البَلَسانِ.

Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

15 و َعِندَما تَسْمَعُ صَوْتَ خَطَواتٍ فِي أعَلَى أشْجارِ البَلَسانِ، حِينَئِذٍ، اخرُجْ لِلقِتالِ، لِأنَّ اللهَ خارِجٌ أمامَكَ لِهَزِيمَةِ جَيشِ الفِلِسْطِيِّينَ.»

И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

16 ف َفَعَلَ داوُدُ كَما أمَرَهُ اللهُ، فَهَزَمَ داوُدُ وَجَيشُهُ الجَيشَ الفِلِسْطِيَّ مِنْ جَبْعُونَ إلَى جازَرَ.

И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

17 و َذاعَ صِيتُ داوُدَ فِي جَمِيعِ البِلادِ، فَجَعَلَ اللهُ كُلَّ الأُمَمِ تَهابُهُ.

И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.