1 « حِينَ أشفِي إسْرائِيلَ، سَيَنكَشِفُ إثمُ أفْرايِمَ، وَالشُّرُورُ الَّتِي عُمِلَت فِي السّامِرَةِ. لأنَّهُمْ خَدَعُوا النّاسَ. أتَى السّارِقُ، وَعِصابَةٌ تَسلِبُ فِي الشّارِعِ.

Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,

2 ل ا يُفَكِّرُونَ بِالأمرِ مَلِيّاً، وَلَكِنِّي تَذَكَّرتُ كُلَّ شَرِّهِمْ. وَالآنَ عادَت أعمالُهُمْ لِتَمسِكَ بِهِمْ. وَأنا أراهُمْ بِوُضُوحٍ.

Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.

3 ي ُسعِدُونَ المَلِكَ بِشَرِّهِمْ، وَبِكَذِبِهِمْ يُفَرِّحُونَ الرُّؤَساءَ.

С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.

4 ك ُلُّهُمْ زُناةٌ. إنَّهُمْ مِثلُ فُرنٍ مَحَمىً، لا يَحْتاجُ الخَبّازُ أن يَنشَغِلَ بِإحمائِهِ مُنْذُ العَجِينِ وَحَتَّى نُضُوجِ الخُبزِ.

Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава <огъня> докле се кисне то.

5 س َبَّبُوا المَرَضَ للِمَلِكِ خِلالَ النَّهارِ، وَللِرُؤَساءِ مِنْ حَرارَةِ الخَمرِ. وَالمَلِكُ يَنْضَمُّ إلَى الَّذِينَ يَستَهزِئُونَ بِاللهِ.

На <рождения> ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.

6 إ نَّهُمْ يَشتَعِلُونَ كَنارٍ، قُلُوبُهُمْ تَشتَعِلُ فِيهِمْ. يَنامُ غَضَبُهُمْ طَوالَ اللَّيلِ، لَكِن فِي الصَّباحِ يَشتَعِلُ كَالنّارِ المُلتَهِبَةِ.

Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.

7 ك ُلُّهُمْ حامُونَ كَالفُرنِ وَيُفسِدُونَ قُضاتَهُمْ. كُلُّ مُلُوكِهِمْ يَسقُطُونَ، وَلا أحَدَ مِنهُمْ يَدعُونَنِي. جَهلُ بَنِي إسْرائِيلَ لِدَمارِهِمِ الوَشِيك

Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

8 « أفْرايِمُ مُختَلِطٌ بِالأُمَمِ. أفْرايِمُ كَعكَةٌ احْتَرَقَ أحَدُ جانِبَيها لأنَّها لَمْ تُقلَبْ فِي الفُرنِ.

Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

9 ي َأكُلُ الغُرَباءُ قُوَّتَهُ دُونَ أن يَعرِفَ. العَفَنُ مَرْشُوشٌ عَلِيهِ وَهُوَ لا يَعرِفُ.

Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

10 س َيَشهَدُ كِبرِياءُ إسْرائِيلَ ضِدَّهُ، وَلَكِنَّهُمْ لَن يَرجِعُوا إلَى إلَهِهِمْ ، وَلَن يَطلُبُوهُ حَتَّى حِينَ يَعرِفُونَ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ.

И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.

11 أ فْرايِمُ مِثلُ حَمامَةٍ طائِشَةٍ لا تُفَكِّرُ. يَدعُونَ مِصرَ لأجلِ الحُصُولِ عَلَى العَونِ، وَيَذهَبُونَ إلَى أشُّورَ لأجلِ الحُصُولِ عَلَى المُساعَدَةِ.»

И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет <за помощ>, отиват в Асирия.

12 ي َقُولُ اللهُ: «حَيثُما ذَهَبُوا سَأبسِطُ شَبَكَةً عَلَيهِمْ. سَوفَ أُوقِعُهُمْ بِالفَخِّ كَما يُوقَعُ بِالطُّيُورِ. سَأُعاقِبُهُمْ عَلَى كُلِّ المَرّاتِ الَّتِي استَعانُوا فِيها بِالأُمَمِ الأُخرَى بَدَلاً مِنِّي.

Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.

13 ف َليَستَعِدُّوا لِلمُعاناةِ، لأنَّهُمْ ضَلُّوا عَنِّي. سَيُعانُونَ مِنَ الضِّيقِ لأنَّهُمْ أخطَأُوا إلَيَّ. أنا أفدِيهُمْ، وَأمّا هُمْ فَيَتَكَلَّمُونَ بِالكَذِبِ عَنِّي.

Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, <и тогава> те говориха лъжи против Мене.

14 ل ا يَصرُخُونَ إلَيَ مِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ. سَيَنُوحُونَ عَلَى أسِرَّتِهِمْ. يَذهَبُونَ إلَى البَعلِ لأجلِ قَمحِهِمْ وَنَبيذِهِمُ، وَلَكِنَّهُمْ يَبتَعِدُونَ عَنِّي.

И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се <да се молят> за жито и вино, Но пак въстават против Мене.

15 م َعَ أنِّي دَرَّبتُهُمْ، وَقَوَّيْتُ أيدِيهِمْ، إلّا أنَّهُمْ تَآمَرُوا بِالشَّرِّ عَلَيَّ.

При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.

16 ا لتَفَتُوا إلَى عِبادَةِ ما لَيسَ إلَهاً. كانُوا مِثلَ القَوسِ المُنحَرِفِ. سَقَطَ رُؤَساءُهُمْ بِالسَّيفِ، بِسَبَبِ غَضَبِ الَّذِينَ استَهزَأوا بِهِمْ، حِينَ كانُوا فِي أرْضِ مِصرَ.

Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им <причини> позор в Египетската земя.