1 ث ُمَّ نَزَلَ يَسُوعُ مِنْ مِنْطَقَةِ الجِبالِ، وَتَبِعَهُ كَثِيرُونَ.

А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

2 و َأتَى إلَيهِ رَجُلٌ أبرَصٌ وَسَجَدَ أمامَهُ وَقالَ: «يا سَيِّدُ، أنتَ قادِرٌ أنْ تَجعَلَنِي طاهِراً، إنْ أرَدْتَ.»

И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 ف َمَدَّ يَسُوعُ يَدَهُ وَلَمَسَهُ وَقالَ: «نَعَمْ أُرِيْدُ، فَاطْهُرْ.» فَفِي الحالِ طَهُرَ بَرَصُهُ.

Тогава< Исус> простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

4 ث ُمَّ قالَ لَهُ يَسُوعُ: «إيّاكَ أنْ تُخبِرَ أحَداً بِما حَدَثَ مَعَكَ، بَلِ اذْهَبْ وَأرِ نَفسَكَ لِلكاهِنِ، وَقَدِّمْ التَّقْدِمَةَ الَّتي أمَرَ بِها مُوسَى، فَيَعلَمَ النّاسُ أنَّكَ شُفِيْتَ.» إيمانُ ضابِطٍ رُومانِيّ

И Исус му каза: гледай да не кажеш <това> никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

5 و َدَخَلَ يَسُوعُ مَدِينَةَ كَفْرِناحُومَ، فَجاءَ إلَيهِ ضابِطٌ رُومانِيٌّ

А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

6 و َقالَ: «يا سَيِّدُ، خادِمِي مَرِيضٌ جِدّاً، وَطَرِيحُ الفِراشِ فِي البَيتِ. إنَّهُ بِلا حِراكٍ وَيُعانِي مِنْ ألَمٍ شَدِيدٍ.»

Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

7 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «سَأذهَبُ وَأشفِيهِ.»

Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

8 ف َأجابَهُ الضّابِطُ: «يا سَيِّدُ، أنا لا أستَحِقُّ أنْ تَدخُلَ بَيتِي، ما عَلَيكَ إلّا أنْ تَقُولَ كَلِمَةً فَيُشفَى خادِمِي.

Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

9 ف َأنا نَفسِي رَجُلٌ تَحتَ سُلطَةٍ، وَلِي جُنُودٌ يَأْتَمِرُونَ بِأمرِي. أقُولُ لِهَذا الجُندِيِّ: ‹اذْهَبْ!› فَيَذهَبُ. وَأقُولُ لِآخَرَ: ‹تَعالَ!› فَيَأتِي. وَأقُولُ لِخادِمِي: ‹افعَلْ كَذا!› فَيَفعَلُهُ.»

Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 ف َلَمّا سَمِعهُ يَسُوعُ، انْدَهَشَ وَقالَ لِلَّذِينَ كانُوا يَتبَعُونَهُ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنِّي لَمْ أجِدْ مِثلَ هَذا الإيمانِ حَتَّى بَينَ بَنِي إسرائِيلَ.

Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

11 أ قُولُ لَكُمْ إنَّهُ سَيَأتِي كَثِيرُونَ مِنَ الشَّرقِ وَالغَربِ، وَسَيَأخُذُونَ أماكِنَكُمْ فِي الوَلِيمَةِ مَعَ إبْراهِيمَ وَإسْحَقَ وَيَعقُوبَ، فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ.

Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 أ مّا أُولَئِكَ الَّذِينَ كانَ يَنبَغِي أنْ يَرِثُوا المَلَكُوتَ، فَسَيُلْقَونَ إلَى الظُّلمَةِ فِي الخارِجِ. هُناكَ سَيَبكِي النّاسُ، وَيَصِرُّونَ عَلَى أسنانِهِمْ!»

а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 ث ُمَّ قالَ يَسُوعُ لِلضّابِطِ: «اذْهَبْ، وَلْيَكُنْ ما آمَنْتَ بِهِ.» فَشُفِيَ خادِمُ ذَلِكَ الضّابِطِ فِي تِلكَ اللَّحظَةِ نَفسِها. «حَمَلَ أمراضَنا»

Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

14 و َعِندَما جاءَ يَسُوعُ إلَى بَيتِ بُطرُسَ، رَأى حَماةَ بُطرُسَ مُستَلْقِيَةً فِي السَّرِيرِ، وَحَرارَتُها مُرتَفِعَةٌ جِدّاً.

И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

15 ف َلَمَسَ يَسُوعُ يَدَها، فَتَرَكَتْها الحُمَّىْ، فَقامَتْ وَابتَدَأتْ تَخدِمُهُ.

И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

16 و َفِي ذَلِكَ المَساءِ، أحضَرَ إلَيهِ النّاسُ أشخاصاً كَثِيرِينَ مَسكُونِينَ بِأرواحٍ شِرِّيرَةٍ، فَطَرَدَ الأرواحَ بِأمرٍ مِنْ فَمِهِ، وَشَفَى جَمِيعَ المَرضَى.

