1 و َفي الرّبيعِ – وهْوَ الفَصلِ الّذي يَخْرُجُ فيهِ الملوكُ لِشَنِّ الحرُوبِ – أرسَلَ داوُدُ يُوآبَ وَضُبّاطَهُ وبَنِي إسْرائِيلَ جَمِيعاً لِيُدَمَّروا العَمُّونِيِّينَ. وحاصَرَ يُوآبُ عاصِمَتَهُم رَبَّةَ. أمّا داوُدَ فَبَقِيَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ.

След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2 و َفِي المَساءِ، نَهَضَ مِنْ سَريرِهِ وَذَهَبَ يَمْشِي فَوْقَ سَطْحِ مَنْزِلِ الملِكِ وَفيما هُوَ هُناكَ، رأى امْرأةً تَسْتَحِمُّ، وكانَتْ جَميلَةً جداً.

И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3 ف َاسْتَدْعى داود ضُبّاطَهُ وسألَهُم مَنْ تَكونُ هَذِهِ المَرْأةُ. فأجابَهُ أحَدُهُم: «تِلْكَ المَرْأةُ هيَ بَثْشَبَعُ بِنتُ ألِيعامَ. إنَّها زَوْجَةُ أُورِيّا الحِثّي.»

И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4 ف أرْسَلَ داوُدُ رُسلاً يُحْضِرُونَها إليهِ. وَلمّا أتَتْ عاشَرَها، ثُمَّ عادَتْ إلَى بيتِها. وَكانَتْ قَدِ اغْتَسَلَتْ لِلتَّوِّ مِنْ حَيضِها.

И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5 ف َحَبِلَتْ المَرأةُ، وَأرْسَلَتْ من يُخبِرُ داوُدَ قَدْ حَبِلَتْ. داود يحاوِلُ إخْفاءَ خَطيَّتِه

А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6 ف َأرْسَلَ داوُدُ إلَى يُوآبَ رِسالَةً قالَ فِيها: «أرْسِلْ إليَّ أُورِيّا الحِثّي.» وَهَكَذا فَعَلَ يوآبُ.

Тогава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7 ف َجاءَ أورِيّا إلَى داوُدَ فَكَلَّمَهُ. وَسَألَهُ داوُدُ عَنْ حالِ يوآبَ وَالجُنُودِ وَالْحَرْبِ.

И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8 ث ُمَّ قالَ لَهُ: «اذْهَبْ إلَى بَيتِكَ وَاسْتَرِحْ.» فَغادَرَ أُوريّا مَنْزِلَ المَلِكِ، وَأرْسَلَ لَهُ هذا الأخيرُ هَدِيَّةً.

После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.

9 ل َكِنَّ أوريا لَمْ يَذْهَبْ إلَى دارِهِ، بَلْ نامَ خارِجَ بابِ مَنزِلِ المَلِكِ. نامَ هُناكَ كسائِرِ خُدّام الملِكِ.

Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10 ف أخبَرَ هَؤلاءِ داوُدَ بقَولِهِم: «لَمْ يَذْهَبْ أُورِيّا إلَى بَيتِهِ.» فقالَ داودُ لأُورِيّا: «جِئْتَ مِنْ رِحلَةٍ طويلةٍ، فَلِمَ لَمْ تذهَبْ إلَى بَيتِكَ؟»

И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11 ف َقالَ أُورِيّا: «الصُّنْدُوقُ المُقَدَّسُ وَجُنودُ إسْرائِيلَ ويَهُوَّذا يَنامُونَ في الخِيامِ. وَسيِّدي يوآبُ وضُبّاطُ مَولايَ المَلِكِ في خيامِهِم فِي الحقولِ. فَكَيفَ أذهَبُ إلَى بيتي لأشْرَبَ وَأُعاشِرَ زَوجَتي؟» أُقْسِمُ بِحَياتِكَ وَنَفْسِكَ، لا أفْعَلَ أمْراً كَهَذا!

И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12 ف قالَ داوُدُ لأُورِيّا: «ابْقَ هُنا اليَوْمَ، وغداً أُرْجِعْك إلَى المَعْرَكَةِ.» في ذَلِكَ اليَوْمِ، بَقِيَ أُورِيّا في مَدينَةِ القُدْسِ حَتَّى صَباحِ اليَوْمِ التّالي.

Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13 ث ُمَّ أرْسَلَ داوُدُ في طَلَبِهِ، فأكَلَ مَعَهُ وشرِبَ حَتَّى ثَمِلَ أُورِيّا، لَكِنَّهُ لمْ يَذْهَبْ إلَى بيتِهِ في ذاكَ المَساءِ أيْضاً، بَلْ نامَ عِنْدَ خُدّامِ الملِكِ بالْقُرْبِ مِنْ بابِ الملِكِ. داوُدُ يُخَطَّطُ لِمَوْتِ أُورِيّا

И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 ف ِي صَباحِ اليَوْمِ التّالِي، كَتَبَ داوُدُ إلَى يُوآبَ رِسالَةً بَعَثَ بِها مع أُورِيّا.

Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15 و قَدْ جاءَ فيها: «ضَعْ أُورِيّا عندَ الخُطُوطِ الأمامِيَّة عِنْدما تَكُونُ المَعْرَكةُ في أشَدِّها، ثُمَّ تَراجَعُوا، وَلْيُقْتَلْ هُوَ في المَعْركَةِ.»

А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16 و َراقَبَ يُوآبُ المَدينَةَ وَحَدَّدَ موقِع العَمُّونِيِّينَ الأكثرَ شَجاعَةً وَقُوَّةً. وَاخْتارَ أُورِيّا لِكَي يَذْهَبَ إلَى ذاكَ المَوقِعِ.

И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17 ث ُمَّ خَرَجَ رِجالُ المدينَةِ لِمُحارَبَةِ يُوآبَ، فَقُتِلَ بَعْضُ رِجالِ داوُدَ وَكانَ أُورِيّا الحثِّي واحِداً مِنْهُم.

И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18 و َأرْسَلَ يُوآبُ إلَى داوُدَ رسُولاً يُخبِرُهُ بِما حَصَلَ في المَعْرَكَةِ.

Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19 و َقالَ لِلرَّسُولِ: «بَعدَ أنْ تُخبِرَ المَلِكَ بِأخبارِ المَعرَكَةِ،

И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20 ر ُبَّما يَغضَبُ الملِكُ وَيسَألُ: ‹لِمَ اقترَبَ جَيشُ يوآب إلَى هذا الحَدِّ من المدينةِ للقتال؟ ألا يَعرِفُ أنَّ فَوْقَ الأسْوارِ مَنْ يُطلِقونَ السِّهامَ؟

ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 م َنْ قَتَلَ أبيمالِكَ بنَ يَرُبُّوشَثَ؟ أما قَتَلَتْهُ امْرأةٌ بِحَجَرِ رَحَىً ألقَتَهُ مِنْ فَوقِ السُّورِ، فَماتَ في تاباص؟ فلِمَ اقْتَرَبَ مِنَ الأسْوارِ؟› فَقُلْ لَهُ: ‹ماتَ أيضاً ضابِطُكَ أُورِيّا الحِثِّيِّ!›»

Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6: 32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22 ف َدَخَلَ الرّسولُ وَأخْبَرَ داوُدَ بِكُلِّ ما طَلَبَ مِنْهُ يوآب قولَهُ.

И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23 ق الَ الرّسولُ لِداوُدَ: «هاجَمَنا رِجالُ عَمُّونَ فِي الحَقلِ وَكادُوا أنْ يَتَغَلَّبُوا عَلَينا، فحاربْناهُم وَطارَدْناهُم حَتَّى بوّابَةِ المدينةِ.

Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24 و هُناكَ، رَمَى الرِّجالُ مِنْ فَوْقَ أسْوارِ المَدينَةِ السِّهامَ عَلَى رِجالِكَ. فَقُتِلَ بَعْضُ رِجالِكَ يا مَولايَ المَلِكُ، وكَذَلِكَ قُتِلَ خادِمُكَ أُورِيّا الحِثّيُّ.»

но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25 ف قالَ داوُدُ للرَّسولِ: «انْقُلْ هذِهِ الرِّسالَةَ إلَى يوآبَ قُلْ لَهُ: ‹لا تَشْعُرَ باسْتِياءٍ بِسَبَبِ ما حَصَلَ. فَالسَّيفُ يقْتُلُ بلا تَمييزٍ. فَلْتَشُنَّ هُجوماً أقوى عَلَى رَبَّةَ، وَسَتَنْتَصرُ.› شَجِّعْ يوآبَ بِهذِه الكَلِماتِ.» داود يتزوَّجُ مِنْ بَثْشَبَع

Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26 و َبَلَغَ إلَى مَسامِعِ بَثْشَبَعَ خبرُ وَفاةِ زَوْجِها أُورِيّا، فَبَكَتْهُ.

И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27 و بَعْدَ أنِ انْقَضَتْ فَتْرَةُ حِدادِها، أرْسَلَ داوُدُ خُدّاماً يُحضِرونَها إلَى بَيتِهِ فأصْبحَتْ زوجَتَهُ وولدَتْ لهُ ابْناً. لَكِنَّ هذا الأمَرَ السَّيِّئَ الّذي اقْتَرَفَهُ داوُدُ لَمْ يُرْضِ اللهَ.

И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.