А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

17 ح َدَثَ هَذا لِيَتِمَّ ما قالَهُ اللهُ عَلَى لِسانِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ: «هُوَ أخَذَ اعتِلالاتِنا، وَحَمَلَ أمراضَنا.» اتِّباعُ يَسُوع

за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

18 و َإذْ رَأى يَسُوعُ أُناساً كَثِيرِينَ حَولَهُ، أمَرَ تَلامِيذَهُ بِالذَّهابِ إلَى الجِهَةِ المُقابِلَةِ مِنَ البُحَيرَةِ.

И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.

19 ف َجاءَ إلَيهِ أحَدُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ وَقالَ لَهُ: «يا مُعَلِّمُ، سَأتبَعُكَ أينَما ذَهَبْتَ.»

И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

20 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِلثَّعالِبِ جُحُورٌ، وَلِطُيُورِ السَّماءِ أعشاشٌ، أمّا ابنُ الإنسانِ فَلَيْسَ لَهُ مَكانٌ يَسنِدُ عَلَيْهِ رَأْسَهُ.»

Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

21 و َقالَ لَهُ تِلمِيذٌ آخَرُ مِنْ تَلامِيذِهِ: «يارَبُّ، اسْمَحْ لِي أنْ أنْتَظِرَ إلَى أنْ أدفِنَ أبِي.»

А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

22 و َلَكِنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُ: «اتبَعنِي، وَدَعِ الأمْواتَ يَدفِنُونَ مَوتاهُمْ.» يَسُوعُ يُهَدِّئِ العاصِفَة

Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23 و َرَكِبَ يَسُوعُ القارِبَ، وَتَبِعَهُ تَلامِيذُهُ.

И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24 ث ُمَّ هاجَتْ فِي البُحَيرَةِ عاصِفَةٌ شَدِيدَةٌ، حَتَّىْ إنَّ القارِبَ تَغَطَّى بِالأمواجِ. أمّا يَسُوعُ فَكانَ نائِماً.

И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25 ف َاقتَرَبُوا مِنْهُ وَأيقَظُوهُ وَقالوا: «يا سَيِّدُ، خَلِّصْنا، فَإنَّنا نَغْرَقُ.»

Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

26 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «لِماذا أنتُمْ خائِفُونَ، يا قَلِيلِي الإيمانِ؟» ثُمَّ قامَ وَانتَهَرَ الرِّياحَ وَالبُحَيرَةَ، فَسادَ هُدُوءٌ عَظِيمٌ.

А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

27 أ مّا هُمْ فَدُهِشوا وَقالُوا: «أيُّ رَجُلٍ هَذا، حَتَّىْ إنَّ الرِّياحَ وَالبَحْرَ يُطِيعانِهِ؟» يَسُوعُ يُخرِجُ أرواحاً شِرِّيرَةً مِنْ رَجُلَين

А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

28 ث ُمَّ وَصَلَ يَسُوعُ إلَى مِنْطَقَةِ الجَدرِيِّينَ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ البُحَيرَةِ، فَجاءَ إلَيهِ رَجُلانِ مِنْ بَينِ القُبُورِ مَسكُونانِ بِأرواحٍ شِرِّيرَةٍ. وَكانَ الرَّجُلانْ خَطِرَينِ، لِذَلِكَ لَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَجرُؤُ عَلَى السَّفَرِ فِي ذَلِكَ الطَّرِيقِ.

И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 ف َصَرَخَتِ الأرْواحُ الشِّرِّيرَةُ: «ماذا تُرِيدُ مِنّا يا ابْنَ اللهِ؟ هَلْ أتَيتَ هُنا لِتُعَذِّبَنا قَبلَ الوَقتِ المُحَدَّدِ؟»

И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

30 و َكانَ هُناكَ قَطِيعٌ كَبِيرٌ مِنَ الخَنازِيرِ يَرعَى عَلَى مَسافَةٍ مِنهُمْ.

А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

31 ف َتَوَسَّلَتِ الأرْواحُ الشِّرِّيرَةُ إلَيهِ وَقالَتْ: «إنْ أخَرَجْتَنا، أرسِلْنا إلَى قَطِيعِ الخَنازِيرِ.»

И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

32 ف َقالَ يَسُوعُ: «اذْهَبُوا.» فَخَرَجَتِ الأرْواحُ الشِّرِّيرَةُ مِنَ الرَّجُلَينِ، وَدَخَلَتْ فِي الخَنازِيرِ. حِينَئِذٍ اندَفَعَ كُلُّ القَطِيعِ مِنْ أعلَى حافَّةِ الجَبَلِ إلَى البُحَيرَةِ، وَغَرِقَتِ الخَنازِيرُ فِي الماءِ.

И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

33 ف َهَرَبَ الرُّعاةُ إلَى البَلْدَةِ، وَأخبَرُوا النّاسَ بِما حَدَثَ لِلمَسكُونَينِ بِأرْواحٍ شِرِّيرَةٍ.

А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

34 ف َخَرَجَ جَمِيعُ أهلِ البَلْدَةِ لِيَرَوْا يَسُوعَ. وَعِندَما رَأَوْهُ، رَجَوْهُ أنْ يُغادِرَ مِنطَقَتَهُمْ.

И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.